Китай - миротворец или ловък политически играч
Две седмици откакто Русия атакува Украйна, Пекин стартира да играе ролята на миротворец. Това се явява " лъч вяра " за западните водачи, които са обезверени от кръвопролитието в Украйна, на което не могат да сложат край.
Няма опция. Ние, европейците, не можем да бъдем медиатори, това е ясно. Не може да бъде и Съединени американски щати. Кой различен? Трябва да е Китай “, съобщи Жозеп Борел, висш представител на Европейски Съюз по външна политика.
„ Китай е заинтригуван да спре тази война “, сподели от своя страна външният министър на Украйна Дмитро Кулеба.
Във вторник Си Дзинпин направи най-силното си изказване за войната до момента, когато френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Олаф Шолц се срещнаха с него виртуално. Си прикани за „ оптималната въздържаност “ в Украйна и сподели, че за Китай „ е мъчително да вижда по какъв начин пламъците на войната да се разпалват още веднъж в Европа “. Трите страни се съгласиха, че би трябвало взаимно да поддържат мирните договаряния сред Русия и Украйна, написа The Guardian.
Двустранните връзки сред Москва и Пекин са близки към този момент десетилетия, изключително след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Седмици преди нашествието Владимир Путин посети Пекин за Зимните олимпийски игри. Тогава двамата водачи споделиха, че другарството сред двете страни няма граници. Това, което Си Дзинпин след това не направи, беше да упрекна Русия за започнатата война в Украйна. Той беше единственият огромен водач, който взе това решение на фона на западния дипломатически протест. Тогава Китай дефинира като дезинформация изявленията, че Си е помолил Русия да изчака с нахлуването, до момента в който не приключат игрите. Но даже китайският президент да знаеше, че неговият съветски сътрудник възнамерява пълномащабна инвазия в Украйна, той сигурно не съумя да планува силата на съпротивата и мащаба на интернационалната реакция.
Опитите на Европа да нареждат Китай като медиатор отразяват неналичието на други благоприятни условия, само че също и разбирането, че се пробва да сдобри три на процедура непримирими детайла: близостта на Китай с Русия; дълго заявената религия в териториалната целокупност, националния суверенитет и ненамесата; и нуждата на Пекин да сведе до най-малко следствията, които изпитва от глобите против Москва. Това, а не някакви фундаментални промени в позицията му, изяснява обърканите послания от 24 февруари и решението на Китай да се въздържа, вместо да гласоподава против Русия по основни резолюции на Организация на обединените нации.
Индийско-тихоокеанска тактика на Вашингтон
Двустранните връзки сред Китай и Русия, естествено, са въз основа на взаимно улеснение. В предишното страните са били и съперници, и сътрудници. Си и Путин си наподобяват както по репресиите в страните си, по този начин и по нападателната политика, която водят в чужбина. И двамата поддържат режимите си с възхитен роман за историческото великолепие на своята нация. Преди всичко те са обединени от вярата си, че Съединени американски щати – и Западът в по-широк проект – са главната опасност, пред която са изправени. Китай може да не е приветствал нашествието, само че неведнъж е упреквал Съединени американски щати и НАТО за нахлуването в Украйна и основаването на предпоставки за рецесията, Пекин дефинира Индийско-тихоокеанската тактика на Вашингтон като опит за основаване на районна версия на НАТО и осъди „ противозаконните “ наказания против Русия.
В тактиката Съединени американски щати дават обещание да отделят повече запаси, с цел да противодействат на, съгласно тях, опитите на Китайската национална република (КНР) да сътвори своя сфера на въздействие в района и да стане най-влиятелната мощ в света, " като комбинира своята икономическа, дипломатическа, военна и софтуерна мощност ". Съединените щати дават обещание да възобновят старите си съюзи и да укрепят своите нови партньорства в Индийския и Тихия океан, както и да влагат в районни организации, в опит да сдържат китайските упоритости. Стратегията категорично загатва значимото значение на една " мощна Индия " като сътрудник за една позитивна районна визия. Включен в тактиката проект за деяние през идващите 12-24 месеца планува Съединени американски щати да разширят дипломатическото си наличие в Югоизточна Азия и на тихоокеанските острови.
Украйна, " горещата точка " сега, се намира на няколко хиляди километра, а напрежението сред Запада и Русия е в своя разцвет след края на Студената война. Това обаче не трансформира дълготрайните трендове: съгласно английския мозъчен концерн Център за стопански и бизнес проучвания Китай ще изпревари Съединени американски щати като стопанска система номер едно до края на това десетилетие. Поднебесната империя все по-решително разгръща своето въздействие на цялата планета и оспорва преобладаващата роля на Запада, предизвиквайки съществени безпокойства и у свои съседи.
