Как е строен дворец Евксиноград?
Дворецът „ Евксиноград “ e строен за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг през 1881 – 1885 година Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза – Sandro), само че през 1893 година княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград (Гостоприемния град) – от гръцкото име на Черно море, написа Българска национална телевизия.
По време на царуването на Иван Александър (1331 – 1371) Генуа прави действия пред България за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Генуезците основават пристанище и квартал, наименуван Кастрици, като пристанището е най-северната точка на Варненския залив и е естествено предпазено от северните ветрове. Крепостта е маркирана в доста западноевропейски морски карти и портулани от ХIII-ХVIII в. Предвожданите от полския крал Владислав III през 1444 година кръстоносци я посочват с името Макрополис.
На няколкостотин метра на север от пристанището има голям брой извънредно лековити минерални извори. Тук живеят хора, свързани освен с търговията, само че и такива, които се лекуват в минералните извори. По това време българската аристокрация обилно подарява средства за създаване на независими храмове и на цели манастирски комплекси. В региона се заселват и доста отшелници, а местността се трансформира в център на нравствен живот. За жителите на района местността е свещена.
От 4 до 22 август 1880 година княз Александър I идва във Варна. Тогава е стартирана концепцията Варна да се трансформира в лятна столица на Княжеството. Александър Батенберг идва в града, с цел да направи първата копка и да постави главния камък на новата катедрала. Князът е настанен в манастира „ Св. Димитър “.
През юли 1881 година от канцеларията на княза стартират договаряния с гръцката община във Варна за закупуване на манастира „ Св. Димитър “. На 7 август 1881 година варненският общински съвет взема решение „ да се отстъпи празно място или се купи такова за дворец “. През януари 1882 година Министерският съвет взема решение манастирът „ Св. Димитър “ да стане лятна резиденция. На 15 август 1882 година тържествено е положен главният камък на летния замък. Батемберг до завършването му през 1885 година летува в остарялата постройка на манастира. Новият манастир е наименуван „ Сандрово “.
Манастирът „ Св. Димитър “ е трансфорат (по времето на княз Фердинанд) в по-малка резиденция, наречена „ Тунела “. В непосредственост е и манастирът „ Св. св. Константин и Елена “. По-късно княз Александър уголемява парцела до актуалната му повърхност от 80 хектара. При абдикцията на княза през август 1886 година българската страна откупувла от него парцела за тогавашните 1,4 млн. златни лв..
През 1884 година, когато дворецът е в недодялан градеж, по покана на княз Батенберг в България идва немският паркостроител Карл Едуард Петцолд, парков шеф на принца на Нидерландия. В продължение на две години той изследва климат, терен, локална флора, засажда първите кедри.
Модерният замък и градините му са дело на княз Фердинанд I. Първоначалният план за основната постройка на двореца "Евксиноград " е направен от австрийския проектант Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „ Луи XIII “ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна облицовка и часовникова кула). Сградата е довършена от швейцарския проектант Херман Майер с присъединяване на арх. Никола Лазаров през 1890-те година и се възприема като един от най-изящните образци на архитектурата в България след Освобождението.
Главната постройка е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на вторият са били ситуирани спалните на царското семейство, а третият е бил предопределен за личния състав. Оригиналната покъщнина е направена от махагон и орехово дърво, а големият и тежък полилей, декориран с царската корона и златни френски лилии, е подарък от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд I.
Избата на двореца е основана още през 1891 година за потребностите на княз Фердинанд I, фамилията и височайшите му посетители. Тя заема 2 равнища подземен и до момента създава високо-качествени евксиноградски бели виновност (12 вида) и коняк (7 вида), измежду които и фамозния „ евксиняк “. Смята се за една от най-хубавите в България.
Други забележителности са оранжериите с над 310 типа растения, царската конюшня „ Щала “ (от немски – Stall), както и централният фронтон от покрива на френския палат Сент Клу (от френски – Château de Saint-Cloud) (XVIII век), вграден под основната тераса. Той изобразява френския кралски герб и е бил пренесен във вагон на влака „ Ориент-експрес “ камък по камък през 1891 година, когато истинската постройка (там през 1843 година е била сватбата на родителите на княз Фердинанд) край Париж е разрушена.
Слънчевият часовник пък е подарък на цар Фердинанд от английската кралица Виктория в символ на признателност за спасяването на британски кораби във Варненския залив.
Втората брачна половинка на цар Фердинанд кралица Елеонора доста обича мястото и прекарва тук по цяло лято след 1908 година Тя почива точно в Евксиноград на 12 септември 1917 година
В интервала 1946 – 1991 година царският палат е национализиран и се трансформира в почивна база на елита на Българска комунистическа партия, като там са отсядали членове и претендент – членове на Политбюро, управлението на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия, както и висши чиновници на Министерския съвет и Държавния съвет на Народна република България. Параклисът „ Св. Димитър “ е опустошен още през 1948 година През 2004 година параклисът е възобновен в непосредствена непосредственост до достоверното място по план на Националния институт за паметниците на културата с архитект арх. Хр. Ганчев. След 1989 година резиденцията е под юрисдикцията на Министерски съвет – от 1992 година, Управление безопасност и охрана (Пето управление н – от 1996 година, Министерски съвет – от 1998 година, МДААР – от 2005 година, Министерски съвет – от 2009 година
Понастоящем Дворецът „ Евксиноград “ е държавна и държавна резиденция, въпреки и наличен за визити на групи от най-малко 10 души с авансово записване и оптималната дълготрайност до 1 час и 30 минути.
