Мълчаливата проповед
Един човек постоянно посещавал службите в своята черква, само че в един миг престанал. След няколко седмици свещеникът решил да го посети вкъщи. Денят бил леден. Човекът седял напълно самичък до пламтящото огнище. Като се сетил каква е повода за визитата на свещеника, той го настанил на комфортен стол до камината и зачакал. Свещеникът седнал, само че нищо не споделил. В цялостна тишина следил танца на пламъците към горящите трупи.
След малко взел ръжена деликатно взел един ослепителен жив въглен и го сложил настрани в другия завършек на огнището. След което, все по този начин безмълвен, се облегнал обратно в стола си.
Домакинът гледал в безшумно съзерцаване, до момента в който пламъкът на въглена мъждукал и гаснел, и след едно малко огряване останал без огън. Скоро той бил леден и мъртъв. След първичния привет двамата мъже не били разменили и дума. Свещеникът погледнал часовника си и тръгнал да се подготвя. Станал постепенно, взел студения, неподвижен въглен и го сложил още веднъж в средата на огнището. Огънят в него заиграл още веднъж дружно със светлината и топлината на горящите въглени в близост.
Когато свещеникът протегнал ръка към вратата да си тръгне, домакинът, забърсвайки сълзата в крайчеца на окото си, споделил: „ Благодаря ти за тази огнена проповед. Ще дойда отново на черква идната неделя. “
