За добро ли е, за лошо ли е? Кой знае?
Един човек ми описа по какъв начин един път през 1977 година се прибирал от командировка в индийския град Мумбай (тогава Бомбай). Всичко минало добре и той си поръчал такси да го закара до интернационалното летище, тъй че да има премного време да мине през багажната инспекция. Таксито обаче се изгубило. Въпреки че бил локален, водачът не можел да откри пътя. Минута след минута времето изтичало и предприемачът от ден на ден се тревожел, че ще изпусне полета. Започнал да се ядосва на водача. От това таксиджията се объркал още повече.
Скоро на предприемача му станало ясно, че единственото, на което може да се надява, е самолетът да излети със забавяне, което в тези дни било нещо всекидневно. Но когато най-сетне наближили летището, последната му вяра рухнала. Той видял по какъв начин самолетът се издига във въздуха. По изключение полетът следвал разписанието.
- Ах, ти, малоумен таксиджия! Длъжен си да знаеш пътя до летището по-добре от всеки различен. Трябва да ти лишават разрешителното. Заради теб си изпуснах полета! Идиот подобен! – крещял разярено предприемачът.
После вдигнал взор и видял по какъв начин самолетът пада от небето. Разбил се и всички на борда починали.
- О, ти си прелестен водач! Толкова си умен. Де да можеха всички таксиджии да са умни като теб. Моля те, приеми този огромен бакшиш!
Човекът ми сподели, че случката трансформирала напълно живота му. Вече не се гневи, когато нещата не се развиват по проект. Вместо това си споделя: „ За положително ли е? За неприятно ли е? Кой знае? “.
Аджан Брам из " Лиценз за благополучие: Будитски приказки за прояснение "
