Двете български църкви в Одрин пазят паметта на българските воини
Двете български църкви в Одрин, съхранени до през днешния ден - „ Св. Великомъченик Георги “ и „ Св. св. Константин и Елена “, са пазители на историческата памет и нематериалност в града.
Одрин е място, възраждащо забравени персони и епизоди от близкото и далечно минало. Той е столица на Османската империя от 1369 до 1453 година и е преплетен с българската история и преломни за нея събития. Не единствено заради географската непосредственост на двете страни, само че и с отгласа от загатна за борбите, в които с необикновен кураж и невиждана храброст герои и от двете страни са дали своите животи в отбрана на родината си. Днес паметни плочи на починали офицери към момента се пазят в града, съобщи кореспондент на БГНЕС.
В региона към Одрин са се провели над 15 огромни борби и обсади от античността до през днешния ден. Хан Кардам разрушава огромна византийска войска край Одрин. Хан Крум завладява града в 813 година През септември 914 година Цар Симеон влиза победоносно в Одрин, в 921 година след блокада градът още веднъж се предава на Симеон и е включен в рамките на България. На 15 август 1002 година цар Самуил още веднъж завладява града. Важна за европейската история е борбата при Адрианопол, когато жителите на Одрин издигат българските флагове над крепостта и на 14 април 1205 година цар Калоян разгромява тежковъоръжената рицарска войска на Латинската империя и пленява императора ѝ Балдуин I.
През март 1913 година завладяването на Одрин от българската войска под командването на военачалник Георги Вазов на практика поставя завършек на Балканската война. Михо Георгиев – старши подофицер от 29 пехотен Ямболски полк издига българското знаме върху Селим джамия. В обсадата българските бойци показват светлия блян за обединяване и правят героизъм, който вечно остава следа в сърцата на целия български народ.
На 12 април е подписано помирение, а на 30 май 1913 година Лондонският кротичък контракт. Българите обаче владеят града единствено четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неподходящ процес принуждава българската администрация ненадейно да изостави Одрин без пердах.
В двора на българската черква „ Св. св. Константин и Елена “ в Одрин са заровени българските офицери, починали при завладяването на Одринската цитадела през 1913 година
Днес паметни плочи на починали бойци са непокътнати в другата българската черква в града „ Свети Великомъченик Георги “.
Църквата „ Свети Великомъченик Георги “ е ситуирана в североизточната част на град Одрин, в остарялата българска махала. Тя, дружно с другата българска черква, „ Св. св. Константин и Елена “, е подчинена на Одринската епархия към Вселенската патриаршия.
Основите на храма са положени на 23 април 1880 година и е построен още същата година. Построен е със съдействието на тогавашния валия на Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Абдул Хамид II.
След изселването на българското население от Източна Тракия, Българската екзархия продължава да поддържа епархията си в Одрин и до 1940 година църквата има български духовник. След това богослуженията са осъществявани от български свещеници от Цариград. В края на XX век църквата е поддържана непринудено от одринския българин Филип Чъкърък. Синът му Александър Чъкърък приключва Духовната семинария и Духовната академия в София, след което в 2001 година е ръкоположен за духовник от митрополит Галактион Старозагорски и при започване на 2003 година патриарх Вартоломей I Константинополски му позволява да служи в Одрин. През 2004 година църквата е реставрирана.
Храмът съставлява базилика с висок, облицован с дърво таван. Изграден е на повърхност от 320 м² в жанр, присъщ за късното Българско възобновление. Интериорът е решен най-вече в бяло. Над олтара има два реда голям брой дребни икони. Над тях камерата на БГНЕС запечата вдъхващото благоговение всевиждащо Божие око. Под купола на църквата е изобразен самият Свети Георги.
