е книга с необикновена съдба! Вирджиния Улф започва работа по

е книга с невероятна орис!

Вирджиния Улф стартира работа по нея след продължителния креативен развой по шедьовъра си „ Вълните “ (1931) и я приема повече като книжовен опит, в сравнение с като творба, с която да обогати биографията си. Но през 1933-та текстът се разгласява в книга и резултатът изненадва всички – „ Флъш “ се радва на толкоз огромен триумф измежду читателите, че става един от най-харесваните романи на английската писателка.

Флъш е кокер шпаньол от най-голям клас. Ушите му са красиви, краката му са изящни, а козината му свети като злато. През лятото на 1842 година той прекрачва прага на огромна къща в Лондон и става домакински любим на британската поетеса Елизабет Барет Браунинг. Към нея Флъш незабавно изпитва безусловната обич, която цялостен живот ще го кара да ѝ служи правилно. Дори при появяването на рисков враг…

Вирджиния Улф споделя пленителната история на кокер шпаньола, който Елизабет Браунинг постоянно загатва в същинските си писма. Смесица сред действителност и фикция, „ Флъш “ е един от най-очарователните романи в модерната класика, публикуван у нас от издателство “Кръг ”.
Вирджиния Улф и нейният кокершпаньол Пинка. Снимка " Кръг "

През 1933-та Улф написа на собствен другар:

„ Бях толкоз изтощена, откакто приключих „ Вълните “, лежах в градината и четях любовните писма на Браунинг, а обликът на кучето ме разсмя, тъй че не можах да устоя да му вдъхна живот “.

Тя основава текста съвсем на смешка. В наши дни сп. „ Гардиън “ дефинира романа като „ Истинска кучешка класика! “

Вирджиния Улф (1882 – 1941) е английска писателка и издателка, считана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма през XX век. Член е на известния кръг „ Блумсбъри “, учреден от татко й – също бележит публицист. Лице на модернизма и изявена феминистка в тогавашната консервативна Англия, Улф оставя след себе си няколко романа, голям брой разкази, есета, 4000 писма и 30 тома дневници.

* * *

Из " Флъш "  на Вирджиния Улф
Снимка " Кръг "

Лятото на 1842 година, както ни осве­домяват историците, по нищо не се различаваше от други лета, все пак за Флъш то беше толкоз различ­но, че несъмнено се е съмнявал дали това е същият свят. Беше лято, прекарано в спалнята; лято, прекарано с девойка Барет. Беше лято, прекарано в Лондон, прекарано в сърцето на цивилизацията. Отначало не виждаше нищо друго с изключение на спалнята и мебелите в нея, само че даже и това представляваше огромна изненада за него. Да разпоз­нае, да разграничи и назове с верните имена всич­ки тези разнообразни предмети, които го заобикаляха, беше задоволително объркващо. Още не бе привикнал с масите, с бюстовете и умивалниците – миризмата на одеколон продължаваше да му е неприятна, – ко­гато внезапно пристигна ден, един от тези рядко случ­ващи се дни, които са хубави, без да са ветровити, топли, без да са горещи, сухи, без да са прашни, в кои­то един неработоспособен можеше да излезе на чист въздух. Ден, в който девойка Барет можеше да рискува, предприемайки дръзкото премеждие да отиде на пазар със сестра си.

Файтонът беше поръчан; девойка Барет се надигна от канапето и забулена и компактно загърна­та, се спусна по стълбите. Разбира се, Флъш потегли подире ù. Скочи във файтона от нейната страна. Полегна в скута ù и цялото величие на Лондон в най-разкошната му одеждa се разкри пред изу­мения му взор. Поеха по Оксфорд Стрийт. Видя къщи, които като че бяха направени напълно от стъкло. Видя прозорци, окичени с блеснали на слън­цето знамена; отрупани със сияйни туфи в розово, лилаво, жълто и алено. Файтонът спря. Той влезе в тайнствен корубест безистен, затрупан с облаци и паяжини от ефирна цветна коприна. Милион ми­ризми от Китай и от Арабия облъхнаха с нежните си ухания и най-дълбоките фибри на обонянието му. Със размах върху тезгяха се плиснаха метри лъска­ва коприна; по-мрачно, по-тежко се развиваха то­повете плътна вълнена алпака. Щракаха ножици; проблясваха монети. Хартии за опаковка, стегна­ти с шнур. Дали заради тези поклащащи се плюма­жи, ветреещи се флагове, пръхтящи коне, жълти ливреи, отминаващи лица, подскачащи, танцуващи нагоре-надолу, Флъш, задоволен от толкоз доста усещания, се одрема, заспа, засънува и изпадна в давност, преди да го вземат на ръце от файтона и вратата на Уимпъл Стрийт още веднъж да се затвори зад него.

