Двойно повече българи (33%) оценяват изминалата година като по-добра за

Двойно повече българи (33%) правят оценка миналата година като по-добра за тях, в сравнение с тези, за които тя е била по-лоша (14%), с което продължава позитивната наклонност, присъща за последните пет години за персоналната равносметка на българите за 2019 година.

Това означават данните от регулярния мониторинг на публичните настройки на социологическата организация " Алфа Рисърч ", извършено измежду 1017 пълнолетни жители посредством директно общоприетоо изявление по домовете в интервала от 5 до 12 декември.

Най-значим е делът (53%) на хората, които не виждат смяна в личния си живот и благоприятни условия – нито за положително, нито за неприятно.

Въпреки разтварящата се ножица сред положителни и отрицателни оценки, е налице прочут спад както в едните, по този начин и в другите. На позитивните – от 35 на 33 на 100, на негативните – от 19 на 14 на 100.

Анализът сочи, че оптимизмът понижава главно измежду по-високостатусните групи, а скептицизмът – измежду по-нискостатусните. Накратко, по-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи, а по-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни, означават откривателите. Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните, на които следва прекосяването в пенсия с всички произлизащи от това промени в самостоятелния стандарт.

Оценките за икономическото положение на страната се вписват в същата логичност – постепенно усъвършенстване (до 18%), само че отрицателните (28%), както и неутралните (54%) не престават доста преобладават. Личните прогнози за 2020 година не престават да бъдат очебийно оптимистични – 55% чакат персонално за тях тя да бъде по-добра, против едвам 9%, които я виждат в по-лоша светлина.

Равносметката на 2019 година

След десетилетия на политическо ангажиране и разочарования, българинът освен се дистанцира от ден на ден от партиите, само че и затвърждава скептицизма си към огромните публични планове, като се затваря от ден на ден в персоналния живот.

Общо 93%, или с 12% повече от 2018 година споделят, че усещат поддръжката на фамилията и околните си. 68%, по отношение на 61% през предишния декември, се стремят да отделят повече време за себе си и фамилията си, и по-малко да се ангажират в професионалния и публичния живот. Сред работещите, осем от всеки 10 е удовлетворен от мястото, където работи.

На другия завършек на скалата са вложенията в образователно-професионалния и публичния живот. Едва 26%, по отношение на 27% през 2018, са повишили образованието, квалификацията си, или са придобили нови умения. 16%, с 4% повече от 2018, само че все по този начин в дъното на целите, е присъединяване в гражданска самодейност, идея или митинг.

Демотивиращите резултати от гражданския напън за смяна в правилата и качеството на ръководство намират отражение и тук, като едвам 12% настояват, че на настоящия стадий от живота им по-доброто ръководство на страната и постигането на повече правдивост са персонални цели за тях. Изследователите чакат през 2020 година засилен цивилен напън точно във връзка с проблеми и проблеми в локалната среда, където живеят хората.

Като събития с най-значимо влияние българите показват локалните избори (38%) и хакерската офанзива против Национална агенция за приходите (23%). Брекзит, както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на сред 12 и 16 на 100 от пълнолетните жители. Действията на ръководещите в разнообразни сфери с по-пряк или дълготраен резултат върху обществото, като построяването на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на плана АЕЦ " Белене ", решението за закупуване на самолетите F-16, се правят оценка сега като значими от 12 до 17% от интервюираните.

Оценката на българите за активността на президента и държавното управление можете да прочетете тук.
Електоралните настройки - тук.