На втория етаж на изцяло възобновената черква е изложена дребна етнографска колекция. В нея впечатляват предмети от българския обичай през предишния век – съд за пердашене на масло, грънци и стомни, корито за месене на самун, менчета, тъкани одеяла и възглавници с изобразени на тях Богородица с младенеца, саморъчно направена люлка за бебе… Има и напълно самостоятелен ъгъл с достоверни български носии от всеки завършек на страната – Софийско, Пирдопско, Врачанско, Ботевградско, Силистренско, Добружанско…
Паметните плочи, отдадени на героите, паднали при обсадата на Одрин, са почистени и възобновени. Могат да се разчетат имената, рождените дати и званията на военните - измежду тях е майор Павел Коняров.
Другата обител на българската нематериалност в град Одрин – църквата „ Св. св. Константин и Елена “, е към Фондацията на българската екзархия в Истанбул и е под нейните грижи.
„ Църквата е издигната през 1869 година когато в Одрин е имало огромна българска общественост. Строежът е почнал на 3 март 1869 година, единствено за 6 месеца църквата е приключена и на 23 септември е осветена за пръв път. След 1913 година, когато българите напущат Одрин и Беломорска Тракия, църквата остава безстопанствена, стартира да се разрушава. Впоследствие е стартирана реституция, която също е приключена единствено за 6 месеца. И на 14 септември 2008 година още веднъж отвори порти. Беше осветена от тогавашния русенски митрополит, в този момент патриарх Неофит “, описа Христо Христов, учител в консерваторията към Тракийския университет, който през свободното си време се посвещавана поддържането ѝ. За църквата се грижат още двама души – чистачка и градинар – локални турци.
Църквата съставлява трикорабна базилика, построена със смесена каменно-тухлена зидария на гевгирена структура, с два реда колони, дървени тавани и интериорни детайли от дървена пластика. 70 икони са инсталирани на иконостаса. В задния двор на църквата висят 4 солидни камбани и една над задната врата на храма.
На западната ѝ фасада е сложена паметна плоча, която гласи: „ За популярност на Едносъщната, Животворяща и Неразделна Троица Отца, Сина и Светия дух с благоволението на негово императорско величество султан Абдул Азис хан стартира да се построява този храм… на 3 март 1869, а беше приключен на 25 септември същата година… с дарения на българското джелепско национално общество в Одрин. “
Изследване на проектант Николай Тулешков демонстрира, че църквата е издигната от българи, преселили се от Тракия и Западна Македония в село Булгаркьой, Кешанско в Беломорска Тракия, през днешния ден в Турция. Главен занаятчия е бил Константин Казака.
„ При откриването на църквата е сложена плоча, на която е упоменато, че българското джелепско общество е с най-важен дял за събирането на средствата за построяването на църквата. Споменат е и султан Абдул Азис, който дава позволение за църквата “, сподели Христов.
През 2010 година в двора на църквата е открит монумент на екзарх Антим I, подложен от Съюза на тракийските сдружения в България. Благодарение на екзархията в Истанбул този монумент към момента съществува, макар разногласията към него с Вселенския патриарх.
Прави усещане неналичието на гости, изключително от българска страна, макар многочислената посещаемост от жители на страната ни, идващи за пазар и разходка в близкия до границата град.
„ В последно време посетителите понижиха. Има доста българи, само че те са по пазарите, в църквата идват малко. Много постоянно има дни, в които няма нито едно посещаване. Преди години не беше по този начин – имаше върволяк от хора, от проведени туристически визити с рейсове. След пандемията почнаха да понижават и в последно време стопираха напълно “, оплака се преподавателят.
За разлика от това турски гости има доста, показа още той. Не единствено от Одрин, само че и от вътрешността на страната, които, посещавайки Одрин, наложително идват в църквата.
Христо Христов приключва с зов.
