Злоядото дете - II част
Е, какво да създадем, с цел да яде нашето дете? Гладът и нашето постояннство са единствените целесъобразни средства за триумф. Ако то откаже закуската – подвигаме всички солетки, бисквитки и оставяме идващото хранене да бъде обядът. Една безобидна бисквитка за размерите на детското стомахче е с размерите на парче торта по отношение на нашият. Може в това време да хапне половин ябълка или банан, само че от този миг до обяда би трябвало да минат не по-малко два часа. Тогава в случай че предложим на детето негова обичана храна, която в това време е уравновесена и здравословна, ще имаме триумф. Не се тормозете, в случай че откаже и обяда – то няма да почине от апетит или да с разболее за 24 часа, а в противен случай – към този момент на вечеря ще е задоволително гладно, за се нахрани, както би трябвало.
Колкото и да ни е мъчно в напрегнатото всекидневие, детето би трябвало да има режим на хранене. Това е значимо както за кърмачето, по този начин и за възрастните хора. Не бива да се яде когато и да е. Ако то въпреки всичко изиска нещо отвън часовете за хранене – дано е дребна чаша мляко, ябълка или морков, лъжица мед или малко орехи и те да се дават в междинните часове – 10 часа, 14 часа, да се оферират като следобедна закуска или като десерт. Често в устрема да хапне най-малко нещо, представяме по няколко храни една след друга отвън менюто, а то отхвърля наред. В следствие се привиква за него да се готви особено. На детето би трябвало да му е ясно менюто за деня – това, което мама е сготвила. Другото не съществува. Ако не му харесва да стане от масата и да не яде. Режимът е всичко за храненето, след време като порасне, това ще е незаместим здравословен табиет, който ще спести не малко заболявания и неразположения.
Когато ние се храним, като че ли малко ни вълнува ситуацията. Но ние имаме построен режим и осъзнаваме значимостта на храненето, към този момент сме си построили привички. При малчуганите обаче всичко оказва въздействие, по тази причина от основаването на приятната атмосферата на масата зависи на половина нашия триумф. И по този начин – на масата се сяда, с цел да се яде. Махаме играчките и всичко, което разсейва. Докато детето сервира, гасим тв приемника и всички се събират. Храним се без много-много втренчване, какво яде или не яде детето. Масата не е мястото да с разискват проблемите, оценките в учебно заведение. Да, то е мястото, където се събира цялото семейство, само че не трябва да се трансформира място за кахъри и неприятно въодушевление. Мислим си, че детето не схваща нашите „ диалози за огромни ”, само че усеща безпогрешно страстите и повишението на тона. Това може окончателно да сътвори у него дискомфорт, когато седи на масата.
Ето по този начин, се оправих аз с моето злоядо дете - с гладни моменти, с малко повече дисциплинираност от страна на всички околни. Намалих порциите, пазарих с нея и се вслушвах в желанията и. Сега даже готвим дружно. Храненето е наслаждение и мотив за приятност за тялото и душата. Съчиних една дребна история, която несъмнено имаше резултат. Със сигурност тя ще допадне повече на дребните момченца, само че и при мен свърши работа:
„ Навсякъде към нас има мънички, мънички човечета - по пода, по парите, нещата от магазина, някои даже летят във въздуха. Те се споделят микроби, бактерии и вируси (имаше и една реклама по това време ). Те влизат в твоето тяло, когато не си миеш ръцете, слагаш всякакви неща напряко в устата или в случай че кихне някой без ръка пред устата. В твоето тяло стартира една страааашна борба с тях. В плодовете и зеленчуците, в млякото, меда и ядките има едни други човечета, които се споделят витамини. Когато ядеш такива работи те също влизат в тялото ти и дружно с едни бели човечета (белите кръвни телца ), които към този момент са си там, стартират да се бият и борят с неприятните. Те вършат един огромен щит против тях, който носи страшното име имунитет и не разрешават неприятните да те разболеят. Когато те заболи нещо или не ти се играе, когато имаш температура, тогава те се борят, тъкмо в този миг. В дъвките, пръчиците, бисквитите, бонбоните няма такива витамини и те не оказват помощ по никакъв начин в тази борба ”. Такава дребна измислица-премислица ми оказа помощ, може да се свърже също и с миенето на зъбките или каквото вашето въображение сътвори.
