Скоро съвсем ще изпуснем нещата. Защо говорим за родолюбие в училище, а не за функционалната грамотност
Две събития, които на пръв взор нямат нищо общо. Едното е митинг против театрална режисура. Другото е концепция за нов " час по родоблюбие " в учебните заведения. Връзка обаче има: и двете издават незряло отношение към историята и националната еднаквост, споделят специалисти. А това е проблем. Защо?
За едното събитие съвсем сигурно сте чули. Второто обаче може да ви е убегнало.
На 7 ноември националистически обединения и жители в Народния спектакъл , която считат за „ обидна към българите “. Същия месец към този момент някогашният длъжностен министър на образованието Галин Цоков заяви, че министерството обмисля въвеждането на нов час по родолюбие в учебните заведения.
Между двете на пръв взор няма връзка. Някои специалисти обаче не са съгласни.
" Връзката е, че имаме един извънредно неузрял метод към предишното ", споделя историкът Стефан Дечев .
" Ние не стъпваме на историческите документи, ние имаме една романтическа визия за историята от изучаваното по литература в учебно заведение ", счита и литературната критичка Амелия Личева .
Комплекси, които " вървят ръка за ръка със стимулирането на национализма "
По думите ѝстава въпрос за комплекси, които " вървят ръка за ръка със стимулирането на национализма " в образованието. Един спомагателен " час по родолюбие " няма да помогне да се спре тази наклонност, а единствено ще я ускори.
От години разнообразни наблюдаващи споделят, че България има проблем с разграничението сред фолклор и исторически данни за предишното, а това води до напълно действителни проблеми в сегашното.
За тях обаче диалог няма. Защо?
Какво значи час по родолюбие
В края на предходната година служебният министър на образованието Галин Цоков , че министерството обмисля да вкара " новаторски предмет по родолюбие и родова памет за учебните заведения ".
" Това би трябвало да е интегриран предмет сред история, география, политически и обществени науки, гражданско обучение, посредством който освен да възпитаваме горди българи, а и да приготвяме младежите с повече компетентности ", сподели тогава Цоков.
В отговор на въпроси на Свободна Европа от министерството споделиха, че концепцията към момента е на доста ранен стадий и занапред следва " да бъде разисквана със обществени сътрудници и при вероятно решение ще бъде подложена на необятно публично разискване ".
Целта на евентуалния нов предмет е учениците да схващат по-добре " процесите в историята ", излиза наяве още от отговорите на министерството.
Цоков към този момент не е министър. На 16 януари на поста се върна Красимир Вълчев от ГЕРБ. Той още не е съобщил проектите си, само че в предишното нееднократно е казвал, че учебното заведение би трябвало да възпитава и в национализъм. Последно го сподели по време на предизборната акция за парламентарния избор през октомври.
" Меко казано парадокс "
Експерти, с които Свободна Европа беседва, са съгласни, че са нужни промени, с цел да може децата да подобрят знанията си по история. Според тях обаче спомагателен " час по родолюбие " е тъкмо противоположното на това, от което има потребност.
" Идеята е извънредно странна. Струва ми се, че задачата ѝ е да възкреси някакви форми на обучение и послания, които ни връщат било в 30-те, било в 70-те и 80-те години на предишния век в България, когато има един мощен националистически позив ", споделя Стефан Дечев , който е учител по история в Новия български университет.
" И без друго цялата образователна стратегия, изключително по литература, стъпва навръх това – шовинизъм, национализъм. Затова в допълнение да се вкарва подобен час ми се коства меко казано парадокс ", прибавя и Амелия Личева .
Тя е литиратурна критичка и преподавателка по доктрина на литературата в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Както тя, по този начин и Дечев споделят, че виждат измежду студентите си следствията от изкривения родолюбив фокус на учебното обучение. В доста случаи студентите не разграничават фолклор от исторически факт.
Част от повода се крие в образователната стратегия по литература, която не подхожда на потребностите на учениците през 21 век. Основният акцент продължава да пада върху Христо Ботев и Иван Вазов , а творбите им не всеки път се преподават с нужния подтекст.
