Дядо Коледа - първият глобализатор
Дядо Коледа - провидение на потреблението и първият глобализатор!
Е, какво стана? Глобализацията се разпада, НАТО и Световната комерсиална организация са под въпрос, а националистите - като тръгнем от джуджето Каталуния и стигнем до колоса Съединени американски щати - към този момент мислят единствено за еднаквост и великолепие. Има обаче един персонаж, който продължава да сплотява световния ни свят: положителният дядо Коледа.
Успехът му се дължи на способността да се приспособява към локалните практики. Точно като пицата, която напълно скоро получи статут на международно нематериално завещание: слагаш едно световно тесто и от горната страна гарнираш съгласно усета с местни артикули. Италианска пица, американска пица, турска пица, хавайска пица.
Дядоколедни смешки и баби Коледа
Така и с положителния дъртак. Католиците упорстват, че това е свети Николай чудотворец; съветските православни не желаят той да има нищо общо с религиозния канон и са му отредили ролята на баснословен дядо Мраз; северните неопаганисти пък имат вяра, че подаръците за децата носят духчетата на Юле - и те към този момент изобразявани с червени шапчици.
На едно място го возят елени, на друго - магаре, на трето - коза; на едно е дядо, на друго татко, на трето светец. И в случай че смятате, че това е една вътрешно християнска работа, идете в хипотетичния му роден град Демре в южна Турция, където гордите му съграждани са издигнали на Ноел Баба възвишен паметник; сърфирайте из индийските медии, където по това време множеството реклами са снабдени с дядоколедни шеги; погледайте стриптийз на баби Коледа из нощните питейни заведения в най-далечни кътчета на света.
Ще кажете най-малко Северна Корея устоява на глобализацията – да, само че и там понякога се мяркат дечица, маскирани в червено-белите облекла – евентуално управлението счита, че по този начин осмива религията, опиат на народите.
Странно съвпадане на просвета и полит-икономия: главният съперник на нашия дядо-глобализатор през днешния ден е Смеещият се Буда, чиито статуетки от дълго време са напуснали източна Азия и дружно с китайските артикули заливат света.
Вижте единствено аналогиите сред тези две въплъщения на безспорното положително. Единият първообраз - Св. Николай - дава без даже да се разкрива. Според легендата, един татко бил толкоз безпаричен, че нямал пари за зестра на трите си дъщери, тъй че единственото, което му оставало, било да ги направи блудници.
Св. Николай се смилил и почнал да хвърля кесии в къщата със злато, което да избави девойките от страшната участ; на третата торбичка бащата хукнал да го гони, само че светият човек не поискал да се разкрие и препратил благодарността към бога.
Първообраз на конкуренцията е китайският духовник Пу-Тай, което значи "платнена торба ". Той ходел и раздавал на децата бонбони и играчки и правел всички щастливи. Когато го питали за какво прави това, казвал: колкото повече даваш, толкоз повече имаш.
На статуетките Смеещият се Буда е необятно ухилен и цялостен, напълно като нашия дядо, с огромен гол стомах, който съгласно един от обичаите хората поглаждат за шанс. Така заоблен е и индуисткият господ Ганеша със слонската глава, чието коремче отново по този начин виси нехайно на открито. Той също носи шанс и благоденствие, а изображенията и статуетките му са обичан подарък освен в Индия.
Защо телесните въплъщения на положителното през днешния ден са дебели? За едно време, когато хората са гладували, връзката е ясна, щастието е да си сит. Днес сходни персонажи евентуално внушават друго - успокоение и непукизъм за невротизираните от фитнес и диети световна междинна класа.
Дядо Коледа - провидение на потреблението
Самодоволният образ на нашия дядо Коледа изискуем първо на американския карикатурист от 19-ти век Томас Наст, след това – на Кока-кола, която го впряга в рекламите на новобутилирания си артикул през 1930-те.
Добавяме филмите на Дисни, мултинационалните медии с техните стратегии вид "пица ", многомилиардната промишленост за играчки и коледни прахосъбирачки.
Предполага се, че единствено децата и Холивуд имат вяра в положителния Дядо; религиозните фундаменталити се възмущават, че е изместил Исус, а доста леви по света го презират точно като вектор на глобализацията. Но както знаем няма неприятна реклама и персонажът от година на година превзема нови територии на въображението.
Най-важното е, че последователно са отпаднали изискванията, които обичайна просвета е поставяла: на положителните подарък, на неприятните – въглища или пък да бъдат отнесени от нашия Торбалан или австрийския Крампус.
Право на благополучие имат всички, тъкмо както го написа в американската Конституция (програмата на комунистическата партия в родината на Пу-Тай не съм проверявал).
Дядо Коледа е освен провидение на потреблението, която през днешния ден единствена абсолютно сплотява планетата ни. Той ни дава обещание да използваме без това изпитание, което всекидневието изисква от нас през годината.
Без мисъл за недостига по кредитната карта, без обезверено да притягаме тумбака с колана. Абсолютната му благотворителност ни връща към сладкия детски нарцисизъм: право да получаваш без да даваш.