По време на царуването на Иван Александър (1331 – 1371) Генуа прави действия пред България за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Генуезците основават пристанище и квартал, наименуван Кастрици, като пристанището е най-северната точка на Варненския залив и е естествено предпазено от северните ветрове. Крепостта е маркирана в доста западноевропейски морски карти и портулани от ХIII-ХVIII в. Предвожданите от полския крал Владислав III през 1444 година кръстоносци я посочват с името Макрополис.
На няколкостотин метра на север от пристанището има голям брой извънредно лековити минерални извори. Тук живеят хора, свързани освен с търговията, само че и такива, които се лекуват в минералните извори. По това време българската аристокрация обилно подарява средства за създаване на независими храмове и на цели манастирски комплекси. В региона се заселват и доста отшелници, а местността се трансформира в център на нравствен живот. За жителите на района местността е свещена.
От 4 до 22 август 1880 година княз Александър I идва във Варна. Тогава е стартирана концепцията Варна да се трансформира в лятна столица на Княжеството. Александър Батенберг идва в града, с цел да направи първата копка и да постави главния камък на новата катедрала. Князът е настанен в манастира „ Св. Димитър “.
През юли 1881 година от канцеларията на княза стартират договаряния с гръцката община във Варна за закупуване на манастира „ Св. Димитър “. На 7 август 1881 година варненският общински съвет взема решение „ да се отстъпи празно място или се купи такова за дворец “. През януари 1882 година Министерският съвет взема решение манастирът „ Св. Димитър “ да стане лятна резиденция. На 15 август 1882 година тържествено е положен главният камък на летния замък. Батемберг до завършването му през 1885 година летува в остарялата постройка на манастира. Новият манастир е наименуван „ Сандрово “.
Манастирът „ Св. Димитър “ е трансфорат (по времето на княз Фердинанд) в по-малка резиденция, наречена „ Тунела “. В непосредственост е и манастирът „ Св. св. Константин и Елена “. По-късно княз Александър уголемява парцела до актуалната му повърхност от 80 хектара. При абдикцията на княза през август 1886 година българската страна откупувла от него парцела за тогавашните 1,4 млн. златни лв..
През 1884 година, когато дворецът е в недодялан градеж, по покана на княз Батенберг в България идва немският паркостроител Карл Едуард Петцолд, парков шеф на принца на Нидерландия. В продължение на две години той изследва климат, терен, локална флора, засажда първите кедри.
Модерният замък и градините му са дело на княз Фердинанд I. Първоначалният план за основната постройка на двореца "Евксиноград " е направен от австрийския проектант Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „ Луи XIII “ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна облицовка и часовникова кула). Сградата е довършена от швейцарския проектант Херман Майер с присъединяване на арх. Никола Лазаров през 1890-те година и се възприема като един от най-изящните образци на архитектурата в България след Освобождението.
Главната постройка е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на вторият са били ситуирани спалните на царското семейство, а третият е бил предопределен за личния състав. Оригиналната покъщнина е направена от махагон и орехово дърво, а големият и тежък полилей, декориран с царската корона и златни френски лилии, е подарък от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд I.
Избата на двореца е основана още през 1891 година за потребностите на княз Фердинанд I, фамилията и височайшите му посетители. Тя заема 2 равнища подземен и до момента създава високо-качествени евксиноградски бели виновност (12 вида) и коняк (7 вида), измежду които и фамозния „ евксиняк “. Смята се за една от най-хубавите в България.
Други забележителности са оранжериите с над 310 типа растения, царската конюшня „ Щала “ (от немски – Stall), както и централният фронтон от покрива на френския палат Сент Клу (от френски – Château de Saint-Cloud) (XVIII век), вграден под основната тераса. Той изобразява френския кралски герб и е бил пренесен във вагон на влака „ Ориент-експрес “ камък по камък през 1891 година, когато истинската постройка (там през 1843 година е била сватбата на родителите на княз Фердинанд) край Париж е разрушена.
Слънчевият часовник пък е подарък на цар Фердинанд от английската кралица Виктория в символ на признателност за спасяването на британски кораби във Варненския залив.
Втората брачна половинка на цар Фердинанд кралица Елеонора доста обича мястото и прекарва тук по цяло лято след 1908 година Тя почива точно в Евксиноград на 12 септември 1917 година
В интервала 1946 – 1991 година царският палат е национализиран и се трансформира в почивна база на елита на Българска комунистическа партия, като там са отсядали членове и претендент – членове на Политбюро, управлението на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия, както и висши чиновници на Министерския съвет и Държавния съвет на Народна република България. Параклисът „ Св. Димитър “ е опустошен още през 1948 година През 2004 година параклисът е възобновен в непосредствена непосредственост до достоверното място по план на Националния институт за паметниците на културата с архитект арх. Хр. Ганчев. След 1989 година резиденцията е под юрисдикцията на Министерски съвет – от 1992 година, Управление безопасност и охрана (Пето управление н – от 1996 година, Министерски съвет – от 1998 година, МДААР – от 2005 година, Министерски съвет – от 2009 година
Понастоящем Дворецът „ Евксиноград “ е държавна и държавна резиденция, въпреки и наличен за визити на групи от най-малко 10 души с авансово записване и оптималната дълготрайност до 1 час и 30 минути.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