Невероятният живот на героя от войната Еди Рикенбекър
Еди Рикенбакър е американец, който наподобява живее 10 живота в един. Той е сполучлив монтьор, авто дизайнер, играч, предприемач, съветник за държавното управление, военен ас и пионер в редица области. Той също по този начин доста пъти се разминава със гибелта и натрупва голям лист с достижения, всяко от които заслужава своята лична книга. В последна сметка реализира толкоз доста, че е учудващо по какъв начин един човек би могъл да направи всичко това.
На 8 октомври 1890 година двойка имигранти си раждат дете в Кълъмбъс, Охайо. Бащата на това дете, Вилхелм, се надява един ден да ръководи личен сполучлив бизнес, само че за жалост ще остане с релативно ниски приходи. Лизи, майката на детето, е перачка, с цел да усили приходите на фамилията.
Това дете, несъмнено, е Едуард Рикенбакър.
Още от дребен Рикенбакър има податливост да се наранява или да попада в животозастрашаващи обстановки. Той падна в отворена цистерна, прегазен е от кариерна количка и скача от покрива на плевнята на другар в опит да лети. Веднъж едвам не умира, когато изтича назад в горящото си учебно заведение, с цел да си вземе якето.
На тринадесетгодишна възраст бащата на Рикенбакър е инцидентно погубен по време на различия с мъж на улицата. След това той напуща учебно заведение и стартира да работи на разнообразни места, с цел да устоя фамилията си без татко му.
Той е притеглен от машините и в последна сметка работи за Oscar Lear Automobile Company, където бързо потвърди, че има натурален гений за монтьор. Не след дълго работи под управлението на основния инженер, който го води на надпреварата за купата на Вандербилт през 1906 година, когато е единствено на 16.
След това момчето се реалокира в Columbus Buggy Company, където пътува из страната като основен тестов инженер на компанията. На 19 години той към този момент дава отговор за всички интервенции на Firestone-Columbus в редица щати.
Заради рекламата, Рикенбакър се състезава на събитие в Айова, само че не финишира след злополука. Състезанията обаче бързо се трансформират в новата му пристрастеност, тъй че той се заема по-сериозно с практиката и съумява да завоюва място на първия по рода си Indy 500. Неговият тим приключва на 11-о място.
През идващите няколко години спортната кариера на Рикенбакър го издига до статут на звезда – равнище, което множеството хора биха се радвали да доближат даже един път в живота си. Но за него това беше единствено началото.
1917 е годината, в която младият играч публично приема името Рикенбакър; той е роден Рикебахер, само че го е трансформирал по време на Първата международна война, с цел да избегне стигмата, обвързвана с немско звучащи имена. Също през същата година Рикенбакър става водач на военачалник Джон Пършинг във Франция, който управлява американските експедиционни сили.
Докато е във Франция, взе участие във военни процедури и скоро се среща с въздушната работа на Съединени американски щати. Той към този момент беше изразил желанието си дружно с неговите сътрудници състезатели да летят за страната си, тъй че това е идеална опция.
С течение на времето се научава по какъв начин да работи със самолети и за основите на летенето, като в последна сметка самичък издига аероплан във въздуха.
През 1918 година Рикенбакър най-сетне получава късмет да влезе в битка; той е изпратен в артилерийско учебно заведение и след това е назначен в 94-та авиационна ескадрила. Както и при надпреварите, той незабавно става умел в ръководството на аероплан, сваляйки пет в границите на две седмици след първата си бойна задача. Рикенбакър към този момент е ас.
За да потвърди своята отдаденост, той самичък излетява и нападна група от седем противников самолета, сваляйки два от тях, за който акт получава кръста за отлична работа (DSC). След войната премията му е нараснала до най-високата на Съединените щати, Медал на достойнството.
Рикенбакър приключва войната, като командва личната си ескадрила, печели най-високото държавно отличие, осем кръста за отлична работа, и смъква 26 самолета и 5 балона. Освен това той е награден с френския Почетен легион и Военен кръст. Постигна всичко това и още, до момента в който към момента е в 20-те си години.
Вкъщи славата му доближи нови ослепителни висоти и е признат като воин от войната.
Отново е нужен по време на Втората международна война, този път поради богатия си боен опит. По време на полет през Тихия океан със остарял Boeing B-17, самолетът се отклонява от курса и горивото му свършва. Рикенбакър и оживелият екипаж прекарват в избавителна лодка идващите 24 дни, като са изложени на ужасна горещина и нямат източник на вода или храна. За да ядат, те хващат риба от океана.
Рикенбакър претърпява инсулт през 1973 година, до момента в който е в чужбина за здравното лекуване на жена си. На 23 юли 1973 година механикът, инженер, боен воин, ас, основен изпълнителен шеф, авто играч и брачен партньор умира.
Съпругата му Аделаида Рикенбакър се самоубива през 1977 година на 92-годишна възраст, откакто остава изцяло сляпа и обезверено скърби брачна половинка си.
