Дядо Коледа няма да донесе по-евтини жилища, въпреки прогнозите
Дядо Коледа няма да донесе по-евтини жилища, макар прогнозите на доста аналитици. Те твърдяха, че ипотечните лихви по жилищните заеми ще стартират да порастват до края на тази година, което ще направи ипотеките по-недостъпни. А това от своя страна ще смъкна цената на новото строителство.
Всъщност, какъв брой стабилно е положението на пазара на парцели и експанзията на жилищното кредитиране у нас? С други думи – какъв брой дълго може да се чака България да се движи по траектория, противоположна на тази в европейските стопански системи?
На тези въпроси се пробва да отговори анализаторът от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов.
Преди година и половина междинните лихви по ипотечните заеми в еврозоната бяха с 1.3 процентни пункта по-ниски от тези в нашата страна, а в този момент са с 1.3 пункта по-високи.
Новоотпуснат жилищен заем у нас е с рента 2.59%, а в Германия – с 4.15 на 100.
В еврозоната жилищният заем на процедура е заледен – 0.3% растеж на годишна основа към края на октомври, а в България растежът се форсира и към този момент е над 19 на 100.
В резултат – до момента в който в Европейски Съюз приблизително цените на жилищата спадат с 1.1% за 12 месеца, в Германия – с 9.9%, в България се покачват с 10.7 процента
Според Богданов това положение се оказва все по-притеснително и се чака реакцията на банките у нас.
По-рано и Българска народна банка предизвести, че наклонността на повдигане на лихвите ще утежни финансовото положение на кредитополучателите и посъветва банките “да се придържат към консервативна политика при реализиране на кредитната си активност ”.
Прекалено висок напредък на кредитирането може да сътвори нов източник на инфлация. Имаме подобен образец през 2007-2008 година, когато инфлацията в страната беше извънредно висока, до момента в който в еврозоната бе ниска.
Прави усещане също по този начин, че кредитирането не е отмерено. Заемите за бизнеса порастват едвам с към 7%, до момента в който потребителските заеми се усилват с близо 11%, а ипотечните заеми порастват с 19.2 на 100. По този метод се помпа еднократно потреблението, а вложенията остават на назад във времето.
Поради евтини и налични заеми към 30% от жилищата се купуват за капиталови цели. В тези жилища прозорец в никакъв случай не свети и човек не стъпва и няма по какъв начин това да не е антре на рецесия. Да, няма да е на следващия ден, само че последните ще изгорят, споделя Кристофър Павлов от “УниКредит Булбанк ”. Бизнесът си е бизнес, само че здравето на клиента е по-важно, тъй като банки и клиенти са сътрудници на дълъг път, не на спринтово разстояние.
Ако към огромното строителство, нямащо нищо общо с действителните потребности от жилища, прибавим и строителството с обсег на бизнес здания и центрове, изключително след пандемията и все по-набиращата скорост фикс идея за работа “Home office ”, рецесията като че ли е неизбежна. Просто няма от кое място да дойдат в София толкоз доста нови софиянци, че да обезпечат новата вълна от вложения в жилища.
Действително българските банки са свръхликвидни, само че способността на кредитополучателите да връщат взетите назаем пари зависи от приходите им, а те не летят в небесата.
Проблемът към този момент дори не е в лихвите, а в това че има обилие от един актив, чиято стойност през днешния ден се дефинира от убеждението, че цената му ще пораства в унисон най-малко с инфлацията, само че в действителност на следващия ден търсенето му по чисто демографски аргументи е под въпрос.Или по-просто казано, като на следващия ден няма търсене това, което сте купили през днешния ден, няма да коства толкоз, колкото сте дали за него.
Впрочем през последните месеци Германия удари върха по банкрути в строителството. А това е очевиден знак, че се задава стихия, която ще размества пазари и вложения.
Всъщност, какъв брой стабилно е положението на пазара на парцели и експанзията на жилищното кредитиране у нас? С други думи – какъв брой дълго може да се чака България да се движи по траектория, противоположна на тази в европейските стопански системи?
На тези въпроси се пробва да отговори анализаторът от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов.
Преди година и половина междинните лихви по ипотечните заеми в еврозоната бяха с 1.3 процентни пункта по-ниски от тези в нашата страна, а в този момент са с 1.3 пункта по-високи.
Новоотпуснат жилищен заем у нас е с рента 2.59%, а в Германия – с 4.15 на 100.
В еврозоната жилищният заем на процедура е заледен – 0.3% растеж на годишна основа към края на октомври, а в България растежът се форсира и към този момент е над 19 на 100.
В резултат – до момента в който в Европейски Съюз приблизително цените на жилищата спадат с 1.1% за 12 месеца, в Германия – с 9.9%, в България се покачват с 10.7 процента
Според Богданов това положение се оказва все по-притеснително и се чака реакцията на банките у нас.
По-рано и Българска народна банка предизвести, че наклонността на повдигане на лихвите ще утежни финансовото положение на кредитополучателите и посъветва банките “да се придържат към консервативна политика при реализиране на кредитната си активност ”.
Прекалено висок напредък на кредитирането може да сътвори нов източник на инфлация. Имаме подобен образец през 2007-2008 година, когато инфлацията в страната беше извънредно висока, до момента в който в еврозоната бе ниска.
Прави усещане също по този начин, че кредитирането не е отмерено. Заемите за бизнеса порастват едвам с към 7%, до момента в който потребителските заеми се усилват с близо 11%, а ипотечните заеми порастват с 19.2 на 100. По този метод се помпа еднократно потреблението, а вложенията остават на назад във времето.
Поради евтини и налични заеми към 30% от жилищата се купуват за капиталови цели. В тези жилища прозорец в никакъв случай не свети и човек не стъпва и няма по какъв начин това да не е антре на рецесия. Да, няма да е на следващия ден, само че последните ще изгорят, споделя Кристофър Павлов от “УниКредит Булбанк ”. Бизнесът си е бизнес, само че здравето на клиента е по-важно, тъй като банки и клиенти са сътрудници на дълъг път, не на спринтово разстояние.
Ако към огромното строителство, нямащо нищо общо с действителните потребности от жилища, прибавим и строителството с обсег на бизнес здания и центрове, изключително след пандемията и все по-набиращата скорост фикс идея за работа “Home office ”, рецесията като че ли е неизбежна. Просто няма от кое място да дойдат в София толкоз доста нови софиянци, че да обезпечат новата вълна от вложения в жилища.
Действително българските банки са свръхликвидни, само че способността на кредитополучателите да връщат взетите назаем пари зависи от приходите им, а те не летят в небесата.
Проблемът към този момент дори не е в лихвите, а в това че има обилие от един актив, чиято стойност през днешния ден се дефинира от убеждението, че цената му ще пораства в унисон най-малко с инфлацията, само че в действителност на следващия ден търсенето му по чисто демографски аргументи е под въпрос.Или по-просто казано, като на следващия ден няма търсене това, което сте купили през днешния ден, няма да коства толкоз, колкото сте дали за него.
Впрочем през последните месеци Германия удари върха по банкрути в строителството. А това е очевиден знак, че се задава стихия, която ще размества пазари и вложения.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