Антъни Бурдейн ни разхожда из Кения
е последната, незавършената книга на Антъни Бурдейн. След ненавременната му гибел неговата асистентка и дълготраен другар Лори Уливър довършва пътеводителя, като ловко събира неповторимите му мисли, наблюдения и усещания за местата, където е бил, и за храната, която е опитал. Включва и личните си мемоари за взаимните им пътувания, както и есета от близки, другари и сътрудници. Ето какво написа Бурдейн за Кения.
" Кения е неповторима и друга от останалите африкански държа- ви – както Тексас е доста друг от Марс. Тя има своите лични проблеми и собствен несравним сексапил. Тя е динамична, изменяща се и невероятна страна.
Тук нещата имат дълбоки корени. Имам поради това, което учените биха изразили най-точно – началото на човешкия жанр е сложено по тези места от племена на ловци събирачи от етническите групи банту и нилоти. След тях идват арабски и персийски търговци, португалски и омански търговци и най-после Британската империя, която владее тези земи от 1895 до 1964 година, като оставя най-трайни следи от своето наличие.
Британската система на обучение, държавно ръководство, правораздаване, както и значително английските полезности са на- ложени на локалните хора и за положително или за зло се трансформират в основа на това, което съставлява модерна Кения. Тези привнесени полезности да вземем за пример отхвърлят робството и основават съвременна инфраструктура. От друга страна, британците се демонстрират като приключени експлоататори, насилници и расисти, фаворизирайки белите заселници, земевладелци и бизнесмени по всевъзможни способи. Така Кения трансформира тези бели хора, пристигнали отдалеко, в богати хора.
През 1963 година обаче Кения извоюва независимостта си и избира своя пръв президент – Джомо Кенята. От тогава насетне страната съумява да се пребори с остатъците от колониалното господство и да резервира единствено моделите, които се оказват работещи при нови- те условия. Днес Кения е една феноменално красива страна. Чис- леността на междинната ѝ класа пораства, просветителната система е на забележителна висота, а професионалният бранш е въодушевен и все по-разноезичен. “
КАК ДА СТИГНЕМ ДО НАЙРОБИ И КАКВО ДА ПРАВИМ ТАМ
Ако пътувате за Найроби, ще кацнете на интернационалното лети- ще „ Джомо Кенята “ (NBO). Преди се е наричало „ Ембакаси “ – на името на предградието на кенийската столица, в което се намира. През 1978 година го кръщават на първия кенийски президент и министър-председател. Аерогарата е седалище на националния авиопре- возвач „ Кения Еъруейс “ и също така обслужва многочислени афри- кански дестинации. На летището кацат и самолети от няколко точки на Китай, Близкия изток, Европа и една-единствена дестинация в Съединени американски щати – летището „ Джон Фицджералд Кенеди “ край Ню Йорк.
За превозването си до града можете авансово да уредите кола на хотела, в който ще отседнете. Иначе можете да се качи- те на някое такси от опашката с коли, подредени пред залата за идващи пасажери. На летището можете да вземете и кола чартърен, а съществува и мрежа от рейсове на градския превоз, които обслужват на ниски цени. Аерогарата се намира на към 16 километра от центъра на Найроби. С такси ще ви излезе към 2000 кенийски шилинга, което прави към 20 щатски $ (зависи от местоположението на вашия хотел). Таксиметровите водачи не чакат да им дадете бакшиш, само че няма да се обидят, в случай че закръглите сметката до идната стотица шилинги.
Хората в Найроби постоянно употребяват за напредване мататус – неофициална система от микробуси таксита, обслужваща необятен ареал от градската територия и предградията. Но внимавайте – тяхната известност по отношение на сигурност и комфорт не е висока. Съществуват и прочут брой частни автобусни линии, чиито терминали се намират в центъра на града. Цените на билетите за мататус и за рейс варират от 50 до 200 шилинга (0,50–2 щатски долара). На такситата можете да имате по-голямо доверие, въпреки че са малко по-скъпа алтернатива – сметката излиза нормално сред 300 и 1000 шилинга (3–10 щатски долара).