По формулировка в литературата има независимост на въображението, тя борави с разбъркване на обстоятелства и пресиления даже когато споделя за исторически събития. Историческата просвета от своя страна не позволява отклоняване от документалните обстоятелства. Често това разграничаване не става задоволително ясно.
Представата на една огромна част от обществото за историята е през Вазов – а това е извънредно неадекватноАмелия Личева
" Ботев и Вазов са създатели, които би трябвало да се учат и би трябвало да се учат в подтекст ", споделя Личева.
" Представата на една огромна част от обществото за историята е през Вазов – а това е извънредно несъответстващо ", прибавя тя.
Какви са следствията
В началото на предишния месец премиерата на постановката " Оръжията и индивидът " в Народния спектакъл против нея.
Те желаеха представлението да бъде неразрешено, а режисьорът Джон Малкович да бъде изпъден от България, тъй като постановката му " наскърбява българите ".
Пиесата е писана през 1894 година Тя е определяна от рецензията като антивоенна и антиромантична комедия. В нея създателят Бърнард Шоу - притежател както на „ Оскар “, по този начин и на Нобелова премия за творчеството си, слага действието в български град по време на Сръбско-българската война от 1885 година Много от героите са българи, част от тях имат комични облици в границите на творбата.
В митинга против него тогава се включиха и политици от националистически партии като " Възраждане " и Вътрешна македонска революционна организация.
Според Личева и Дечев сходен митинг против художествена творба е разследване точно на несъответстващото схващане за историята на България. Той е директно обвързван и с издигането в фетиш на " българщината ", с която " никой не трябва да се майтапи ".
Някои от протестиращите пред Народния спектакъл споделиха, че казусът им е, че съответно чужденец си е разрешил да осмива българите. Неотдавна обаче Патентното ведомство реши, че настолна игра, наречена „ Карти против българщината “, в която също се осмиват голям брой български черти и която е основана от българи, наскърбява „ публичните нрави “.
Заради това ведомството не позволи на основателите ѝ да пантетоват името на играта.
Нова ли е наклонността
Има обаче и още нещо. Идеи като тази за нов предмет по родолюбие изместват диалога от действителните проблеми в образованието.
Личева е измежду оценителите на последните проби PISA - интернационално проучване, което мери равнището на функционалната просветеност на учениците, т.е. умеенето им да се оправят сполучливо с действителни житейски обстановки.
От години тези проби демонстрират, че към половината от българските възпитаници са функционално необразовани. По думите на Личева няма смяна и към днешна дата.
" (На последното оценяване) имаше шокиращи неща, които издават функционална неначетеност. Например, в една от дилемите имаше текст, в който е разказано работното време на даден обект и децата би трябвало да отговорят какво е то, безусловно да препишат работното време. Но две трети от отговорите бяха неверни. Четенето с схващане - това ни е огромният проблем ", споделя Личева.
Някои от основните хора, които управляват процесите в българското обучение, обаче са на друго мнение.
Янка Такева, несменяемата председателка на най-големия училищен профсъюз – Синдиката на българските учители, да вземем за пример не вижда проблем в резултатите от PISA. те " не са чак толкоз неприятни ".
Вместо това тя споделя, че за нея казусът в образованието е по-скоро в наличието на учебници по история, литература и география и че в тях би трябвало " да се образува повече българското възприятие на принадлежност и горделивост ".
Историци като Стефан Дечев напомнят, че целенасочените опити за образуване на " повече " българско съзнание могат да се употребяват за рискови политически цели.
Такъв образец е така наречен " Възродителен развой " , извършен от комунистическия режим. Това е насилствената промяна на имената на българските турци и мюсюлмани, която приключва с насилственото прогонване на стотици хиляди от тях единствено в границите на дни.
Тази асимилационна политика в действителност е съществено подготвяна - в това число през прокарването на шовинизъм в образованието, литературата, киното.
Такова припомняне на крайностите, до които могат да стигнат националистическите трендове, съгласно Дечев не е пресилено. А първата стъпка съгласно Личева е смяна в класната стая.