Продължава:
Злоядото дете
Колкото и да ни е мъчно в напрегнатото всекидневие, детето би трябвало да има режим на хранене. Това е значимо както за кърмачето, по този начин и за възрастните хора. Не бива да се яде когато и да е. Ако то въпреки всичко изиска нещо отвън часовете за хранене – дано е дребна чаша мляко, ябълка или морков, лъжица мед или малко орехи и те да се дават в междинните часове – 10 часа, 14 часа, да се оферират като следобедна закуска или като десерт. Често в устрема да хапне най-малко нещо, представяме по няколко храни една след друга отвън менюто, а то отхвърля наред. В следствие се привиква за него да се готви особено. На детето би трябвало да му е ясно менюто за деня – това, което мама е сготвила. Другото не съществува. Ако не му харесва да стане от масата и да не яде. Режимът е всичко за храненето, след време като порасне, това ще е незаместим здравословен табиет, който ще спести не малко заболявания и неразположения.
Когато ние се храним, като че ли малко ни вълнува ситуацията. Но ние имаме построен режим и осъзнаваме значимостта на храненето, към този момент сме си построили привички. При малчуганите обаче всичко оказва въздействие, по тази причина от основаването на приятната атмосферата на масата зависи на половина нашия триумф. И по този начин – на масата се сяда, с цел да се яде. Махаме играчките и всичко, което разсейва. Докато детето сервира, гасим тв приемника и всички се събират. Храним се без много-много втренчване, какво яде или не яде детето. Масата не е мястото да с разискват проблемите, оценките в учебно заведение. Да, то е мястото, където се събира цялото семейство, само че не трябва да се трансформира място за кахъри и неприятно въодушевление. Мислим си, че детето не схваща нашите „ диалози за огромни ”, само че усеща безпогрешно страстите и повишението на тона. Това може окончателно да сътвори у него дискомфорт, когато седи на масата.
Ето по този начин, се оправих аз с моето злоядо дете - с гладни моменти, с малко повече дисциплинираност от страна на всички околни. Намалих порциите, пазарих с нея и се вслушвах в желанията и. Сега даже готвим дружно. Храненето е наслаждение и мотив за приятност за тялото и душата. Съчиних една дребна история, която несъмнено имаше резултат. Със сигурност тя ще допадне повече на дребните момченца, само че и при мен свърши работа:
„ Навсякъде към нас има мънички, мънички човечета - по пода, по парите, нещата от магазина, някои даже летят във въздуха. Те се споделят микроби, бактерии и вируси (имаше и една реклама по това време ). Те влизат в твоето тяло, когато не си миеш ръцете, слагаш всякакви неща напряко в устата или в случай че кихне някой без ръка пред устата. В твоето тяло стартира една страааашна борба с тях. В плодовете и зеленчуците, в млякото, меда и ядките има едни други човечета, които се споделят витамини. Когато ядеш такива работи те също влизат в тялото ти и дружно с едни бели човечета (белите кръвни телца ), които към този момент са си там, стартират да се бият и борят с неприятните. Те вършат един огромен щит против тях, който носи страшното име имунитет и не разрешават неприятните да те разболеят. Когато те заболи нещо или не ти се играе, когато имаш температура, тогава те се борят, тъкмо в този миг. В дъвките, пръчиците, бисквитите, бонбоните няма такива витамини и те не оказват помощ по никакъв начин в тази борба ”. Такава дребна измислица-премислица ми оказа помощ, може да се свърже също и с миенето на зъбките или каквото вашето въображение сътвори.
Продължава:
Злоядото дете Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