Дупки по пътя. Какво пречи на България да стигне до еврозоната
През последните дни ръководещи и съпротива си разменят офанзиви за забавянето на еврото. Какво в действителност стои в основата на това закъснение? Текст на Красен Станчев.
„ Цените на стоките и услугите са или исторически данни, описващи минали събития, или предчувствие за вероятни бъдещи събития “
Лудвиг декор Мизес, " Човешкото деяние ", 1940 година
Децата, без значение от възрастта, се развеселяват и замислят, когато им описвам вица, че " един камион возел дупки, една дупка изпаднала, той спрял да я вземе и самичък паднал в дупката ".
Той доста добре разказва и ситуацията, в което през днешния ден са изпаднали както държавното управление, по този начин и народните представители, обсъждайки на България по пътя към еврото.
За разлика от децата, те не се смеят, а търсят провинен за отсроченото искане за участие в еврозоната, до момента в който аргументите в действителност са доста и не са от в този момент.
Предистория
Много държавни управления и законодателни болшинства отлагаха приемането на вероятните политики за покриване на на страната в Еврозоната.
Първоначално отлагането произтича от невъзможността и даже безсмислието да бъдат провеждани такива политики.
Например инфлацията в навечерието на присъединението на България към Европейския съюз (ЕС) и първите години на участие в него (2006-2009 г.) е сред 8 и 10 %. Причините са няколко. Най-важната е доверието към опциите за развиване на страната. То отваря достъпа до задгранични вложения. Те са над 20% от Брутният вътрешен продукт, като повече от 80 стотинки от всеки нов лев приход през 2007-2008 година в стопанската система е създаден от такива вложения.
В допълнение към вложенията, принос към растежа на приходите има и въвеждането на равния налог от 10% за корпоративните (през 2007 г.) и персоналните приходи (от 2008 г.). Благодарение на тази промяна разполагаемият приход на жителите през 2008 година по отношение на 2006 година се усилва с съвсем 20% , а благосъстоянието - т.е. цената на всички активи в страната, разграничено на броя на пълнолетните хора, се усилва с 39.7% .
Вследствие на това дружно с приходите пораства и търсенето на всички артикули и услуги, в това число търсенето и цената на работна мощ. Инвестициите, локални и задгранични, понижават с 1.5-2% от Брутният вътрешен продукт приблизително на година. Възнагражденията и разноските за работна мощ нарастват по-бързо от продуктивността. Инфлацията се намалява през 2009 година до под 3% на година и остава в тези на пръв взор управляеми параметри до 2019 година
Изпреварващият растеж на приходите е съществена вътрешна причина за инфлацията. Външната, евентуално съществена за интервала причина, е политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) за ниски и от време на време негативни лихви.
С изключение на детайлностите за вложенията и разполагаемите приходи, тези условия от 2006 до 2022 година са обяснени в отчет на година пред комисията по бюджет и финанси на Народното събрание.
За да ръководят инфлацията, държавните управления на България още тогава би трябвало да оставят растежа на възнагражденията на естествени фактори, каквито са частните вложенията и продуктивността на труда, а обществените помощи да се насочват единствено към тези семейства, които не могат без тях. Това не се случва.
Оправдавайки се с пандемията и с някои по-скоро измислени условия, държавните управления се насочват към основаване на държавни компании като ВиК холдинг, бензиностанции и така нататък, привилегироване на държавни поръчки и администрация, както и увеличение на праговете за помощи и възнаграждение.
В края на юни 2018 година България декларира желание за присъединение към еврозоната и през юли 2020 година получава единодушие за това и би трябвало да бъдат изпълнени.
За какво не се приказва
Когато България получава това увещание дружно с Хърватия, София от Загреб всички количествени предпоставки за въвеждане на еврото. Но някои особени условия са неуместни и не се разискват обществено.
Например има политически правилна забележка във връзка „ небанковия финансов бранш “. След обикновен обзор на положението на този бранш се оказа, че коментарът е във връзка три застрахователни сдружения, които не изплащат компенсации по така наречен „ Европейска Зелена карта “.
Най-големият извършител е „ Лев Инс “. Надзорните органи в продължение на години не подхващат ограничения, с цел да ги принудят да съблюдават договорите и разпоредбите. Двете други непринудено почистват държанието си. Единственото разумно пояснение, че „ Лев Инс “ се употребява с подкрепи.
Инициативите за законово вземане предвид с европейските условия са блокирани няколко пъти до 2023 година, когато към този момент са импортирани от държавното управление на Продължаваме промяната и Демократична България и признати от Народното събрание с поддръжката на ГЕРБ.
