Журналисти се учат да оцеляват под обстрел
Двудневен курс в НВУ учи репортерите да оцеляват в зони на рецесии и спорове
20 публицисти от национални и районни медии упражняваха държание в зона на рецесии и спорове в първия по рода си профилиран курс за кореспонденти. Курсът беше двудневен и се организира в Националния боен университет „ Васил Левски “, където публицистите претърпяха доста страсти и имаха опция да ревизират физическата си и психическата си устойчивост.
През първия ден заниманията започнаха с лекции за основите на интернационалното филантропично право, за гражданско-военното съдействие, спешна обстановка и спешен PR. След това представителите на медиите учиха по какъв начин на процедура да подготвят багажа си, когато им следва да тръгнат на задача или в регион, който не познават. Инструктори от Професионалния сержантски лицей демонстрираха на публицистите по какъв начин могат да си набират вода, да я пречистят и да я създадат годна за пиянство, по какъв начин да си възпламенят огън с подръчни средства, по какъв начин да си създадат подслон, с цел да могат да пренощуват безвредно в природата, по какъв начин да употребяват ресурсите на природата, с цел да се прикрият. Занятието със старшина Йонко Христов, основен инструктор в Професионалния сержантски лицей, се трансформира в кулминационната точка през първия ден. Инструкторът сподели на репортерите по какъв начин да оцелеят, в случай че попаднат в плен, като ги сложи в обстановка, оптимално близка до действителността, и им даде скъпи инструкции какво държание би трябвало да следват, с цел да запазят живота си.
През втория ден участниците в курса бяха оборудвани с самостоятелни средства за отбрана – противогаз, бронежилетка, каска и очила и пробваха да окажат неотложна здравна помощ.
Адреналинът на всички кореспонденти скочи
когато те се оказаха в ескорт на филантропична задача и конвоят попадна под обстрел. Така те имаха опция в действителност да употребяват самостоятелните си средства за отбрана, с цел да оцелеят под патроните и при химическото обгазяване.
„ Аз имам повече от 25-годишен опит в специалността, само че това ми се случва за първи път. Попадала съм в рискови обстановки, само че разбрах, че доста неща не зная. Всъщност концепцията да разберем по какъв начин работят военните и те от своя страна да схванат, че и ние работим и сме на едно и също поле, е брилянтна. Много тънкости научих и най-важното – неизпълнението на заповедите може да ти коства живота “, сподели в края на курса кореспондентът на Българското национално радио в Русе Ася Пенчева. Тя призна, че за нея най-запомнящото се прекарване ще си остане пленяването. „ Знаех, че ме поливат с вода, само че усещах мириса на бензин и адреналинът ми скочи. Чувах звука на резачката и знаех, че няма да ме наранят, само че, когато режеха крайници на стола, чувството беше все едно режат моя крайник. Защото мозъкът възприема действителността по различен метод, изключително когато си със завързани ръце и с качулка на главата и нищо не виждаш към себе си “, сподели още Ася Пенчева.
„ Всички занятия бяха извънредно добре подредени и градирани, тъй че когато стигнахме до конвоя, в който пренасяхме филантропична помощ, ние
към този момент имахме базови познания
за нашето държание в такава рискова обстановка и знаехме, че заповедите са значими, с цел да останем живи “, добави и Здравка Маслянкова, сътрудник на БНР във Велико Търново.
„ Моето най-върховно прекарване беше попадането в плен. Въпреки че знаех, че всичко е игра, чувството за действителност те превзема и не можеш нищо да промениш. Адреналин имаше и в конвоя. За мен всичко беше потребно и мисля, че в този момент се познаваме по-добре и това е взаимно. На нас ни е нужно да знаем по какъв начин работят военнослужещите, да забележим техните дейности в екстремални обстановки и да знаем, че животът ни зависи от това, да сме проведени и прецизни. Мисля, че този курс е извънредно потребен за публицисти, които започват кариерата си “, разяснява кореспондентът на Българската телеграфна организация във Велико Търново Марина Петрова.
„ Практическите занятия бяха извънредно наситени с адреналин, с неща, които не съм виждала преди, макар че два пъти вървях в Украйна, с цел да отбелязвам събитията там. Ние не сме имали достъп до действителни бойни дейности, въпреки че имахме бойна акредитация, само че не се чувствахме готови за това. Ние сме публицисти, не комбатанти, не може да вършим каквото си желаеме. В армията има прецизни правила, които ние би трябвало да следваме, и тук аз научих какво би трябвало да бъде държанието на публицистите, когато действаме дружно с военните – да преценяме риска, да слушаме командите, да изпълняваме и да не се поддаваме на адреналина и да оставяме страстите да замъглят преценката ни. Да не се хвърляме да снимаме и по този начин да сложим екипа си в заплаха или военнослужещите. Това е скъпо “, показа и Христиания Червенкова, публицист от bTV.
Всички публицисти получиха уверение за спомагателна специализация, които им връчи персонално началникът на НВУ бригаден военачалник Иван Маламов. „ Направихме този курс, не с цел да учим публицистите по какъв начин да си правят работата, а с цел да ги предизвикваме
да погледнат работа си и през нашите очи
– очите на военнослужещите. Затова им наситихме двата дни с доста събития, натоварихме ги и физически, и душевен напълно съзнателно. Искахме освен да видят нашия живот, а и да им помогнем да научат повече за това, по какъв начин да се пазят в една по-кризисна обстановка “, показа бригаден военачалник Маламов, а на публицистите сподели: „ Уважаеми сътрудници, уповавам се, че след тези два дни Военният университет има още другари във ваше лице. И се надявам, че от тук насетне вие ще сте по-уверени при отразяване на спорове и рецесии и ще знаете по какъв начин да пазите живота си и живота на тези, които ви оказват помощ “.
