Един човек срещнал на пътя си чумата. Той я запитал

Един човек срещнал на пътя си чумата. Той я запитал къде отива. Чумата му споделила, че отива в Багдат. - „ Колко души ще вземеш? " - „ Хиляда. " На връщане от Багдат чумата срещнала същия човек. Той незабавно я запитал: „ Свърши ли работата си? " - „ Свърших. " - „ Колко души взе? " - „ Двадесет хиляди. " - „ Нали сподели, че ще вземеш единствено хиляда? " - „ Аз взех хиляда души, а деветнадесет хиляди умряха от боязън. " Какво демонстрира този образец? - Че от двадесет премеждия единствено едно е обещано от Природата, а деветнадесет - от индивида, от неговия боязън. Наистина страхът предизвиква ред заболявания, премеждия, мъчнотии.

Ще знаете, че нещастията в живота ви се дължат на внезапните промени, на които се поддавате, умишлено или неумишлено. Тъкмо се намирате в огромно обилие на живота, до момента в който ненадейно пристигна страхът, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нещо, и страхът пристигна да ви подсети, че скръбта ще ви посети. И вие се движите от обилие в недостиг, от наслада в тъга, от светлина в мрачевина. Тия смени се дължат на страха, който последователно, постепенно, само че несъмнено трови индивида. Днес се страхувате, на следващия ден се страхувате, до момента в който започнете да се плашите и от сянката си. Ето за какво, пазете се от страха, пазете се от омразата, пазете се от негативните мисли и усеща, които основават известни утайки, известни токсини в организма на индивида.

Страхът е животинско възприятие. Той е мощно развъртян у животните. Те разчитат на него... Страхът се среща в индивида, като излишък от животинското му положение. Щом се опасява, човек се свързва с животните.
Чувството на боязън е мощно развито в индивида, като излишък от животинското му положение. Не е елементарно да живее човек под непрекъснат боязън, да не заболее, да не бъде погубен и така нататък

Страхът е възприятие, при което човек губи смелостта и паметта си. Страхът е кусур на възприятията.

Какво значи страхът? Страхът е Сатурнов детайл, т.е. детайл на мъдростта... Като детайл на Сатурна, страхът подразбира нерешителност, прилежност, предупредителност.

• Видове боязън

Някога страхът е състоятелен, а в миналото - безпочвен.
Някой бяга в гората от боязън, мечка видял. Това не е оня боязън, за който се споделя, че е майка на живота, начало на мъдростта. Който не е минал през рационалния боязън, не може да бъде умен. Всички познават страха, само че има разлика сред рационалния и неестествения боязън.

В индивида има вътрешен боязън, който го принуждава да работи.
От огромен боязън човек може да се разболее.

• Причини за страха

Често хората изпитват огромен боязън, без да знаят аргументите за страха.
На какво се дължи страхът? - На несполучливите опити в предишното на индивида.

От какво се плаши човек? От неразумното. Човек се плаши от разбойника, от звяра - мечка, вълк и други, тъй като в тях няма разумност.

Някои хора се опасяват от жаби, други - от мишки и не мислят има ли смисъл да се опасяват от тях. Друг е въпросът, в случай че се опасява човек от змия, от скорпион, само че от жаба и мишка? Жабата, мишката ще подскочат, ще се скрият. Но подсъзнателно човек трепва, плаши се и не може повече да се владее. Страхът работи в индивида и го сковава. Затова той би трябвало да се оправи със страха, да стане безстрашлив. Това не значи, че в живота няма рискове. Има рискове, само че човек се натъква на тях единствено когато нарушава рационалните закони на Природата. Докато е в естетика с тях, никакви рискове не съществуват за него.

Защо хората се опасяват от тези, които са си отпътували. Да се страхуваш от мечка, тигър, лъв или боа е естествено, само че за какво се страхуваш от татко си, от майка си? Кои са аргументите? Тук има вътрешно недоумение. Ние мислим, че тези, които са умрели са се изменили, че тяхното отношение към нас към този момент е друго. Но това е самозаблуждение. Баща ни, който е минал в по-високо положение на живота, мисли интензивно за теб и ти желае 10 пъти повече положително, в сравнение с когато е бил на Земята. Той до момента в който е бил на Земята, е мислил единствено за себе си, а в този момент като е отпътувал за другия свят, мисли непрекъснато за теб.

Като не схващат великите закони на живота, хората се намират под един вътрешен боязън, не знаят какво ги чака в бъдеще.

Слабата мисъл и неуверената религия внасят страха в индивида.

• Прояви на страха

Други пък се опасяват да излязат от къщи, да не ги обере някой. Щом ги е боязън от крадци, дано останат в къщите си, да ги пазят. И освен това състояние те са наказани на болести.

• Последствия от страха

От боязън, човек може да заболее, без никакви бацили.

Мнозина от вас боледуват, тъй като са страхливи. Най-малката болест - тресчица, хрема или каква и да е друга, ви плаши.

Не е страшна заболяването, тя е възпитателен способ за образование. Страшно е преувеличаването на заболяването. Като пристигна страхът, човек стартира да преувеличава нещата и самичък усложнява ситуацията си. Той споделя: „ Боли ме гърлото; какво ще стане, в случай че се запуши? Боли ме главата; какво ще стане, в случай че мозъкът ми се възпали? "

Всеки желае да бъде здрав. Ако заболее някой, незабавно търси доктор. Каже ли му нещо за заболяването, той се изплашва, вместо да си помогне, и ситуацията му се утежнява.

Когато има доста непостигнати стремежи и огромен боязън, човек става неврастеник.

Дето е страхът, там Любовта не може да се прояви.

Страхливата майка може да стане причина да изгуби детето си.

Срещам двама заболели: Единият има вяра в Бога, само че кракът му е неподвижен. Другият не има вяра в Бога, само че и неговият крайник е неподвижен... За мене е значимо да зная повода, за какво и двамата са заболели. Причината е страхът. И двамата са страхливи, в резултат на което не порастват. Спри растенето в индивида, и парализацията ще пристигна.

Страхът не изправя работите.

Източник и фотоси: petardanov.com