* Текстът е оповестен тук.
Е, какво стана? Глобализацията се разпада, НАТО и Световната комерсиална организация са под въпрос, а националистите - като тръгнем от джуджето Каталуния и стигнем до колоса Съединени американски щати - към този момент мислят единствено за еднаквост и великолепие. Има обаче един персонаж, който продължава да сплотява световния ни свят: положителният дядо Коледа.
Успехът му се дължи на способността да се приспособява към локалните практики. Точно като пицата, която напълно скоро получи статут на международно нематериално завещание: слагаш едно световно тесто и от горната страна гарнираш съгласно усета с местни артикули. Италианска пица, американска пица, турска пица, хавайска пица.
Дядоколедни смешки и баби Коледа
Така и с положителния дъртак. Католиците упорстват, че това е свети Николай чудотворец; съветските православни не желаят той да има нищо общо с религиозния канон и са му отредили ролята на баснословен дядо Мраз; северните неопаганисти пък имат вяра, че подаръците за децата носят духчетата на Юле - и те към този момент изобразявани с червени шапчици.
На едно място го возят елени, на друго - магаре, на трето - коза; на едно е дядо, на друго татко, на трето светец. И в случай че смятате, че това е една вътрешно християнска работа, идете в хипотетичния му роден град Демре в южна Турция, където гордите му съграждани са издигнали на Ноел Баба възвишен паметник; сърфирайте из индийските медии, където по това време множеството реклами са снабдени с дядоколедни шеги; погледайте стриптийз на баби Коледа из нощните питейни заведения в най-далечни кътчета на света.
Ще кажете най-малко Северна Корея устоява на глобализацията – да, само че и там понякога се мяркат дечица, маскирани в червено-белите облекла – евентуално управлението счита, че по този начин осмива религията, опиат на народите.
Странно съвпадане на просвета и полит-икономия: главният съперник на нашия дядо-глобализатор през днешния ден е Смеещият се Буда, чиито статуетки от дълго време са напуснали източна Азия и дружно с китайските артикули заливат света.
Вижте единствено аналогиите сред тези две въплъщения на безспорното положително. Единият първообраз - Св. Николай - дава без даже да се разкрива. Според легендата, един татко бил толкоз безпаричен, че нямал пари за зестра на трите си дъщери, тъй че единственото, което му оставало, било да ги направи блудници.
Св. Николай се смилил и почнал да хвърля кесии в къщата със злато, което да избави девойките от страшната участ; на третата торбичка бащата хукнал да го гони, само че светият човек не поискал да се разкрие и препратил благодарността към бога.
Първообраз на конкуренцията е китайският духовник Пу-Тай, което значи "платнена торба ". Той ходел и раздавал на децата бонбони и играчки и правел всички щастливи. Когато го питали за какво прави това, казвал: колкото повече даваш, толкоз повече имаш.
На статуетките Смеещият се Буда е необятно ухилен и цялостен, напълно като нашия дядо, с огромен гол стомах, който съгласно един от обичаите хората поглаждат за шанс. Така заоблен е и индуисткият господ Ганеша със слонската глава, чието коремче отново по този начин виси нехайно на открито. Той също носи шанс и благоденствие, а изображенията и статуетките му са обичан подарък освен в Индия.
Защо телесните въплъщения на положителното през днешния ден са дебели? За едно време, когато хората са гладували, връзката е ясна, щастието е да си сит. Днес сходни персонажи евентуално внушават друго - успокоение и непукизъм за невротизираните от фитнес и диети световна междинна класа.
Дядо Коледа - провидение на потреблението
Самодоволният образ на нашия дядо Коледа изискуем първо на американския карикатурист от 19-ти век Томас Наст, след това – на Кока-кола, която го впряга в рекламите на новобутилирания си артикул през 1930-те.
Добавяме филмите на Дисни, мултинационалните медии с техните стратегии вид "пица ", многомилиардната промишленост за играчки и коледни прахосъбирачки.
Предполага се, че единствено децата и Холивуд имат вяра в положителния Дядо; религиозните фундаменталити се възмущават, че е изместил Исус, а доста леви по света го презират точно като вектор на глобализацията. Но както знаем няма неприятна реклама и персонажът от година на година превзема нови територии на въображението.
Най-важното е, че последователно са отпаднали изискванията, които обичайна просвета е поставяла: на положителните подарък, на неприятните – въглища или пък да бъдат отнесени от нашия Торбалан или австрийския Крампус.
Право на благополучие имат всички, тъкмо както го написа в американската Конституция (програмата на комунистическата партия в родината на Пу-Тай не съм проверявал).
Дядо Коледа е освен провидение на потреблението, която през днешния ден единствена абсолютно сплотява планетата ни. Той ни дава обещание да използваме без това изпитание, което всекидневието изисква от нас през годината.
Без мисъл за недостига по кредитната карта, без обезверено да притягаме тумбака с колана. Абсолютната му благотворителност ни връща към сладкия детски нарцисизъм: право да получаваш без да даваш.
* Текстът е оповестен тук.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