" Трябва коренно да се трансформират стратегиите в учебно заведение, и би трябвало политическа воля, с цел да се устиска на воя, който ще се нададе ", споделя тя.
" Крайно време е. Иначе скоро напълно ще изпуснем нещата. "
За едното събитие съвсем сигурно сте чули. Второто обаче може да ви е убегнало.
На 7 ноември националистически обединения и жители в Народния спектакъл , която считат за „ обидна към българите “. Същия месец към този момент някогашният длъжностен министър на образованието Галин Цоков заяви, че министерството обмисля въвеждането на нов час по родолюбие в учебните заведения.
Между двете на пръв взор няма връзка. Някои специалисти обаче не са съгласни.
" Връзката е, че имаме един извънредно неузрял метод към предишното ", споделя историкът Стефан Дечев .
" Ние не стъпваме на историческите документи, ние имаме една романтическа визия за историята от изучаваното по литература в учебно заведение ", счита и литературната критичка Амелия Личева .
Комплекси, които " вървят ръка за ръка със стимулирането на национализма "
По думите ѝстава въпрос за комплекси, които " вървят ръка за ръка със стимулирането на национализма " в образованието. Един спомагателен " час по родолюбие " няма да помогне да се спре тази наклонност, а единствено ще я ускори.
От години разнообразни наблюдаващи споделят, че България има проблем с разграничението сред фолклор и исторически данни за предишното, а това води до напълно действителни проблеми в сегашното.
За тях обаче диалог няма. Защо?
Какво значи час по родолюбие
В края на предходната година служебният министър на образованието Галин Цоков , че министерството обмисля да вкара " новаторски предмет по родолюбие и родова памет за учебните заведения ".
" Това би трябвало да е интегриран предмет сред история, география, политически и обществени науки, гражданско обучение, посредством който освен да възпитаваме горди българи, а и да приготвяме младежите с повече компетентности ", сподели тогава Цоков.
В отговор на въпроси на Свободна Европа от министерството споделиха, че концепцията към момента е на доста ранен стадий и занапред следва " да бъде разисквана със обществени сътрудници и при вероятно решение ще бъде подложена на необятно публично разискване ".
Целта на евентуалния нов предмет е учениците да схващат по-добре " процесите в историята ", излиза наяве още от отговорите на министерството.
Цоков към този момент не е министър. На 16 януари на поста се върна Красимир Вълчев от ГЕРБ. Той още не е съобщил проектите си, само че в предишното нееднократно е казвал, че учебното заведение би трябвало да възпитава и в национализъм. Последно го сподели по време на предизборната акция за парламентарния избор през октомври.
" Меко казано парадокс "
Експерти, с които Свободна Европа беседва, са съгласни, че са нужни промени, с цел да може децата да подобрят знанията си по история. Според тях обаче спомагателен " час по родолюбие " е тъкмо противоположното на това, от което има потребност.
" Идеята е извънредно странна. Струва ми се, че задачата ѝ е да възкреси някакви форми на обучение и послания, които ни връщат било в 30-те, било в 70-те и 80-те години на предишния век в България, когато има един мощен националистически позив ", споделя Стефан Дечев , който е учител по история в Новия български университет.
" И без друго цялата образователна стратегия, изключително по литература, стъпва навръх това – шовинизъм, национализъм. Затова в допълнение да се вкарва подобен час ми се коства меко казано парадокс ", прибавя и Амелия Личева .
Тя е литиратурна критичка и преподавателка по доктрина на литературата в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Както тя, по този начин и Дечев споделят, че виждат измежду студентите си следствията от изкривения родолюбив фокус на учебното обучение. В доста случаи студентите не разграничават фолклор от исторически факт.
Част от повода се крие в образователната стратегия по литература, която не подхожда на потребностите на учениците през 21 век. Основният акцент продължава да пада върху Христо Ботев и Иван Вазов , а творбите им не всеки път се преподават с нужния подтекст.
По формулировка в литературата има независимост на въображението, тя борави с разбъркване на обстоятелства и пресиления даже когато споделя за исторически събития. Историческата просвета от своя страна не позволява отклоняване от документалните обстоятелства. Често това разграничаване не става задоволително ясно.
