Двете кризи, застигнали Европа - COVID-19 и войната на Русия

Двете рецесии, застигнали Европа - COVID-19 и войната на Русия против Украйна, са нараснали доверието в Европейския съюз. Това установи заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова по време на специфична среща с европейски медии, проведена от плана " Euranet Plus ". Засегнати бяха значими тематики за Европейски Съюз като разпределението на европейските средства, Шенген, ограниченията против дезинформацията в обществените мрежи. По думите на Йоурова рецесиите карат европейците да осъзнаят изгодите от участието в Общността. На въпрос на публицист от Естония тя отговори: " Факт е, че по време на Коронавирус хората не видяха никакви спънки пред общия пазар и веригите за доставки не бяха прекратени. Това не стана автоматизирано. Беше резултат от упоритата работа на доста хора, работещи в институциите на Европейски Съюз. Руската експанзия против Украйна и енергийната рецесия - доста, доста неща са свързани с това. Мисля, че хората го осъзнаха, изключително тези, живеещи в нашите страни. Ти си от Естония, нали по този начин? Хората от тази част на Европа осъзнаха, че в случай че не бяхме в Европейски Съюз и НАТО империалистическият вкус на Путин в действителност би желал да ни погълне още веднъж. Сега ние сме прекомерно огромни хапки. Така че мисля, че тези две рецесии също направиха по-яснo за хората за какво би трябвало да ценят Европейски Съюз. "

Унгария и Полша са двете страни в Европейски Съюз с блокирани милиарди евро финансиране поради обвинявания в подкопаване на демокрацията и върховенството на закона. Европейска комисия чака действителен прогрес и промени, с цел да освободи средствата за двете страни, акцентира Йоурова: " Ние дефинираме критериите и изискванията за парите за възобновяване съгласно характерните за страната рекомендации. Нямаше изненада нито за Полша, нито за Унгария, че те бяха основно в региона на правосъдната система и отбраната на финансирането от Европейски Съюз. Относно резултатите - Варшава одобри закон в Народното събрание, който имаше капацитет да реши не всички проблеми в правосъдната система, само че най-малко част от тях. Сега, поради настояването на президента Дуда, този закон е в Конституционния съд, който би трябвало на собствен ред да реши. След това може да се върнем към опцията за даване на пари на Полша. Подобна е обстановката и в Унгария, която също показва промени в своите правосъдни органи. Ние следим процеса и имаме доста интензивни полемики с Унгария - обясняваме какво желаеме, а Будапеща - какво прави и по какъв начин ще работи на процедура. Дали смяната ще бъде единствено на хартия или може да чакаме действителна - диалозите продължаваt. След като този развой бъде финализиран, ние можем да осигурим финансирането. "

По думите на заместник-председателят на Европейска комисия главният напън за отбрана на евросредствата е пристигнал от данъкоплатците и бизнеса: " Те ни споделят, че е много мъчно да се прави бизнес в една страна, където не може да се разчита на независимостта на съда. Ние самите сме под огромен напън и наше обвързване е да защитим парите на европейските данъкоплатци. Ето за какво обогатихме нашия инструментариум с този финансов напън. "

Като сериозен проблем Вера Йоурова дефинира дезинформацията в обществените мрежи в подтекста на рецесията в Близкия Изток и войната в Украйна. Тя съобщи, че платформата " X ", до неотдавна " Twitter ", би трябвало да се съобрази с европейското законодателството и да ограничи противозаконното наличие в обществената мрежа. Поводът е следствие на Европейски Съюз за това по какъв начин платформата демонстрира графично нелегално наличие и дезинформация, свързани с офанзивата на " Хамас " против Израел. " X "  дори разгласи, че пробно вкарва заплатен абонамент в две страни. Платформата ще таксува новите си консуматори в Нова Зеландия и Филипините с по 1$ на година. Официално - основанието е да се предотврати регистрирането на подправени сметки и ботове, които популяризират спам и дезинформация. Позицията на Брюксел: " На първо място, това е бизнес решението на " X ", на господин Мъск. Така че аз не съм тук, с цел да давам оценка на решенията му по отношение на метода, по който работи на пазара. Не съм сигурна обаче, че от това дали услугата е платена зависи появяването и интензивността на дезинформацията. Какво би означавало това? Нека да поразсъждаваме. Ако хората заплащат за обществената мрежа, то те биха могли да имат по-силно въздействие, като заявят, че не желаят да бъдат заобиколени от тирада на омразата, манипулативно наличие, известия, които имат капацитета да радикализират хората или класическата дезинформация. Не знам, може би. Ние, несъмнено, ще следим пространството, без значение дали е платено или не. " X " ще би трябвало да се съобрази с новите европейски правила. "

