Двойната същност на Христос е била за мен винаги дълбока,

Двойната същина на Христос е била за мен постоянно дълбока, неразрешима загадка; копнежът, този толкоз човешки, толкоз гигантски блян, индивидът да стигне до Бога – или по-точно: индивидът да се възвърне при Бога и да се отъждестви с него; тази носталгия, толкоз загадъчна и в същото време толкоз действителна, отваряше в мен огромни рани и извори.

Още от млади години моето първо и главно мъчение, източник на всичките ми наслади и всичките ми огорчения, е било това: безспирната, безмилостната битка сред духа и плътта.

Вътре в мен – прастари човешки и предчовешки тъмни сили на Лукавия; вътре в мен – прастари човешки и предчовешки светли сили на Бога; а душата ми беше арената, където тези две войски се срещаха и сблъскваха.

Голямо терзание; обичах тялото си и не желаех да загине; обичах душата си и не желаех да пропадне; мъчех се да помиря тези две противоположни космогонни сили, да осъзнаят, че не са врагове, а съратници, и да се радват, да се веселя и аз дружно с тях, на хармонията.

Всеки човек е богочовек, плът и дух; ето за какво загадката на Христос не е мистерия единствено на една избрана религия; тя е общочовешка; във всеки човек пламва битката сред Бога и индивида, а в същото време – и копнежът за помиряване. Повечето пъти тази битка е неосъзната, трае малко, една слаба душа не може да издържи да противостои дълго време на плътта; натежава, става и тя плът и битката свършва. Но за хората с отговорност, които непрекъснато стоят с впити във висшия Дълг очи, битката сред плътта и духа пламва безмилостно и може да продължи чак до гибелта.

Колкото са по-силни душата и плътта, толкоз битката е по-плодотворна, а крайната естетика – по-богата. Бог не обича слабите души и отпуснатите телеса. Духът желае да се бори със мощна, изпълнена със опозиция плът; той е месоядна птица, която е постоянно гладна, яде плът и я унищожава, като я асимилира.

Борба сред плътта и духа, протест и опозиция, помиряване и послушание, и най-после, висшата цел на битката: сливането с Бога – ето нагорнището, по което пое Христос и ни кани да го поемем и ние, като следваме кървавите му дири.

Как да тръгнем и ние за този най-голям връх, където, първороден наследник на спасението, стигна Христос – ето висшия Дълг на борещия се човек.

Нужно е, с цел да можем да го последваме, да опознаем надълбоко неговата битка, да изживеем терзанията му – как победи потъналите в цвят капани на света, по какъв начин пожертва огромните и дребните човешки наслади и се изкачи, от всеотдайност на всеотдайност, от героизъм на героизъм, до връхната точка на битката – Кръста.

Никога не съм следвал с толкоз боязън кървавия му път към Голгота, в никакъв случай не съм изживявал с толкоз напрежение, с толкоз схващане и любов Живота и Страданията на Христос, както през дните и нощите, когато пишех „ Последното прелъщение “. Докато пишех тази изповед на терзанието и на огромната вяра на индивида, толкоз се вълнувах, че очите ми се наливаха със сълзи; в никакъв случай не бях почувствал с такава наслада, с такава болежка по какъв начин кръвта Христова пада капка по капка в сърцето ми.

Защото, с цел да се изкачи до върха на саможертвата, до Кръста, до върха на нематериалното, до Бога, Христос мина през всички стадии на борещия се човек. През всички, по тази причина неговата болежка ни е толкоз позната и му съчувстваме, по тази причина крайната му победа ни наподобява толкоз и наша бъдеща победа. Това, което е надълбоко човешко у Христос, ни оказва помощ да го разберем и да го обикнем, и да следваме Страданията му, като че ли са наши премеждия. Ако той нямаше вътре в себе си този топъл човешки детайл, в никакъв случай не би могъл да допре сърцето ни с такава убеденост и нежност; и не би могъл да стане пример в живота ни. Борим се и ние, виждаме го и него по какъв начин се бори и добиваме смелост; виждаме – не сме напълно сами на този свят, бори се и той дружно с нас.

Всеки Христов момент е битка и победа. Той победи неотразимото обаяние на простата човешка наслада, победи изкушенията, превръщаше непрестанно плътта в дух и възлизаше; стигна до върха на Голгота и се качи на Кръста.

Но и там битката му не свърши; горе, на Кръста, го очакваше Изкушението, Последното Изкушение; в момент, като гръмотевица, духът на Лукавия разстла пред угасващите очи на Разпнатия съблазнителното привидение на един спокоен, благополучен живот; сякаш беше поел, по този начин му се стори, по лесния еднакъв път на индивида, беше се оженил, народили му се бяха деца, обичаха го и го тачеха хората; и в този момент, към този момент остарял, седеше на прага на своя дом, спомняше си за своите юношески копнежи и се усмихваше доволен; какъв брой добре, какъв брой рационално постъпи, като пое по пътя на индивида, какво беше това неблагоразумие да желае, сякаш да избави света! Колко се радва, че се бе отървал от страданията, от мъченичеството и Кръста.

Ето какво беше последното прелъщение, което, в едно мигновение, пристигна да смути сетните мигове на Спасителя.

Но внезапно Христос раздруса глава, отвори очи, видя; не, не, не се бе предал, популярност богу, не бе дезертирал, извърши задачата, която Бог му повери, не се ожени, не живя щастливо, стигна до висшата всеотдайност – разпнат е на Кръста.

Затвори удовлетворен очи; и тогава се разнесе ликуващият зов: „ Завърших! “.

Сиреч, изпълних дълга си, разпнат съм, не се поддадох на изкушението.

За да дам един най-голям пример на борещия се човек, с цел да покажа, че не би трябвало да се бои от страданието, от изкушението и гибелта, тъй като всички те могат да бъдат победени, даже са победени, по тази причина бе написана тази книга. Христос страда и от този момент страданието стана свято; до последния момент Изкушението се бори да го измами, само че Изкушението бе победено; разпнат бе Христос, и от този момент гибелта е победена.

Всяка спънка в неговия път се превръщаше в мотив и белег на победа; имаме към този момент един пример пред нас, който ни проправя път и ни вдъхва храброст.

Тази книга не е биография, а изповед на борещия се човек. Като я обявявам, аз извършвам дълга си; дългът на един човек, който доста се е борил, доста огорчения е изпитал през живота си и доста се е надявал. Убеден съм, че всеки свободен човек, който ще прочете тази книга, тази изпълнена с обич книга, ще обикне повече след като и да било, по-добре след като и да било, Христос.

От „ Последното прелъщение ”, Никос Казандзакис