ПЪРВИ ОБЯД В НАЙРОБИ
„ На езика на масаите Найроби значи студена вода. Този град е столица на Кения и има 6,5-милионно население, живеещо в очертанията на столичния град. Селището поражда по време на колониалната ера към английско железопътно хранилище, намиращо се по средата на пътя сред прилежащата английска колония в Уганда и пристанището Момбаса. “
Най-големият квартал на Найроби се назовава Кибера. „ Кибера е обстойно място, където живеят към 172 000 души. За пространство на тази територия се борят множеството домове, разположе- ни край лабиринт от улици, места за изповядване на религиозните култове и здания на дребния бизнес. Тук живее огромна част от работната ръка на Найроби. С други думи, в случай че я няма Кибера, животът в града безусловно ще спре. “
Отбийте се в „ Мама Олиечис “ – дребна локална верига заведе- ния за хранене, която е известна с това, че сервира риба, уловена в езерото Найваша, а не отглежданата в рибарници китайска тила- пия, която е доста по-разпространена из заведенията за хранене на Найроби. Самата Мама Олиеч умря наскоро, само че основаният от нея бизнес съществува. Какво да си поръчаме там? „ Тилапия от езерото Найваша, пържена, а по-късно задушена с домати и подправки и сервирана на момента – незабавно щом я поръчате и бъде подготвена, с добавка от ледена бира Тускер.
MAMA OLIECH’S: Marcus Garvey Road, Nairobi, Tel +254 701 707070 (ястията вървят нормално по 350–680 шилинга, което прави 3,50– 7 щатски долара)
НА САФАРИ
„ На няколко часа път с кола от Найроби попадате в различен свят. Това е Африка на фантазиите, филмите и дивата природа – само че да не забравя- ме, че този свят е под непрекъсната опасност от заличаване. В резервата Лева Уайлдлайф Кансървънси се вършат опити да се оправят с този проблем и да се резервира цялото животинско многообразие непокътнато, без да се подценяват ползите на хората, които населяват тези земи от незапомнени времена. Равновесието сред индивида и природата е внимателно нещо – по какъв начин да полагаш отговорно грижи за едното, без това да има негативни последствия за друго- то, освен това в един свят с непрекъснато намаляващ размер на жизнено- значими запаси. Факт е, че тези превъзходни животни от резервата ще изчезнат без намесата на хората. Туристите заплащат много огромни суми, с цел да дойдат и да им се порадват. Без тези средства съвсем несъмнено дивите животни в резервата от дълго време към този момент щяха да бъдат спомен от предишното. “
„ Лева “ е ситуиран върху част от тогавашно ранчо за развъждане на наедрял рогат добитък. Земята била избрана за резерват
през 1983 година по молба на кенийското държавно управление и там били настанени под протекция съществено застрашената от изгубване популация носорози. Днес техният брой е повишен до 169, а първоначално са били единствено 15 животни. „ Лева “ обезпечава безвредно битие също по този начин за зебри, слонове, лъвове, гепарди, хиени, леопарди и диви африкански петнисти кучета.
Луксозното настаняване на туристите и особено подготвени- те водачи за сафари обезпечават нужните средства, с които да работят стратегиите за поддържане на резервата. Образователната стратегия по запазване на дивата природа, привличаща по над три хиляди деца годишно, приготвя гратис идващото потомство в духа на почитание към огромното значение, което има за човечество- то опазването на дивите животни.
„ Бракониерството, несъмнено, продължава да бъде непрекъсната опасност както за животните в резервата, по този начин и за хората, които се грижат за тях. При повърхност от 62 000 акра, която заема Лева, програмата за битка с бракониерството е по нужда нападателна, всеобхватна и новаторска – разчита се на локални следотърсачи, авангардни технологии за следене и което може би е най-важното на добра връзка с живеещите в близост и на събира- не на скъпи сведения. Ако локалните хора не са на твоя страна, те чакат съществени неблагополучия. “
LEWA WILDLIFE CONSERVANCY: Tel. +254 64 31405 www.lewa.org.
