Притча за Рая и Ада
Един човек умрял и, тъй като бил правоверен, отишъл в Рая.
Там било прелестно - зелени поляни, обсипани с цветя, безконечна пролет, обилие от всички богатства. Дълго се радвал праведникът на своята орис, само че един ден го заглождило любознанието и споделил на Бога:
- Господи, разреши ми да видя Ада!
Съгласил се Бог и му отворил небето, с цел да хвърли взор към грешниците и техните мъчения.
Каква била изненадата на праведника, когато видял безусловно същата картина, както и в Рая - прелестна природа, обилие на богатства... Единствената разлика била, че всички хора, които били там, изглеждали извънредно нещастни, плачели и страдали от участта си.
- Защо плачат, Господи? - попитал праведникът. - Не виждат ли, че живеят в Рая като нас?
- Не - отвърнал Бог. - Те си мислят, че нищо не им е обещано. Те имат вяра, че в Рая е напълно друго и доста по-хубаво. Това е единствената разлика сред безконечното райско самодоволство и адските страдания.
Искате да четете още сходни материали? Харесайте ни във Фейсбук!
