Пътникът и истината ~ Радой РАЛИН
Един човек в пустинята вървял и отдалече зърнал изоставена жена.
– Коя си ти, сама жена?
– Самата Истина! – отвърнала му тя.
– Защо стоиш една?
– Защото съм Едната Истина!
– Защо си се отдръпнала от хората?
– Не съм! А хората сами избягаха от мен и потеглиха след лъжата.
– А за какво избягаха от тебе хората? Навярно с нещо си ги оскърбила?
– Защото Истината е една за всички, а всеки желае тя да бъде единствено негова едничка благосъстоятелност и да му служи. А Истината желае никой никому да не слугува. Лъжата виж, е по-демократична. Тя служи всекиму и елементарно се преценява и преобразява. Тя става всеобща, тя си обезпечава мнозинство.
– О, Истина, белким е към този момент името ти Отчуждение?
– О, апелирам ви, без състрадание...
Радой Ралин, 1978 година