На идващия ден, защото хубавото време се задържа, девойка Барет се реши на едно още по-дръзко мъжество – да поеме по Уимпъл Стрийт в инвалидната си количка. И Флъш още веднъж беше с нея. За пръв път чу по какъв начин ноктите на краката му потракват по лондонския паваж. За пръв път ця­лата батарея на една лондонска улица през парещ летен ден щурмува ноздрите му. Подуши непоно­симите миризми от потеклите в канавките вади; острите миризми, които разяждат стоманените пре­гради; димящите упоителни миризми, които се но­сят откъм сутерените – миризми с доста примеси, порочни и несъвместими, и идентични, каквито нико­га не бе срещал из полетата край Рединг; миризми, които се простират надалеч отвън обсега на човешко­то обоняние; и до момента в който количката напредваше, той току се спираше в изумлението си; разпознаваше и вдишваше, до момента в който подръпване на каишката го под­каняше да не се помайва. Също по този начин, до момента в който краче­ше по Уимпъл Стрийт след количката на госпожи­ца Барет, удивяваше се на отминаващите човешки тела. Дълги поли прошумоляваха над главата му; крачоли допираха хълбоците му; от време на време велоси­пед изсвистяваше на инч от носа му; вятърът на разрухата проглушаваше ушите му и разрошваше кичурите на лапите му, когато се случеше да мине тежък камион. Тогава се свиваше от смут. За благополучие, каишката го придърпваше, девойка Барет го държеше изкъсо, с цел да не хукне към личната си гибел.

Най-накрая, с трепетно очакване и ликуващи се­тива, стигнаха до Риджънтс парк. И тогава, като зърна още веднъж, след цяла безкрайност, както му се стори, трева, цветя и дървета, остарелият ловен вик на полето като че ли го насъска с едно „ хвани “, прониза слу­ха му и той изпъна тяло, подготвен да полети напред, както бе правил в полето край остарелия си дом. Но ряз­ко подръпване пристегна гърлото му, той залитна и приклекна на задните си крайници. Не бяха ли това дървета и треви, запита се той. Не бяха ли те сим­волите на свободата му? Нали постоянно се хвърляше напред в мига, в който девойка Митфорд го извеж­даше на разходка. Защо тук беше като пандизчия? Спря на място. Тук, видя той, цветята растя­ха доста по-нагъсто, в сравнение с у дома; стърчаха филиз до филиз, строени върху тесни линии земя. Ивиците се пресичаха с твърди черни алеи. Мъже с лъскави цилиндри крачеха заплашително нагоре-надолу по алеите. Само като ги зърна, той потрепе­ри и се присламчи до количката. С наслада одобри закри­лата, която му даваше каишката. И по този начин, преди да приключат множеството от тези разходки, в главата му се оформи ново разбиране. Като съпостави неща­та, той стигна до следния извод. Където има цвет­ни лехи, там има и асфалтирани алеи; където има цветни лехи и асфалтирани алеи, там има и мъже с лъскави цилиндри; където има цветни лехи, асфал­тирани алеи и мъже с лъскави цилиндри, кучетата би трябвало да се държат на каишка. Без да е в положение да прочете и една дума върху табелката на входа, той си беше научил урока: в Риджънтс парк кучета­та би трябвало да се разхождат на каишка.

И към това зрънце знание, родено от странни­те прекарвания през лятото на 1842 година, скоро се прибави и друго – кучетата не са равни, а раз­лични. В Три Майл Крос Флъш другаруваше без предразсъдъци с кучетата от пивницата и с хрътките на локалния земевладелец; нямаше никаква разлика сред кучето на калайджията и него. Нищо чудно майката на детето му, въпреки и от вежливост на­речена шпаньол, да си е била породист помияр, с уши на една порода и с опашка на друга. Но виж, лондонските кучета, както Флъш доста скоро раз­бра, са строго разграничени на съсловия. Някои от тях са на каишка, други – на независимост. Някои ги извеждат на чист въздух във карети и пият вода от лилави купички; други са мърляви, без каишки и живеят в бордеи. Значи кучетата, стартира да подозира Флъш, се разграничават едно от друго; някои са високи, дру­ги ниски; и съмненията му се потвърдиха от от­къслечните пътем дочути реплики по Уимпъл Стрийт: „ Виждаш ли това дръгливо пес? Чист по­мияр!... О, божичко, това е прелестен шпаньол. Един от най-чистокръвните в цяла Англия!... Жалко, че ушите му не са една концепция по-къдрави... А, ето ти и едно с кукуригу на главата! “.

От такива изречения и от интонацията на възхи­щение или пренебрежение, с която бяха изричани, било край уличната пощенска кутия или пред кръчма­та, където прислугата си разменяше сведения за конните надбягвания, Флъш разбра, още преди да е свършило лятото, че не съществува тъждество сред кучетата: едни са високопоставени, други са нископоставени. Тогава той от кои е? Едва прибрал се у дома и стартира деликатно да се преглежда в огледалото. Слава на Господа, в действителност е куче от сой! Главата му беше гладка; очите кръгли, само че не ококорени; краката с космати кичури; по нищо не отстъпваше на най-добре гледания кокер шпаньол по продължение на цялата Уимпъл Стрийт. Забеля­за не без наслаждение и лилавата купичка, от коя­то му даваха да пие вода – това са привилегиите на класата; добродушно сведе глава, с цел да закачат каиш­ката на нашийника му – това пък са наказванията. Когато в този миг девойка Барет го видя да се оглежда, тя не беше права. „ Той е мъдрец – по­мисли си, – размишлява върху разликата сред при­видното и действителното. “ Точно противоположното, той беше благородник, който се любува на отличителните си белези на породисто куче.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.