Друг значим ангажимент е страната да продължи да " ползва всеобхватни промени в правосъдната система, битката с корупцията и проведената престъпност в България, предвид на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система. “
В основата на посочените проблеми са проблеми като „ Лев Инс “, „ КТБ “ и други очевидни или неявни дейности на прокуратурата, съда, надзорните и следствените органи.
Необходимостта от прогрес в тази област се отстоява поредно единствено от една секта в националното заседание след 2021 година Той не може да бъде реализиран без огромно болшинство народни представители.
Тъй като това не може да се случи, в центъра на полемиките за пътя на България към еврозоната са на първо място количествените критерии за участие – инфлация, бюджетен недостиг и държавен дълг.
Същината на настоящия спор
Видимият мотив за размяната на обвинявания във връзка въвеждането на еврото е въпросът дали държавното управление следва да изиска ексклузивен отчет по тематиката от Европейски Съюз и ЕЦБ.
Такова искане постоянно може да бъде изпратено.
Проблемът е какъв ще бъде отговорът. Ако той е да вземем за пример, че България следва да изчака, до момента в който стане ясно какви ще бъдат икономическите развития и напредъкът в региона на върховенството на правото, някой ще би трябвало да поеме отговорност за това.
Като изложение на отминали събития, количествените критерии за участие все още се извършват и в този смисъл ръководителят на бюджетната комисия Асен Василев . При проблеми с недостига той счита за обикновено да бъде стихотворец нов дълг.
Правителството от своя страна би трябвало да сформира бюджет за тази година и рамка за развиването на обществените финанси до 2028 година, които потвърждават вероятност за финансова непоклатимост.
Централно в това упражнение е държавни разноски да бъдат покривани с данъчни доходи. Тенденцията в държавния дълг не следва да е към неконтролирано разгръщане. Увеличаването на приходите на разнообразни класи не би трябвало да основава упования за растеж на цените.
Относително балансиране може да се реализира с повдигане на налозите. Но тогава ще се наложи да се изчака, с цел да се види дали номиналното нарастване ще даде резултат. При всички случаи, в случай че покачването дава повече бюджетни доходи, потреблението и вложенията ще намалеят.
Правителството и подкрепящите го партии, наподобява, нямат явен проект и предпочитание да сторят което и да е от изброеното. Оттук прозилиза и обвиняването към Продължаваме промяната – Демократична България, че те са заложили автоматизирано повишаване на държавните разноски.
Всъщност дупките по пътя към еврото са разхвърляни преди появяването на тази коалиция. През 2020 година са анулирани правила за непоклатимост на обществените финанси, прилагани от 2012 година – 2% от Брутният вътрешен продукт бюджетен недостиг, 40% от Брутният вътрешен продукт държавни разноски и дълг, както и условието дефицитите да са изключения с ясна вероятност за превъзмогване. Става дума за цялостна промяна на философията на ръководство.
Наложителните ограничавания, упоменати в отчета на Калин Христов, не са приложени. Противоположната на тях бюджетна политика е гласувана с огромни болшинства в националното заседание. Напредъкът по посока на върховенството на правото е подозрителен.
Политическите партии, Народното събрание и държавното управление сега доста наподобяват на камиона от детската приказка. С предходната си, групово призната политика те са основали опасности за благоденствието на страната, които сега не могат да преодолеят.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
„ Цените на стоките и услугите са или исторически данни, описващи минали събития, или предчувствие за вероятни бъдещи събития “
Лудвиг декор Мизес, " Човешкото деяние ", 1940 година
Децата, без значение от възрастта, се развеселяват и замислят, когато им описвам вица, че " един камион возел дупки, една дупка изпаднала, той спрял да я вземе и самичък паднал в дупката ".
Той доста добре разказва и ситуацията, в което през днешния ден са изпаднали както държавното управление, по този начин и народните представители, обсъждайки на България по пътя към еврото.
За разлика от децата, те не се смеят, а търсят провинен за отсроченото искане за участие в еврозоната, до момента в който аргументите в действителност са доста и не са от в този момент.
Предистория
Много държавни управления и законодателни болшинства отлагаха приемането на вероятните политики за покриване на на страната в Еврозоната.
Първоначално отлагането произтича от невъзможността и даже безсмислието да бъдат провеждани такива политики.
Например инфлацията в навечерието на присъединението на България към Европейския съюз (ЕС) и първите години на участие в него (2006-2009 г.) е сред 8 и 10 %. Причините са няколко. Най-важната е доверието към опциите за развиване на страната. То отваря достъпа до задгранични вложения. Те са над 20% от Брутният вътрешен продукт, като повече от 80 стотинки от всеки нов лев приход през 2007-2008 година в стопанската система е създаден от такива вложения.
