Юлиан Попов: Пазарът не е фолклорна традиция, която трябва да се пази
е някогашни министър на Министерство на околната среда и водите в служебното държавно управление на Марин Райков 
Марин Райков е министър-председател и министър на външните работи на България от 12 март до 29 май. Преди това е бил зам.-министър на същото ведомство, също публицист и публицист.
Сега малко по-сериозно. Няколко наблюдения върху новата “Стратегическа визия за развиване на електроенергийния бранш на Република България 2023 година - 2053 година ”
1. Визия за 30 години за енергийния бранш, направена от служебно държавно управление е забавен документ. Все отново това е визия, не е тактика. Между визия и тактика нормално има най-малко една година работа, и то в случай че се работи доста съществено и умело. Освен това, това е “проект ” за визия. Добре е тези нюанси да се имат поради при рецензиите.
2. Визията декларира упоритост за цялостна декарбонизация на стопанската система до 2050 година, както и амбициозни междинни цели. Това ще рече, че можем да приказваме за, въпреки и неразбираем, само че очертаващ се политически консенсус за висока упоритост. Това е завладяващ и положителен, въпреки и не напълно явен, детайл на документа.
3. Войната в Украйна и нейните енергийни следствия не са оценени и надлежно не са взети поради, или са взети по чудноват метод.
4. Русия е упомената един единствен път в изказванието, че основен отрицателен фактор е “100% взаимозависимост от импорт на природен газ и прекратени доставки от Русия ”. Всъщност прекратяването на енергийните връзки сред Европа и Русия е фундаментален и доста сложен фактор, който не може да се дефинира като положителен или отрицателен. Той е просто доста комплициран и допуска надлежно комплициран сценариен разбор.
5. Турция не е упомената нито един път (веднъж в една графика). А Турция е най-основният енергиен фактор в енергийното развиване на района и това, което става и се възнамерява там е в действителност от основно значение за страната. Визия без Турция е визия в гората със свещ в ръка.
6. Енергийната успеваемост, главният проблем и главен фактор на българската енергийна система се загатва единствено апропо. Всяка една сериозна тактика, визия или даже полемика за енергетиката би трябвало да стартира оттова. Липсата на енергийната успеваемост прави визията замъглена.
7. “Визията ” е базира на един модел, въпреки да споделя, че е на два. Щеше да е добре да се спомене, че този модел е поръчка на една асоциация, Американската комерсиална камара в България. Това не значи, че визията обслужва американски интерси, съгласно мен противоположното, само че това е комплициран и друг диалог. Другият модел е интерактивен модел, който го има в интернет и всеки може да си поиграе с него както откри за добре. Ще го постна в мнения.
8. Има няколко други подробни модели на българската енергийна система, които не са взети поради, нито са упоменати. Сещам се най-малко за три такива модела, които са доста по-задълбочени от упоменатите един или два, създадени са особено за България, само че ги няма никакви. В същото време,
дано имаме поради че един модел не може да създаде визия или тактика. По принцип моделът ти споделя това, което ти искаш да ти каже,
9. Другият лобистки детайл е атомният. Тук визията минава в положение на атомна детонация, с построяването на 4 гигавата мощности, които ще костват джобни пари. Ядрената сила би трябвало да се следи и да се има поради като алтернатива, само че показаното във визията няма по какъв начин да се осъществя и не звъни съществено.
10. Визията не схваща какво е пазар. Българският електроенергиен пазар е изцяло интегриран с евроепйския. Въпреки че Визията има цяла секция “Пазар на електрическа енергия в Европа и района ” на никое място не става дума за интегриран пазар, не става в действителност и дума за пазар. Говори се за това по какъв начин България изнася електричество, което е традиция, което пък от своя страна значи, че тази тардиция би трябвало да се резервира и през 2050 години. А и съседите очаквали това от нас. Тук визията би трябвало доста съществено да се отрезви и да изследва пзарните динамичности, по какъв начин работи пазара, къде какво се построява и доста други аспекти на постоиянно усложняващ се феномен. Пазарът не е фолклорна традиция, която би трябвало да се пази.
11. Като приказваме за пазар, визията не вижда големият пазарен интерес към възобновимата сила. Това значи, че тази визия или пречи на този интерес, или ще катастрофира в него.
12. Знам, че всякакви хора се изпокараха за това по какъв начин тъкмо да се развива офшорната сила в Черно море, само че това че са се изпокарали, не значи, че този капацитет би трябвало изцяло да се подценява. Особено откакто той е много сериозен и като индустриален, и като сезонно балансиращ капацитет.
13. Водород - добре е, че се говореи за зелен водород. Той обаче е напълно за експорт за Германия. Визията излиза в мига, в който Урсула ван дер Лейен обявава визията за нулевовъглероден промишлен проект за Европа. Зеленият водород е главен запас за привличане и създаване на тази промишленост. Ние желаеме да го произвеждаме и изнасяме в Германия! Това е все едно да кажеш - изсичаме горите и ги изнасяме в Германия, те ще обелят кората, ще ги нарежат на талпи, ще изсушат дървесината, ще произведат мебели и ние ще си купуваме мебели от Германия.
14. В умозаключение - хубаво е, че някой е написал този документ. Има върху какво да се спори, да се оборва, има неща, с които да се съгласиш, други, с които да не се съгласиш. Най-ценното на документа е, че демонстрира празнотите на институционалния потенциал, на неналичието на аналитична база, на потребността от съответни проучвания и диспути и демонстрира къде тъкмо са най-големите дупки, неясноти и неразбирания. Това не е малко. Поздравления за напъните.
