Конят – моят приятел
Движенията на коня постоянно са олицетворявали свободата. За славяните той бил знак на Слънцето, а за прабългарите бил тотем, от опашката му правели бойното знаме. Конят бил считан за медиатор сред горния и долния свят, с него славянският господ Световит проникнал в царството на мрака и победил гибелта.
В древността качвали ранените бойци на гърба
на коня, с цел да се възстановят по-бързо. Смятало се, че конете имат магическа оздравителна мощ. Хипократ препоръчвал ездата против бодърствуване, а през 16.-17. век някои създатели акцентират изгодата от ездата за позата на тялото, за физическото здраве и даже за чувствителността на индивида.
В първото здравно учебно заведение във Виена през 18. век ползвали ездата при психопатии, защото с помощта на нея мускулатурата на болните ставала по-малко възбудима, а това от своя страна намалявало епизодите на меланхолия и нервност.
Днес десетки деца, страдащи от церебрална парализа,
безусловно стават от инвалидните си колички и прохождат
пред смаяните погледи на родителите си с помощта на това прелестно животно – коня, и неговия стопанин-терапевт. Не, това не е знамение, паднало от небето! Освен наслаждение от ездата, кончето може да донесе и излекуване – и тази терапия се ползва и в България. Даже много от дълго време, въпреки че и досега не е изключително известна.
Организирани занимания по хиппотерапия (от старогръцки безусловно – лекуване с кон) у нас стартират да се организират през 1993 година на конна база „ Хан Аспарух ” в София с деца с церебрална парализа – от един кинезитерапевт и двама треньори по конен спорт. В основата са доцент Незабравка Генчева от Националната спортна академия и брачният партньор й. През 2001 година те основават Национално съдружие „ Устрем ”, което стартира да разпространява този способ на лекуване. Четири години по-късно в столицата се организира
първото в страната съревнование за деца с увреждания.
Оттогава доста деца са получили доста усъвършенстване в положението си, само че доцент Генчева към този момент мъчно дава изявленията – разочарована е, че у нас за този извънредно сполучлив способ се приказва доста, а се прави малко, в действителност нищо. В доста страни в Европа тези услуги са включени в здравното обезпечаване, в други се подкрепят от общините. Тук договарянията с институциите от дълго време са блъснали на камък.
