Един чисто технически и изпълним план със задачи е нещото,

Един чисто механически и осъществим проект със задания е нещото, което може да ни помогне да преживеем напрежението от връщането на работа след отпуската. Това сподели психологът доцент Маргарита Бакрачева в изявление за Агенция „ Фокус “ във връзка хормона на щастието през лятото и за препоръките за адаптиране към работа след отпуската. Тя посъветва хората, които се връщат на работа след отпуска да не се пробват незабавно да бъдат съсредоточени и работоспособни в цялостния размер.
„ Независимо дали е била къса или дълга отмора, сега, в който човек се върне в средата, в която живее, автоматизирано влиза в ежедневната си роля. Добре е да си оставим един два- дни, с цел да се приспособяваме. Да не мислим за всичко това, което се е натрупало в интервала, в който ни е нямало “, сподели още доцент Бакрачева.
По думите ѝ дребният % хора, които се усещат потиснати, могат да покачат равнищата си на благополучие през лятото. Лятото като цяло сигурно е удобен сезон както от чисто физиологическа, по този начин и от психическа.
„ Слънцето способства за произвеждането на повече хормони на щастието. От позиция на психическата настройка, лятото е сезон, който е обвързван с повече време, прекарано навън, обмисляне на отпуската и срещи с хора. Това е един от факторите, които са най-важни за равнището на преживяване на приятни страсти и психическото благоденствие като цяло. Единственият стресов фактор може да е обвързван с планирането. Възможни са някои дребни разочарования при леки ежедневни неудобства на мястото, където отиваме. Това, което можем да създадем, с цел да изживеем пълноценно всеки един миг, е да се концентрираме главно върху хубавите моменти “, уточни още доцент Бакрачева.
По думите й лятото е най-благоприятният сезон, в това число за дребния % хора, които се усещат потиснати след разлъка или на които им липсва партньорска или другарска среда.Необходими са най-малко един-два дни за акомодация към работа след отпуската.
Според нея тези два дни няма по какъв начин човек да е безусловно съсредоточен. „ По същия метод, когато отидем на мястото, на което ще почиваме, няма по какъв начин незабавно да се отпуснем. Всяка една смяна изисква известно време за физическо, още повече за психическо конфигуриране и приемане на новата роля. Хората нормално знаят от предходен опит какъв брой време им би трябвало да се настроят. Най-добре да следват персоналния си темп и да знаят, че някои дребни неточности са изцяло възможни в интервала на разпръскване. Това е една добра основа за насърчаване на уменията за суперлефлексия. Различните хора, имат разнообразни пропуски. Някои, когато работят с числа, други, когато гледат по-общата картина. В такива случаи може да желаяме и помощ от сътрудник в този интервал на акомодация “, изясни психологът. По думите й всяка една отмора е доста значима и работоспособността незабавно се покачва. „ Дори, когато става въпрос за късите почивки денем. Много хора се лишават от обедната или някои 15-минутни почивки “, сподели тя и акцентира, че всяка дава опция тялото и мозъкът да се възстановят, тъй че да бъдат по-ефективни и по-късно.
„ Независимо от възрастта, стадият, в който сме оптимално съсредоточени не надвишава 15 минути. Нашата продуктивност е в много стеснен период, когато приказваме за оптималната й форма. Колкото повече почивки има, толкоз по-голям е резултата на самостоятелно равнище, само че и за организацията. Това е нещо, което е значимо да бъде усетено от позиция на работодателите. Когато хората са си по-отпочинали и са имали време да се разтоварят от ежедневния стрес, даже за по-малко време могат да свършат повече и по-ефективно нещата, които им предстоят “, добави още доцент Бакрачева.