„ За страдание единствено в Одрин са възобновени двете църкви, другояче в цяла Тракия в съвсем всяко село е имало български църкви, когато е живяло плътно българско население – освен в турската част, само че и в гръцката част на Тракия. Памет. Просто би трябвало да пазим нашата памет. Да я съхраним “, сподели за БГНЕС университетският учител. /БГНЕС
Одрин е място, възраждащо забравени персони и епизоди от близкото и далечно минало. Той е столица на Османската империя от 1369 до 1453 година и е преплетен с българската история и преломни за нея събития. Не единствено заради географската непосредственост на двете страни, само че и с отгласа от загатна за борбите, в които с необикновен кураж и невиждана храброст герои и от двете страни са дали своите животи в отбрана на родината си. Днес паметни плочи на починали офицери към момента се пазят в града, съобщи кореспондент на БГНЕС.
В региона към Одрин са се провели над 15 огромни борби и обсади от античността до през днешния ден. Хан Кардам разрушава огромна византийска войска край Одрин. Хан Крум завладява града в 813 година През септември 914 година Цар Симеон влиза победоносно в Одрин, в 921 година след блокада градът още веднъж се предава на Симеон и е включен в рамките на България. На 15 август 1002 година цар Самуил още веднъж завладява града. Важна за европейската история е борбата при Адрианопол, когато жителите на Одрин издигат българските флагове над крепостта и на 14 април 1205 година цар Калоян разгромява тежковъоръжената рицарска войска на Латинската империя и пленява императора ѝ Балдуин I.
През март 1913 година завладяването на Одрин от българската войска под командването на военачалник Георги Вазов на практика поставя завършек на Балканската война. Михо Георгиев – старши подофицер от 29 пехотен Ямболски полк издига българското знаме върху Селим джамия. В обсадата българските бойци показват светлия блян за обединяване и правят героизъм, който вечно остава следа в сърцата на целия български народ.
На 12 април е подписано помирение, а на 30 май 1913 година Лондонският кротичък контракт. Българите обаче владеят града единствено четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неподходящ процес принуждава българската администрация ненадейно да изостави Одрин без пердах.
В двора на българската черква „ Св. св. Константин и Елена “ в Одрин са заровени българските офицери, починали при завладяването на Одринската цитадела през 1913 година
Днес паметни плочи на починали бойци са непокътнати в другата българската черква в града „ Свети Великомъченик Георги “.
Църквата „ Свети Великомъченик Георги “ е ситуирана в североизточната част на град Одрин, в остарялата българска махала. Тя, дружно с другата българска черква, „ Св. св. Константин и Елена “, е подчинена на Одринската епархия към Вселенската патриаршия.
Основите на храма са положени на 23 април 1880 година и е построен още същата година. Построен е със съдействието на тогавашния валия на Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Абдул Хамид II.
След изселването на българското население от Източна Тракия, Българската екзархия продължава да поддържа епархията си в Одрин и до 1940 година църквата има български духовник. След това богослуженията са осъществявани от български свещеници от Цариград. В края на XX век църквата е поддържана непринудено от одринския българин Филип Чъкърък. Синът му Александър Чъкърък приключва Духовната семинария и Духовната академия в София, след което в 2001 година е ръкоположен за духовник от митрополит Галактион Старозагорски и при започване на 2003 година патриарх Вартоломей I Константинополски му позволява да служи в Одрин. През 2004 година църквата е реставрирана.
Храмът съставлява базилика с висок, облицован с дърво таван. Изграден е на повърхност от 320 м² в жанр, присъщ за късното Българско възобновление. Интериорът е решен най-вече в бяло. Над олтара има два реда голям брой дребни икони. Над тях камерата на БГНЕС запечата вдъхващото благоговение всевиждащо Божие око. Под купола на църквата е изобразен самият Свети Георги.