Още през 2011 година администрацията на президента Барак Обама разгласи, че Съединени американски щати пренасочва фокуса на стратегическото си внимание от Близкия изток към Азиатско-тихоокеанския район - преломен миг във външната политика на международната суперсила. Това отчитане на изменящите се геополитически действителности бе приветствано от обичайни американски съдружници в района, измежду които Япония и Южна Корея, и възприето като опция от други страни, които имат териториални разногласия с Китай или се тормозят от неговия бърз напредък и все по-големи упоритости, като Индия и Виетнам.
Показателно е, че, на фона на дълбоката политическа поляризация в Съединени американски щати, Доналд Тръмп, приемникът републиканец на Обама, продължи този курс и даже стартира " комерсиална война " с Пекин, макар че скъса с редица други политики на своя предходник демократ. След това, демократът Джо Байдън, който победи Тръмп на президентските избори през ноември 2020 година с обещанието за коренна смяна, резервира твърдата му линия към Китай.
Си без подозрение прави оценка, че Путин е отклонил вниманието на администрацията на Байдън от работата с Китай. Новата непосредственост сред Съединени американски щати и Европа – в това число страните от Централна и Източна Европа, които Китай деликатно ухажва – не е добре пристигнала. Китайско-руската търговия набъбна доста - предходната година скочи до рекордните 146.9 милиарда $. Но това е единствено към половината от равнището на търговията на Китай с Европейски Съюз и дребна част от търговията му със Съединени американски щати. Ясно е, че Пекин следва стратегически цели.
Смътно изразените очаквания за деескалация са доста разнообразни от дейностите, които да оказват помощ за постигането на тази цел. Подозренията, че Пекин е отворен за ходатайство сред Русия и Украйна, са по-скоро предопределени да смекчат рецензиите за засилената поддръжката на Китай към Москва. Те обаче не отразяват смяна в мисленето на Си Дзинпин. Фактът, че китайският президент се пробва да лавира, значи, че самият той знае, че и Китай ще заплати висока цена за нашествието - икономическа и политическа. Въпреки че упованията за способността и желанието на Си да работи като медиатор би трябвало да са занижени, натискът на Запада върху Китай, може да го разубеди да подкрепя Русия.
Няма опция. Ние, европейците, не можем да бъдем медиатори, това е ясно. Не може да бъде и Съединени американски щати. Кой различен? Трябва да е Китай “, съобщи Жозеп Борел, висш представител на Европейски Съюз по външна политика.
„ Китай е заинтригуван да спре тази война “, сподели от своя страна външният министър на Украйна Дмитро Кулеба.
Във вторник Си Дзинпин направи най-силното си изказване за войната до момента, когато френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Олаф Шолц се срещнаха с него виртуално. Си прикани за „ оптималната въздържаност “ в Украйна и сподели, че за Китай „ е мъчително да вижда по какъв начин пламъците на войната да се разпалват още веднъж в Европа “. Трите страни се съгласиха, че би трябвало взаимно да поддържат мирните договаряния сред Русия и Украйна, написа The Guardian.
Двустранните връзки сред Москва и Пекин са близки към този момент десетилетия, изключително след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Седмици преди нашествието Владимир Путин посети Пекин за Зимните олимпийски игри. Тогава двамата водачи споделиха, че другарството сред двете страни няма граници. Това, което Си Дзинпин след това не направи, беше да упрекна Русия за започнатата война в Украйна. Той беше единственият огромен водач, който взе това решение на фона на западния дипломатически протест. Тогава Китай дефинира като дезинформация изявленията, че Си е помолил Русия да изчака с нахлуването, до момента в който не приключат игрите. Но даже китайският президент да знаеше, че неговият съветски сътрудник възнамерява пълномащабна инвазия в Украйна, той сигурно не съумя да планува силата на съпротивата и мащаба на интернационалната реакция.
Опитите на Европа да нареждат Китай като медиатор отразяват неналичието на други благоприятни условия, само че също и разбирането, че се пробва да сдобри три на процедура непримирими детайла: близостта на Китай с Русия; дълго заявената религия в териториалната целокупност, националния суверенитет и ненамесата; и нуждата на Пекин да сведе до най-малко следствията, които изпитва от глобите против Москва. Това, а не някакви фундаментални промени в позицията му, изяснява обърканите послания от 24 февруари и решението на Китай да се въздържа, вместо да гласоподава против Русия по основни резолюции на Организация на обединените нации.