Социалната мрежа на Илън Мъск, която се употребява от над 100 милиона европейци, се отдръпна от доброволното съглашение с Европейски Съюз за битка с дезинформацията в Интернет. То включваше следене на политическата реклама, прекъсване на подправените вести и работа с проверители на обстоятелства. От август обаче битката с дезинформацията стана правно обвързване според закона на Европейски Съюз за цифровите услуги. Той планува фирмите да наблюдават платформите си за нездравословно наличие и да вкарат протоколи за блокиране на разпространяването на рискови материали. Вера Йоурва уточни: " Работихме толкоз добре няколко години с специалистите на " Twitter ", тъй че аз персонално скърбя, че напусна доброволното съглашение. Не си длъжен да бъдеш част от него/кодекса, само че си длъжен, както към този момент споделих, да спазваш правно обвързващите правила, подбудени от Закона за цифровите услуги. Все още не мога да преценява по какъв начин се оправя " Twitter ", защото сме при започване на пътя. "

Проблеми има освен със обществените мрежи - по този начин наречените различни медии, a и с обичайните. Гарантирането на плурализма и свободата на словото в Европа - това е в основата на основаването на първия европейски закон за независимост на медиите, чието приемане към този момент е на финалната правa:  " Със Закона за свободата на медиите желаеме да регулирамe в медийната среда пространство и да създадем условия, в които публицистите да могат свободно да правят работата си, без да се опасяват, без да бъдат шпионирани или осъдени от страната за това, че не разкриват източниците си на информация. Искаме медиите също по този начин да бъдат по-устойчиви, когато става дума за политически напън. Докъде сме стигнали в посока на приемането му? Надявам се, че имаме добър триалог с държавите-членки и с Народното събрание. Все още обаче има няколко тематики за разискване, където Народното събрание и държавите-членки имат доста разнообразни хрумвания и възгледи. "

Йоурова още веднъж удостовери позицията на Европейската комисия в поддръжка на приемането на България и Румъния в Шенген и изрази вяра това да стане факт до края на годината. Припомням, че Австрия наложи несъгласие на присъединението на София и Букурещ към пространството без граничен надзор с претекста, че в този момент не е моментът за разширение на Шенген. Против приемането на България се разгласи и Нидерландия: " За Шенген аз считам, че е извънредно време да поканим Румъния и България и че няма потребност да чакаме повече. Моят съвет e интензифициране на дипломатическите старания, с цел да убедите изключително страните членки, които имат известни подозрения, че би трябвало да се откажат от тях. "

По мотив Истанбулската спогодба за битка с домашното принуждение и съпротивата на 6 страни от Европейски Съюз в това число България, да я ратифицират, Йоурова уточни, че единственият инструмент на Брюксел е разговор с консервативните елементи на тези общества: " Винаги, когато ги чуя да загатват обичайното семейство, в действителност се смущавам, тъй като в случай че това би трябвало да са положителните европейски обичаи - дамите да бъдат бити вкъщи - следователно в действителност би трябвало да се отървем от тези обичаи. Ние се опитваме да убедим и да подкрепим гражданското общество и да повишим осведомеността на популацията, само че не можем да настояваме непосредствено от ръководещите, тъй като нямаме такива принадлежности. Така че това е по-скоро разговор и аз направих доста опити, когато бях в България, Хърватия и Словакия. Там се срещнах с представители на католическата и на православната черква. Не е доста присъщо комисарите непосредствено да желаят срещи с духовници, само че аз в действителност желаех да схвана какво не е наред. Защо църквите и християните не желаят да пазят дамите и децата? Те се базират на обичайното семейство, каквото е разказано в Библията. Нямах какво да кажа, това беше доста мощна позиция и беше явно, тя ще продължи да въздейства на обществото още известно време. "



Съдържанието е предоставено от, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и доближава до вас с помощта на партньорството с Dir.bg.