(Свържете се с управата на резервата посредством интернет уеб страницата, телефона или поискайте от профилираните туристически организации да провеждат сафари за вас.)
" Кения е неповторима и друга от останалите африкански държа- ви – както Тексас е доста друг от Марс. Тя има своите лични проблеми и собствен несравним сексапил. Тя е динамична, изменяща се и невероятна страна.
Тук нещата имат дълбоки корени. Имам поради това, което учените биха изразили най-точно – началото на човешкия жанр е сложено по тези места от племена на ловци събирачи от етническите групи банту и нилоти. След тях идват арабски и персийски търговци, португалски и омански търговци и най-после Британската империя, която владее тези земи от 1895 до 1964 година, като оставя най-трайни следи от своето наличие.
Британската система на обучение, държавно ръководство, правораздаване, както и значително английските полезности са на- ложени на локалните хора и за положително или за зло се трансформират в основа на това, което съставлява модерна Кения. Тези привнесени полезности да вземем за пример отхвърлят робството и основават съвременна инфраструктура. От друга страна, британците се демонстрират като приключени експлоататори, насилници и расисти, фаворизирайки белите заселници, земевладелци и бизнесмени по всевъзможни способи. Така Кения трансформира тези бели хора, пристигнали отдалеко, в богати хора.
През 1963 година обаче Кения извоюва независимостта си и избира своя пръв президент – Джомо Кенята. От тогава насетне страната съумява да се пребори с остатъците от колониалното господство и да резервира единствено моделите, които се оказват работещи при нови- те условия. Днес Кения е една феноменално красива страна. Чис- леността на междинната ѝ класа пораства, просветителната система е на забележителна висота, а професионалният бранш е въодушевен и все по-разноезичен. “
КАК ДА СТИГНЕМ ДО НАЙРОБИ И КАКВО ДА ПРАВИМ ТАМ
Ако пътувате за Найроби, ще кацнете на интернационалното лети- ще „ Джомо Кенята “ (NBO). Преди се е наричало „ Ембакаси “ – на името на предградието на кенийската столица, в което се намира. През 1978 година го кръщават на първия кенийски президент и министър-председател. Аерогарата е седалище на националния авиопре- возвач „ Кения Еъруейс “ и също така обслужва многочислени афри- кански дестинации. На летището кацат и самолети от няколко точки на Китай, Близкия изток, Европа и една-единствена дестинация в Съединени американски щати – летището „ Джон Фицджералд Кенеди “ край Ню Йорк.
За превозването си до града можете авансово да уредите кола на хотела, в който ще отседнете. Иначе можете да се качи- те на някое такси от опашката с коли, подредени пред залата за идващи пасажери. На летището можете да вземете и кола чартърен, а съществува и мрежа от рейсове на градския превоз, които обслужват на ниски цени. Аерогарата се намира на към 16 километра от центъра на Найроби. С такси ще ви излезе към 2000 кенийски шилинга, което прави към 20 щатски $ (зависи от местоположението на вашия хотел). Таксиметровите водачи не чакат да им дадете бакшиш, само че няма да се обидят, в случай че закръглите сметката до идната стотица шилинги.
Хората в Найроби постоянно употребяват за напредване мататус – неофициална система от микробуси таксита, обслужваща необятен ареал от градската територия и предградията. Но внимавайте – тяхната известност по отношение на сигурност и комфорт не е висока. Съществуват и прочут брой частни автобусни линии, чиито терминали се намират в центъра на града. Цените на билетите за мататус и за рейс варират от 50 до 200 шилинга (0,50–2 щатски долара). На такситата можете да имате по-голямо доверие, въпреки че са малко по-скъпа алтернатива – сметката излиза нормално сред 300 и 1000 шилинга (3–10 щатски долара).
