Притча за страха
Един скитник скитал в покрайнините на огромен град, когато на пътя му се изпречила непозната бабичка в отблъскващ тип.
- Коя си ти и за какво си пристигнала тук? - запитал мъжът.
- Аз съм Чумата и съм пристигнала да прибера душите на 4000 поданици на града, махни се от пътя ми!
Бездомникът се изплашил при типа на страшната бабичка и побягнал. Две седмици по късно тя още веднъж предходна около него и тогава той я попитал със сълзи на очи:
- Защо сподели, че ще вземеш душите на 4000 поданици, само че след теб починаха 10 000 хиляди?
- Не е моя виновността. Аз погубих тъкмо 4000 души, а другите починаха от страховете си...
Притчата ни припомня, че страхът е по-безпощаден и от най-коварната болест. Той ни сковава и води до самоизтребление. Спокойствието, вярата и вярата, въпреки това, са ключът към щастието.