20 публицисти от национални и районни медии упражняваха държание в зона на рецесии и спорове в първия по рода си профилиран курс за кореспонденти. Курсът беше двудневен и се организира в Националния боен университет „ Васил Левски “, където публицистите претърпяха доста страсти и имаха опция да ревизират физическата си и психическата си устойчивост.
През първия ден заниманията започнаха с лекции за основите на интернационалното филантропично право, за гражданско-военното съдействие, спешна обстановка и спешен PR. След това представителите на медиите учиха по какъв начин на процедура да подготвят багажа си, когато им следва да тръгнат на задача или в регион, който не познават. Инструктори от Професионалния сержантски лицей демонстрираха на публицистите по какъв начин могат да си набират вода, да я пречистят и да я създадат годна за пиянство, по какъв начин да си възпламенят огън с подръчни средства, по какъв начин да си създадат подслон, с цел да могат да пренощуват безвредно в природата, по какъв начин да употребяват ресурсите на природата, с цел да се прикрият. Занятието със старшина Йонко Христов, основен инструктор в Професионалния сержантски лицей, се трансформира в кулминационната точка през първия ден. Инструкторът сподели на репортерите по какъв начин да оцелеят, в случай че попаднат в плен, като ги сложи в обстановка, оптимално близка до действителността, и им даде скъпи инструкции какво държание би трябвало да следват, с цел да запазят живота си.
През втория ден участниците в курса бяха оборудвани с самостоятелни средства за отбрана – противогаз, бронежилетка, каска и очила и пробваха да окажат неотложна здравна помощ.
Адреналинът на всички кореспонденти скочи
когато те се оказаха в ескорт на филантропична задача и конвоят попадна под обстрел. Така те имаха опция в действителност да употребяват самостоятелните си средства за отбрана, с цел да оцелеят под патроните и при химическото обгазяване.
„ Аз имам повече от 25-годишен опит в специалността, само че това ми се случва за първи път. Попадала съм в рискови обстановки, само че разбрах, че доста неща не зная. Всъщност концепцията да разберем по какъв начин работят военните и те от своя страна да схванат, че и ние работим и сме на едно и също поле, е брилянтна. Много тънкости научих и най-важното – неизпълнението на заповедите може да ти коства живота “, сподели в края на курса кореспондентът на Българското национално радио в Русе Ася Пенчева. Тя призна, че за нея най-запомнящото се прекарване ще си остане пленяването. „ Знаех, че ме поливат с вода, само че усещах мириса на бензин и адреналинът ми скочи. Чувах звука на резачката и знаех, че няма да ме наранят, само че, когато режеха крайници на стола, чувството беше все едно режат моя крайник. Защото мозъкът възприема действителността по различен метод, изключително когато си със завързани ръце и с качулка на главата и нищо не виждаш към себе си “, сподели още Ася Пенчева.
„ Всички занятия бяха извънредно добре подредени и градирани, тъй че когато стигнахме до конвоя, в който пренасяхме филантропична помощ, ние
към този момент имахме базови познания
за нашето държание в такава рискова обстановка и знаехме, че заповедите са значими, с цел да останем живи “, добави и Здравка Маслянкова, сътрудник на БНР във Велико Търново.
„ Моето най-върховно прекарване беше попадането в плен. Въпреки че знаех, че всичко е игра, чувството за действителност те превзема и не можеш нищо да промениш. Адреналин имаше и в конвоя. За мен всичко беше потребно и мисля, че в този момент се познаваме по-добре и това е взаимно. На нас ни е нужно да знаем по какъв начин работят военнослужещите, да забележим техните дейности в екстремални обстановки и да знаем, че животът ни зависи от това, да сме проведени и прецизни. Мисля, че този курс е извънредно потребен за публицисти, които започват кариерата си “, разяснява кореспондентът на Българската телеграфна организация във Велико Търново Марина Петрова.
„ Практическите занятия бяха извънредно наситени с адреналин, с неща, които не съм виждала преди, макар че два пъти вървях в Украйна, с цел да отбелязвам събитията там. Ние не сме имали достъп до действителни бойни дейности, въпреки че имахме бойна акредитация, само че не се чувствахме готови за това. Ние сме публицисти, не комбатанти, не може да вършим каквото си желаеме. В армията има прецизни правила, които ние би трябвало да следваме, и тук аз научих какво би трябвало да бъде държанието на публицистите, когато действаме дружно с военните – да преценяме риска, да слушаме командите, да изпълняваме и да не се поддаваме на адреналина и да оставяме страстите да замъглят преценката ни. Да не се хвърляме да снимаме и по този начин да сложим екипа си в заплаха или военнослужещите. Това е скъпо “, показа и Христиания Червенкова, публицист от bTV.
Всички публицисти получиха уверение за спомагателна специализация, които им връчи персонално началникът на НВУ бригаден военачалник Иван Маламов. „ Направихме този курс, не с цел да учим публицистите по какъв начин да си правят работата, а с цел да ги предизвикваме
да погледнат работа си и през нашите очи
– очите на военнослужещите. Затова им наситихме двата дни с доста събития, натоварихме ги и физически, и душевен напълно съзнателно. Искахме освен да видят нашия живот, а и да им помогнем да научат повече за това, по какъв начин да се пазят в една по-кризисна обстановка “, показа бригаден военачалник Маламов, а на публицистите сподели: „ Уважаеми сътрудници, уповавам се, че след тези два дни Военният университет има още другари във ваше лице. И се надявам, че от тук насетне вие ще сте по-уверени при отразяване на спорове и рецесии и ще знаете по какъв начин да пазите живота си и живота на тези, които ви оказват помощ “.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




