Две златни огърлици, датиращи отпреди около 2500 години, бяха открити случайно в северозападна Испания от работник на местна водна компания.
Серхио Марчианди работел в Каванди, Астурия, на 29 август, когато забелязал златна огърлица сред няколко скали.
Той се свърза с Пабло Ариас, професор по праисторическа археология в Университета на Кантабрия, който разказа историята на находката пред CNN в сряда.
Ариас пътува до местопроизшествието заедно с експерти от Археологическия музей на Астурия и извършва първоначално разследване, което открива втора огърлица, която е била счупена на няколко части, каза той.
Археолозите са развълнувани какво може да разкрие по-нататъшното изследване на огърлиците. Museo Arqueológico de Asturias „Наистина е впечатляващо“, каза Ариас, който добави, че находката може да засили разбирането ни за желязната епоха, периода, в който са направени.
Докато са открити други златни огърлици от желязната епоха, повечето са открити през 18-ти и 19-ти век, когато ограничените археологически техники означават, че голяма част от информацията за техния произход е била изгубена, обясни Ариас.
В този случай мястото е непокътнато, което дава на археолозите много по-добра представа за техния контекст, добави той.
„Имаме много точна информация за това къде са открити“, каза Ариас. „Това е доста изключително.“
Откритието отваря много потенциални полета за изследване, каза той, което може да хвърли нова светлина върху период, за който се знае малко.
При сегашното състояние на нещата огърлиците показват признаци на износване на места, които биха били в контакт с кожата и дрехите на потребителя.
„Знаем, че са били използвани“, каза Ариас.
Колиета от този вид се свързват с висшите ешелони на обществото, добави той, обяснявайки: „Не всеки може да си позволи една от тези колиета.“
Датирането на обектите е трудно, но Ариас смята, че те едва ли са на повече от 2500 години.
Регионалното правителство в Астурия похвали Марцианди, че е информирал незабавно служителите за находката и каза в изявление в неделя, че находката е „изключително развитие, като се има предвид тяхното качество и уменията на занаятчиите, които са ги направили, и най-вече за отварянето на прозорец към изучаването и познаването на най-емблематичния вид злато от желязната епоха, което досега беше затворено.