Заглавието е на редактора
Марин Райков е министър-председател и министър на външните работи на България от 12 март до 29 май. Преди това е бил зам.-министър на същото ведомство, също публицист и публицист. Сега малко по-сериозно. Няколко наблюдения върху новата “Стратегическа визия за развиване на електроенергийния бранш на Република България 2023 година - 2053 година ”
1. Визия за 30 години за енергийния бранш, направена от служебно държавно управление е забавен документ. Все отново това е визия, не е тактика. Между визия и тактика нормално има най-малко една година работа, и то в случай че се работи доста съществено и умело. Освен това, това е “проект ” за визия. Добре е тези нюанси да се имат поради при рецензиите.
2. Визията декларира упоритост за цялостна декарбонизация на стопанската система до 2050 година, както и амбициозни междинни цели. Това ще рече, че можем да приказваме за, въпреки и неразбираем, само че очертаващ се политически консенсус за висока упоритост. Това е завладяващ и положителен, въпреки и не напълно явен, детайл на документа.
3. Войната в Украйна и нейните енергийни следствия не са оценени и надлежно не са взети поради, или са взети по чудноват метод.
4. Русия е упомената един единствен път в изказванието, че основен отрицателен фактор е “100% взаимозависимост от импорт на природен газ и прекратени доставки от Русия ”. Всъщност прекратяването на енергийните връзки сред Европа и Русия е фундаментален и доста сложен фактор, който не може да се дефинира като положителен или отрицателен. Той е просто доста комплициран и допуска надлежно комплициран сценариен разбор.
5. Турция не е упомената нито един път (веднъж в една графика). А Турция е най-основният енергиен фактор в енергийното развиване на района и това, което става и се възнамерява там е в действителност от основно значение за страната. Визия без Турция е визия в гората със свещ в ръка.
6. Енергийната успеваемост, главният проблем и главен фактор на българската енергийна система се загатва единствено апропо. Всяка една сериозна тактика, визия или даже полемика за енергетиката би трябвало да стартира оттова. Липсата на енергийната успеваемост прави визията замъглена.
7. “Визията ” е базира на един модел, въпреки да споделя, че е на два. Щеше да е добре да се спомене, че този модел е поръчка на една асоциация, Американската комерсиална камара в България. Това не значи, че визията обслужва американски интерси, съгласно мен противоположното, само че това е комплициран и друг диалог. Другият модел е интерактивен модел, който го има в интернет и всеки може да си поиграе с него както откри за добре. Ще го постна в мнения.
8. Има няколко други подробни модели на българската енергийна система, които не са взети поради, нито са упоменати. Сещам се най-малко за три такива модела, които са доста по-задълбочени от упоменатите един или два, създадени са особено за България, само че ги няма никакви. В същото време,
дано имаме поради че един модел не може да създаде визия или тактика. По принцип моделът ти споделя това, което ти искаш да ти каже,
9. Другият лобистки детайл е атомният. Тук визията минава в положение на атомна детонация, с построяването на 4 гигавата мощности, които ще костват джобни пари. Ядрената сила би трябвало да се следи и да се има поради като алтернатива, само че показаното във визията няма по какъв начин да се осъществя и не звъни съществено.
10. Визията не схваща какво е пазар. Българският електроенергиен пазар е изцяло интегриран с евроепйския. Въпреки че Визията има цяла секция “Пазар на електрическа енергия в Европа и района ” на никое място не става дума за интегриран пазар, не става в действителност и дума за пазар. Говори се за това по какъв начин България изнася електричество, което е традиция, което пък от своя страна значи, че тази тардиция би трябвало да се резервира и през 2050 години. А и съседите очаквали това от нас. Тук визията би трябвало доста съществено да се отрезви и да изследва пзарните динамичности, по какъв начин работи пазара, къде какво се построява и доста други аспекти на постоиянно усложняващ се феномен. Пазарът не е фолклорна традиция, която би трябвало да се пази.
11. Като приказваме за пазар, визията не вижда големият пазарен интерес към възобновимата сила. Това значи, че тази визия или пречи на този интерес, или ще катастрофира в него.
12. Знам, че всякакви хора се изпокараха за това по какъв начин тъкмо да се развива офшорната сила в Черно море, само че това че са се изпокарали, не значи, че този капацитет би трябвало изцяло да се подценява. Особено откакто той е много сериозен и като индустриален, и като сезонно балансиращ капацитет.
13. Водород - добре е, че се говореи за зелен водород. Той обаче е напълно за експорт за Германия. Визията излиза в мига, в който Урсула ван дер Лейен обявава визията за нулевовъглероден промишлен проект за Европа. Зеленият водород е главен запас за привличане и създаване на тази промишленост. Ние желаеме да го произвеждаме и изнасяме в Германия! Това е все едно да кажеш - изсичаме горите и ги изнасяме в Германия, те ще обелят кората, ще ги нарежат на талпи, ще изсушат дървесината, ще произведат мебели и ние ще си купуваме мебели от Германия.
14. В умозаключение - хубаво е, че някой е написал този документ. Има върху какво да се спори, да се оборва, има неща, с които да се съгласиш, други, с които да не се съгласиш. Най-ценното на документа е, че демонстрира празнотите на институционалния потенциал, на неналичието на аналитична база, на потребността от съответни проучвания и диспути и демонстрира къде тъкмо са най-големите дупки, неясноти и неразбирания. Това не е малко. Поздравления за напъните.
Заглавието е на редактора
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