Галъп: 53% от българите са религиозни, атеизмът расте
Две трети от популацията по света настояват, че са религиозни . Малко повече са хората, които споделят, че имат вяра в Бог. Според болшинството по света има и живот след гибелта. Мнозинство, също по този начин, се съгласява, че има пъкъл и парадайс (макар че респондентите са по-уверени в съществуването на " положителното място “, в сравнение с " неприятното “). Независимо дали са религиозни или не, множеството хора наподобява имат вяра, че има някаква велика мощ оттатък нашите разбирания – Бог. Религиозните вярвания са най-много повлияни от образованието, възрастта и персоналния приход.
Това са част от изводите от особено проучване, извършено от Световната асоциация " Галъп интернешънъл “ (GIA) в 61 страни, покриващо две трети от световното население (и над 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват проучвания на публичното мнение). Изследването е част от специфичната изследователска стратегия за 75-ата годишнина на Световната асоциация " Галъп интернешънъл “.
Българското общество е измежду умерено религиозните. Българите са по-скоро скептици, само че в последните години в някои връзки у нас има и известна динамичност.
У нас 53% декларират, че са религиозни . Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на " класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни. България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни.
Тези настройки и у нас се резервират по-скоро постоянни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, само че атеизмът сякаш пораства . Минимален спад има измежду каузи на деклариралите, че не са вярващи.
Българите като че ли са скептици за живота след гибелта . 34% у нас имат вяра, че има, само че 39% не имат вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 20 на 100 не са сигурни, а малко на брой не могат да отговорят. По този индикатор записаните у нас настройки са под междинните за Европейски Съюз – както за страните от западната част на Съюза, по този начин и от източната. Въпреки това делът на заявилите, че имат вяра, че има живот след гибелта у нас, е повече от записания през 2016 г – 29%.
Обществото ни е по-скоро измежду скептичните и за съществуването на парадайс (32% споделят, че има, само че 42% – че няма) и пъкъл (29% имат вяра, а 43% – не). Декларираните от българите настройки съответстват с записаните приблизително за Съюза, който също се оказва измежду най-скептичните райони във връзка с вярата в пъкъл и парадайс.
Общо 57 768 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода " лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
В България проучването е финансирано и извършено от " Галъп интернешънъл болкан “ за международната Асоциация " Галъп интернешънъл “.
Това са част от изводите от особено проучване, извършено от Световната асоциация " Галъп интернешънъл “ (GIA) в 61 страни, покриващо две трети от световното население (и над 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват проучвания на публичното мнение). Изследването е част от специфичната изследователска стратегия за 75-ата годишнина на Световната асоциация " Галъп интернешънъл “.
Българското общество е измежду умерено религиозните. Българите са по-скоро скептици, само че в последните години в някои връзки у нас има и известна динамичност.
У нас 53% декларират, че са религиозни . Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на " класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни. България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни.
Тези настройки и у нас се резервират по-скоро постоянни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, само че атеизмът сякаш пораства . Минимален спад има измежду каузи на деклариралите, че не са вярващи.
Българите като че ли са скептици за живота след гибелта . 34% у нас имат вяра, че има, само че 39% не имат вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 20 на 100 не са сигурни, а малко на брой не могат да отговорят. По този индикатор записаните у нас настройки са под междинните за Европейски Съюз – както за страните от западната част на Съюза, по този начин и от източната. Въпреки това делът на заявилите, че имат вяра, че има живот след гибелта у нас, е повече от записания през 2016 г – 29%.
Обществото ни е по-скоро измежду скептичните и за съществуването на парадайс (32% споделят, че има, само че 42% – че няма) и пъкъл (29% имат вяра, а 43% – не). Декларираните от българите настройки съответстват с записаните приблизително за Съюза, който също се оказва измежду най-скептичните райони във връзка с вярата в пъкъл и парадайс.
Общо 57 768 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода " лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
В България проучването е финансирано и извършено от " Галъп интернешънъл болкан “ за международната Асоциация " Галъп интернешънъл “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