Притча за четирите съпруги на богаташа
Един паралия имал четири съпруги. Най-страстно той желаел последната си невяста, защото била най-млада и любвеобилна. Той обожавал да ѝ прави скъпи дарове и постоянно я засипвал с облекла, обувки и бижута.
Макар и не толкоз енергично той бил влюбен и в третата си жена. Тя била хубавица с прелестни маниери, ето за какво когато пътувал някъде, богаташът взимал точно нея. Обичал да показва пред хората какво богатство има до себе си.
Многоженецът бил завързан и към втората си брачна половинка. Тя била негова довереница и постоянно изслушвала проблемите, които той имал.
Първата си невяста богаташът обичал минимум. Нея той наследил от своя по-голям брат, който умрял. По тази причина бил привикнал с нея, приемал я като даденост и доста постоянно въобще не я забелязвал. Въпреки това дамата ценяла неговото наличие и се стараела да му угоди по всякакъв начин.
За жал един ден богаташът се разболял. Прикован на легло, той повикал последната от своите съпруги и попитал:
- Мила съпруго, ти беше стопанка на моето сърце. Сега обаче моето време на тази земя изтича. Готова ли си да дойдеш с мен в отвъдното?
- В никакъв случай! - отсякла четвъртата брачна половинка и напряко избягала от стаята на богаташа.
Натъжил се мъжът и решил да извика третата си брачна половинка. Надявал се, че най-малко тя няма да го съобщи на смъртния му одър:
- Скъпа моя! Ти беше моята най-голяма горделивост през всичките тези години. Но ми е време към този момент да си отпътува отсам. Искаш ли да ме последваш, с цел да не останеш сама?
- Наистина доста скърбя за теб, само че в случай че ти не можеш да бъдеш с мен, аз ще си намеря различен брачен партньор, който да поеме твоите отговорности - рекла и третата брачна половинка.
Богаташът потопен в тъга. Ето че години наред се бил лъгал за предаността на своите съпруги. Все отново още не всичко било изгубено и той повикал втората си брачна половинка:
- Ти беше моята най-хубава другарка. Винаги беше до мен и ме изслушваше. Хайде, дано продължим да бъдем дружно и в отвъдното!
- Много бих желала, само че не мога. Аз би трябвало да изживея своя живот. Все отново мога да ти обещая, че ще се погрижа погребението ти да е охолно - зарекла се третата брачна половинка.
Разгневил се богаташът. Душата му се изпълнила с болежка и той почнал да буйства. В този миг се чул глас:
- Аз ще те вървя след, скъпи! Където и да идеш, аз ще продължа да бъда с теб! - рекла първата брачна половинка на богаташа.
Богаташ или не, всеки от нас има четири съпруги. Четвъртата невяста -това е нашето тяло. Колкото и старания да поставяме за него, колкото и да го даряваме със скъпи облекла и украшения, то няма да е с нас постоянно.
Третата ни жена - това е нашата кариера и статус в обществото. Колкото и лъскави и обещаващи да са те, когато умрем, не вземаме с нас нищо от това.
Втората ни брачна половинка - това е нашето семейство. Да, нашите родственици постоянно са подготвени да ни изслушат и да ни оказват помощ с каквото могат, само че и те не могат да дойдат с нас в отвъдното.
Първата брачна половинка - това е нашата душа. Много постоянно ние забравяме за нея поради копнежи, свързани с тялото, работата, фамилията. Независимо от това душата е единствената, която остава постоянно с нас. Ето за какво би трябвало да се грижим най-вече за нея и да ѝ обръщаме най-голямо внимание.