Индийско-тихоокеанска тактика на Вашингтон
Двустранните връзки сред Китай и Русия, естествено, са въз основа на взаимно улеснение. В предишното страните са били и съперници, и сътрудници. Си и Путин си наподобяват както по репресиите в страните си, по този начин и по нападателната политика, която водят в чужбина. И двамата поддържат режимите си с възхитен роман за историческото великолепие на своята нация. Преди всичко те са обединени от вярата си, че Съединени американски щати – и Западът в по-широк проект – са главната опасност, пред която са изправени. Китай може да не е приветствал нашествието, само че неведнъж е упреквал Съединени американски щати и НАТО за нахлуването в Украйна и основаването на предпоставки за рецесията, Пекин дефинира Индийско-тихоокеанската тактика на Вашингтон като опит за основаване на районна версия на НАТО и осъди „ противозаконните “ наказания против Русия.
В тактиката Съединени американски щати дават обещание да отделят повече запаси, с цел да противодействат на, съгласно тях, опитите на Китайската национална република (КНР) да сътвори своя сфера на въздействие в района и да стане най-влиятелната мощ в света, " като комбинира своята икономическа, дипломатическа, военна и софтуерна мощност ". Съединените щати дават обещание да възобновят старите си съюзи и да укрепят своите нови партньорства в Индийския и Тихия океан, както и да влагат в районни организации, в опит да сдържат китайските упоритости. Стратегията категорично загатва значимото значение на една " мощна Индия " като сътрудник за една позитивна районна визия. Включен в тактиката проект за деяние през идващите 12-24 месеца планува Съединени американски щати да разширят дипломатическото си наличие в Югоизточна Азия и на тихоокеанските острови.
Украйна, " горещата точка " сега, се намира на няколко хиляди километра, а напрежението сред Запада и Русия е в своя разцвет след края на Студената война. Това обаче не трансформира дълготрайните трендове: съгласно английския мозъчен концерн Център за стопански и бизнес проучвания Китай ще изпревари Съединени американски щати като стопанска система номер едно до края на това десетилетие. Поднебесната империя все по-решително разгръща своето въздействие на цялата планета и оспорва преобладаващата роля на Запада, предизвиквайки съществени безпокойства и у свои съседи.
Още през 2011 година администрацията на президента Барак Обама разгласи, че Съединени американски щати пренасочва фокуса на стратегическото си внимание от Близкия изток към Азиатско-тихоокеанския район - преломен миг във външната политика на международната суперсила. Това отчитане на изменящите се геополитически действителности бе приветствано от обичайни американски съдружници в района, измежду които Япония и Южна Корея, и възприето като опция от други страни, които имат териториални разногласия с Китай или се тормозят от неговия бърз напредък и все по-големи упоритости, като Индия и Виетнам.
Показателно е, че, на фона на дълбоката политическа поляризация в Съединени американски щати, Доналд Тръмп, приемникът републиканец на Обама, продължи този курс и даже стартира " комерсиална война " с Пекин, макар че скъса с редица други политики на своя предходник демократ. След това, демократът Джо Байдън, който победи Тръмп на президентските избори през ноември 2020 година с обещанието за коренна смяна, резервира твърдата му линия към Китай.
Си без подозрение прави оценка, че Путин е отклонил вниманието на администрацията на Байдън от работата с Китай. Новата непосредственост сред Съединени американски щати и Европа – в това число страните от Централна и Източна Европа, които Китай деликатно ухажва – не е добре пристигнала. Китайско-руската търговия набъбна доста - предходната година скочи до рекордните 146.9 милиарда $. Но това е единствено към половината от равнището на търговията на Китай с Европейски Съюз и дребна част от търговията му със Съединени американски щати. Ясно е, че Пекин следва стратегически цели.
Смътно изразените очаквания за деескалация са доста разнообразни от дейностите, които да оказват помощ за постигането на тази цел. Подозренията, че Пекин е отворен за ходатайство сред Русия и Украйна, са по-скоро предопределени да смекчат рецензиите за засилената поддръжката на Китай към Москва. Те обаче не отразяват смяна в мисленето на Си Дзинпин. Фактът, че китайският президент се пробва да лавира, значи, че самият той знае, че и Китай ще заплати висока цена за нашествието - икономическа и политическа. Въпреки че упованията за способността и желанието на Си да работи като медиатор би трябвало да са занижени, натискът на Запада върху Китай, може да го разубеди да подкрепя Русия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