ПЪРВИ ОБЯД В НАЙРОБИ
„ На езика на масаите Найроби значи студена вода. Този град е столица на Кения и има 6,5-милионно население, живеещо в очертанията на столичния град. Селището поражда по време на колониалната ера към английско железопътно хранилище, намиращо се по средата на пътя сред прилежащата английска колония в Уганда и пристанището Момбаса. “
Най-големият квартал на Найроби се назовава Кибера. „ Кибера е обстойно място, където живеят към 172 000 души. За пространство на тази територия се борят множеството домове, разположе- ни край лабиринт от улици, места за изповядване на религиозните култове и здания на дребния бизнес. Тук живее огромна част от работната ръка на Найроби. С други думи, в случай че я няма Кибера, животът в града безусловно ще спре. “
Отбийте се в „ Мама Олиечис “ – дребна локална верига заведе- ния за хранене, която е известна с това, че сервира риба, уловена в езерото Найваша, а не отглежданата в рибарници китайска тила- пия, която е доста по-разпространена из заведенията за хранене на Найроби. Самата Мама Олиеч умря наскоро, само че основаният от нея бизнес съществува. Какво да си поръчаме там? „ Тилапия от езерото Найваша, пържена, а по-късно задушена с домати и подправки и сервирана на момента – незабавно щом я поръчате и бъде подготвена, с добавка от ледена бира Тускер.
MAMA OLIECH’S: Marcus Garvey Road, Nairobi, Tel +254 701 707070 (ястията вървят нормално по 350–680 шилинга, което прави 3,50– 7 щатски долара)
НА САФАРИ
„ На няколко часа път с кола от Найроби попадате в различен свят. Това е Африка на фантазиите, филмите и дивата природа – само че да не забравя- ме, че този свят е под непрекъсната опасност от заличаване. В резервата Лева Уайлдлайф Кансървънси се вършат опити да се оправят с този проблем и да се резервира цялото животинско многообразие непокътнато, без да се подценяват ползите на хората, които населяват тези земи от незапомнени времена. Равновесието сред индивида и природата е внимателно нещо – по какъв начин да полагаш отговорно грижи за едното, без това да има негативни последствия за друго- то, освен това в един свят с непрекъснато намаляващ размер на жизнено- значими запаси. Факт е, че тези превъзходни животни от резервата ще изчезнат без намесата на хората. Туристите заплащат много огромни суми, с цел да дойдат и да им се порадват. Без тези средства съвсем несъмнено дивите животни в резервата от дълго време към този момент щяха да бъдат спомен от предишното. “
„ Лева “ е ситуиран върху част от тогавашно ранчо за развъждане на наедрял рогат добитък. Земята била избрана за резерват
през 1983 година по молба на кенийското държавно управление и там били настанени под протекция съществено застрашената от изгубване популация носорози. Днес техният брой е повишен до 169, а първоначално са били единствено 15 животни. „ Лева “ обезпечава безвредно битие също по този начин за зебри, слонове, лъвове, гепарди, хиени, леопарди и диви африкански петнисти кучета.
Луксозното настаняване на туристите и особено подготвени- те водачи за сафари обезпечават нужните средства, с които да работят стратегиите за поддържане на резервата. Образователната стратегия по запазване на дивата природа, привличаща по над три хиляди деца годишно, приготвя гратис идващото потомство в духа на почитание към огромното значение, което има за човечество- то опазването на дивите животни.
„ Бракониерството, несъмнено, продължава да бъде непрекъсната опасност както за животните в резервата, по този начин и за хората, които се грижат за тях. При повърхност от 62 000 акра, която заема Лева, програмата за битка с бракониерството е по нужда нападателна, всеобхватна и новаторска – разчита се на локални следотърсачи, авангардни технологии за следене и което може би е най-важното на добра връзка с живеещите в близост и на събира- не на скъпи сведения. Ако локалните хора не са на твоя страна, те чакат съществени неблагополучия. “
LEWA WILDLIFE CONSERVANCY: Tel. +254 64 31405 www.lewa.org.
(Свържете се с управата на резервата посредством интернет уеб страницата, телефона или поискайте от профилираните туристически организации да провеждат сафари за вас.)
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