На втория етаж на изцяло възобновената черква е изложена дребна етнографска колекция. В нея впечатляват предмети от българския обичай през предишния век – съд за пердашене на масло, грънци и стомни, корито за месене на самун, менчета, тъкани одеяла и възглавници с изобразени на тях Богородица с младенеца, саморъчно направена люлка за бебе… Има и напълно самостоятелен ъгъл с достоверни български носии от всеки завършек на страната – Софийско, Пирдопско, Врачанско, Ботевградско, Силистренско, Добружанско…
Паметните плочи, отдадени на героите, паднали при обсадата на Одрин, са почистени и възобновени. Могат да се разчетат имената, рождените дати и званията на военните - измежду тях е майор Павел Коняров.
Другата обител на българската нематериалност в град Одрин – църквата „ Св. св. Константин и Елена “, е към Фондацията на българската екзархия в Истанбул и е под нейните грижи.
„ Църквата е издигната през 1869 година когато в Одрин е имало огромна българска общественост. Строежът е почнал на 3 март 1869 година, единствено за 6 месеца църквата е приключена и на 23 септември е осветена за пръв път. След 1913 година, когато българите напущат Одрин и Беломорска Тракия, църквата остава безстопанствена, стартира да се разрушава. Впоследствие е стартирана реституция, която също е приключена единствено за 6 месеца. И на 14 септември 2008 година още веднъж отвори порти. Беше осветена от тогавашния русенски митрополит, в този момент патриарх Неофит “, описа Христо Христов, учител в консерваторията към Тракийския университет, който през свободното си време се посвещавана поддържането ѝ. За църквата се грижат още двама души – чистачка и градинар – локални турци.
Църквата съставлява трикорабна базилика, построена със смесена каменно-тухлена зидария на гевгирена структура, с два реда колони, дървени тавани и интериорни детайли от дървена пластика. 70 икони са инсталирани на иконостаса. В задния двор на църквата висят 4 солидни камбани и една над задната врата на храма.
На западната ѝ фасада е сложена паметна плоча, която гласи: „ За популярност на Едносъщната, Животворяща и Неразделна Троица Отца, Сина и Светия дух с благоволението на негово императорско величество султан Абдул Азис хан стартира да се построява този храм… на 3 март 1869, а беше приключен на 25 септември същата година… с дарения на българското джелепско национално общество в Одрин. “
Изследване на проектант Николай Тулешков демонстрира, че църквата е издигната от българи, преселили се от Тракия и Западна Македония в село Булгаркьой, Кешанско в Беломорска Тракия, през днешния ден в Турция. Главен занаятчия е бил Константин Казака.
„ При откриването на църквата е сложена плоча, на която е упоменато, че българското джелепско общество е с най-важен дял за събирането на средствата за построяването на църквата. Споменат е и султан Абдул Азис, който дава позволение за църквата “, сподели Христов.
През 2010 година в двора на църквата е открит монумент на екзарх Антим I, подложен от Съюза на тракийските сдружения в България. Благодарение на екзархията в Истанбул този монумент към момента съществува, макар разногласията към него с Вселенския патриарх.
Прави усещане неналичието на гости, изключително от българска страна, макар многочислената посещаемост от жители на страната ни, идващи за пазар и разходка в близкия до границата град.
„ В последно време посетителите понижиха. Има доста българи, само че те са по пазарите, в църквата идват малко. Много постоянно има дни, в които няма нито едно посещаване. Преди години не беше по този начин – имаше върволяк от хора, от проведени туристически визити с рейсове. След пандемията почнаха да понижават и в последно време стопираха напълно “, оплака се преподавателят.
За разлика от това турски гости има доста, показа още той. Не единствено от Одрин, само че и от вътрешността на страната, които, посещавайки Одрин, наложително идват в църквата.
Христо Христов приключва с зов.
„ За страдание единствено в Одрин са възобновени двете църкви, другояче в цяла Тракия в съвсем всяко село е имало български църкви, когато е живяло плътно българско население – освен в турската част, само че и в гръцката част на Тракия. Памет. Просто би трябвало да пазим нашата памет. Да я съхраним “, сподели за БГНЕС университетският учител. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