Богаташът и камъкът
Един богат бизнесмен си купил доста скъпа и бърза кола. Той обожавал да препуска с нея и до момента в който го правел, като че ли не мислел за нищо. Веднъж, до момента в който карал, видял, че дете хвърля камък по колата му. Щом се чул тропот, мъжът набил спирачки и слязъл, с цел да се скара на детето:
- Какво правиш, момче! Луд ли, че хвърляш камъни по чисто новата ми кола! Знаеш ли, че коства цяло положение!
- Извинете, господине! - проплакало момче. -Не желаех да развалям автомобила Ви, само че желаех да Ви спра, с цел да ми помогнете. Брат ми падна от инвалидната си количка и в този момент лежи на улицата. Моля ви, вдигнете го, с цел да можем да се приберем вкъщи.
Щом схванал какво се е случило, мъжът малко се успокоил. Той към момента бил ядосан поради камъка, само че имал подготвеност да вдигне от земята падналото момче.
След като го върнал назад в количката, почистил грижливо охлузванията му и закарал двете деца до дома им. На вратата те му благодарили и му поискали Бог да бъде с него. След това се усмихнали с най-чистата и откровена усмивка.
Думите на хлапетата мощно докоснали богаташа. Той бил впечатлен и от тяхната откровеност, нещо което липсвало в неготово забързано и сиво всекидневие. След случая той огледал автомобила си. Щетите не били огромни, само че въпреки всичко се забелязвали.
Мъжът обаче по този начин и не поискал да заличи драскотините по колата си. Всеки път, когато погледнел към белезите, го обземало прелестно възприятие.
Същевременно като че ли чувал божия глас да му споделя: Не живей живота си толкоз бързо, че да се постанова тези, които се нуждаят от теб, да притеглят вниманието ти с удар!
