Един будистки монах стоял сам на върха на един хълм

Един будистки духовник стоял самичък на върха на един рид рано на разсъмване. Стоял имобилен и напълно самичък като хълма. Покрай него минали трима души, излезли на утринна разходка. Погледнали към него и почнало да размишляват по отношение на точното му занятие. Първият споделил:

- Този духовник ми е явен. Изгубил си е кравата и в този момент той стои тук и се взира от хълма с вярата да я забележи.

Вторият споделил:

- Но като виждам каква поза е заел, той въобще не гледа. Той не се движи, очите му наподобяват съвсем затворени, значи индивидът не търси нищо. Според мен той е тръгнал на разходка с другар, който е изостанал и в този момент го изчаква.

Третият споделил:

- Изглежда повода не е в това, тъй като в случай че някой чака някого, той понякога се обръща обратно, с цел да огледа дали не се задава приятелят му. Но монахът е напълно имобилен и не чака никого. Мисля, че се моли или медитира.

Спорът им по този начин се разгорещил, че решили да го попитат персонално. Когато се доближили до монаха, първият попитал:

-Ти кравата си ли изгуби? Защото знам, че преди време загуби кравата си и в този момент я търсиш, нали?

Човекът си отворил очите и споделил:

- Не владея нищо, по тази причина не мога да изгубя нищо. Не диря кравата си, нито нищо друго.

Вторият споделил:

- Тогава несъмнено аз съм прав. Ти изчакваш изостаналия си другар.

Човекът дал отговор:

- Нямам нито другари, нито врагове. Как тогава да очаквам някого? Аз съм безусловно самичък и никой не е изоставал от мен, тъй като няма никого.

Тогава третият споделил:

- Значи аз съм прав, тъй като не останаха други благоприятни условия. Според мен ти се молиш или медитираш.

Човекът се засмял:

- Ти си най-глупавият от тримата, защото аз не познавам никого, на който да се апелирам и нямам никаква цел за реализиране. Как тогава да медитирам?

Тогава тримата попитали в един глас:

- Какво правиш тогава?

- Просто си заставам и нищо не върша, - дал отговор индивидът.