Представата на една огромна част от обществото за историята е през Вазов – а това е извънредно неадекватноАмелия Личева
" Ботев и Вазов са създатели, които би трябвало да се учат и би трябвало да се учат в подтекст ", споделя Личева.
" Представата на една огромна част от обществото за историята е през Вазов – а това е извънредно несъответстващо ", прибавя тя.
Какви са следствията
В началото на предишния месец премиерата на постановката " Оръжията и индивидът " в Народния спектакъл против нея.
Те желаеха представлението да бъде неразрешено, а режисьорът Джон Малкович да бъде изпъден от България, тъй като постановката му " наскърбява българите ".
Пиесата е писана през 1894 година Тя е определяна от рецензията като антивоенна и антиромантична комедия. В нея създателят Бърнард Шоу - притежател както на „ Оскар “, по този начин и на Нобелова премия за творчеството си, слага действието в български град по време на Сръбско-българската война от 1885 година Много от героите са българи, част от тях имат комични облици в границите на творбата.
В митинга против него тогава се включиха и политици от националистически партии като " Възраждане " и Вътрешна македонска революционна организация.
Според Личева и Дечев сходен митинг против художествена творба е разследване точно на несъответстващото схващане за историята на България. Той е директно обвързван и с издигането в фетиш на " българщината ", с която " никой не трябва да се майтапи ".
Някои от протестиращите пред Народния спектакъл споделиха, че казусът им е, че съответно чужденец си е разрешил да осмива българите. Неотдавна обаче Патентното ведомство реши, че настолна игра, наречена „ Карти против българщината “, в която също се осмиват голям брой български черти и която е основана от българи, наскърбява „ публичните нрави “.
Заради това ведомството не позволи на основателите ѝ да пантетоват името на играта.
Нова ли е наклонността
Има обаче и още нещо. Идеи като тази за нов предмет по родолюбие изместват диалога от действителните проблеми в образованието.
Личева е измежду оценителите на последните проби PISA - интернационално проучване, което мери равнището на функционалната просветеност на учениците, т.е. умеенето им да се оправят сполучливо с действителни житейски обстановки.
От години тези проби демонстрират, че към половината от българските възпитаници са функционално необразовани. По думите на Личева няма смяна и към днешна дата.
" (На последното оценяване) имаше шокиращи неща, които издават функционална неначетеност. Например, в една от дилемите имаше текст, в който е разказано работното време на даден обект и децата би трябвало да отговорят какво е то, безусловно да препишат работното време. Но две трети от отговорите бяха неверни. Четенето с схващане - това ни е огромният проблем ", споделя Личева.
Някои от основните хора, които управляват процесите в българското обучение, обаче са на друго мнение.
Янка Такева, несменяемата председателка на най-големия училищен профсъюз – Синдиката на българските учители, да вземем за пример не вижда проблем в резултатите от PISA. те " не са чак толкоз неприятни ".
Вместо това тя споделя, че за нея казусът в образованието е по-скоро в наличието на учебници по история, литература и география и че в тях би трябвало " да се образува повече българското възприятие на принадлежност и горделивост ".
Историци като Стефан Дечев напомнят, че целенасочените опити за образуване на " повече " българско съзнание могат да се употребяват за рискови политически цели.
Такъв образец е така наречен " Възродителен развой " , извършен от комунистическия режим. Това е насилствената промяна на имената на българските турци и мюсюлмани, която приключва с насилственото прогонване на стотици хиляди от тях единствено в границите на дни.
Тази асимилационна политика в действителност е съществено подготвяна - в това число през прокарването на шовинизъм в образованието, литературата, киното.
Такова припомняне на крайностите, до които могат да стигнат националистическите трендове, съгласно Дечев не е пресилено. А първата стъпка съгласно Личева е смяна в класната стая.
" Трябва коренно да се трансформират стратегиите в учебно заведение, и би трябвало политическа воля, с цел да се устиска на воя, който ще се нададе ", споделя тя.
" Крайно време е. Иначе скоро напълно ще изпуснем нещата. "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