В допълнение към вложенията, принос към растежа на приходите има и въвеждането на равния налог от 10% за корпоративните (през 2007 г.) и персоналните приходи (от 2008 г.). Благодарение на тази промяна разполагаемият приход на жителите през 2008 година по отношение на 2006 година се усилва с съвсем 20% , а благосъстоянието - т.е. цената на всички активи в страната, разграничено на броя на пълнолетните хора, се усилва с 39.7% .
Вследствие на това дружно с приходите пораства и търсенето на всички артикули и услуги, в това число търсенето и цената на работна мощ. Инвестициите, локални и задгранични, понижават с 1.5-2% от Брутният вътрешен продукт приблизително на година. Възнагражденията и разноските за работна мощ нарастват по-бързо от продуктивността. Инфлацията се намалява през 2009 година до под 3% на година и остава в тези на пръв взор управляеми параметри до 2019 година
Изпреварващият растеж на приходите е съществена вътрешна причина за инфлацията. Външната, евентуално съществена за интервала причина, е политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) за ниски и от време на време негативни лихви.
С изключение на детайлностите за вложенията и разполагаемите приходи, тези условия от 2006 до 2022 година са обяснени в отчет на година пред комисията по бюджет и финанси на Народното събрание.
За да ръководят инфлацията, държавните управления на България още тогава би трябвало да оставят растежа на възнагражденията на естествени фактори, каквито са частните вложенията и продуктивността на труда, а обществените помощи да се насочват единствено към тези семейства, които не могат без тях. Това не се случва.
Оправдавайки се с пандемията и с някои по-скоро измислени условия, държавните управления се насочват към основаване на държавни компании като ВиК холдинг, бензиностанции и така нататък, привилегироване на държавни поръчки и администрация, както и увеличение на праговете за помощи и възнаграждение.
В края на юни 2018 година България декларира желание за присъединение към еврозоната и през юли 2020 година получава единодушие за това и би трябвало да бъдат изпълнени.
За какво не се приказва
Когато България получава това увещание дружно с Хърватия, София от Загреб всички количествени предпоставки за въвеждане на еврото. Но някои особени условия са неуместни и не се разискват обществено.
Например има политически правилна забележка във връзка „ небанковия финансов бранш “. След обикновен обзор на положението на този бранш се оказа, че коментарът е във връзка три застрахователни сдружения, които не изплащат компенсации по така наречен „ Европейска Зелена карта “.
Най-големият извършител е „ Лев Инс “. Надзорните органи в продължение на години не подхващат ограничения, с цел да ги принудят да съблюдават договорите и разпоредбите. Двете други непринудено почистват държанието си. Единственото разумно пояснение, че „ Лев Инс “ се употребява с подкрепи.
Инициативите за законово вземане предвид с европейските условия са блокирани няколко пъти до 2023 година, когато към този момент са импортирани от държавното управление на Продължаваме промяната и Демократична България и признати от Народното събрание с поддръжката на ГЕРБ.
Друг значим ангажимент е страната да продължи да " ползва всеобхватни промени в правосъдната система, битката с корупцията и проведената престъпност в България, предвид на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система. “
В основата на посочените проблеми са проблеми като „ Лев Инс “, „ КТБ “ и други очевидни или неявни дейности на прокуратурата, съда, надзорните и следствените органи.
Необходимостта от прогрес в тази област се отстоява поредно единствено от една секта в националното заседание след 2021 година Той не може да бъде реализиран без огромно болшинство народни представители.
Тъй като това не може да се случи, в центъра на полемиките за пътя на България към еврозоната са на първо място количествените критерии за участие – инфлация, бюджетен недостиг и държавен дълг.
Същината на настоящия спор
Видимият мотив за размяната на обвинявания във връзка въвеждането на еврото е въпросът дали държавното управление следва да изиска ексклузивен отчет по тематиката от Европейски Съюз и ЕЦБ.
Такова искане постоянно може да бъде изпратено.
Проблемът е какъв ще бъде отговорът. Ако той е да вземем за пример, че България следва да изчака, до момента в който стане ясно какви ще бъдат икономическите развития и напредъкът в региона на върховенството на правото, някой ще би трябвало да поеме отговорност за това.
Като изложение на отминали събития, количествените критерии за участие все още се извършват и в този смисъл ръководителят на бюджетната комисия Асен Василев . При проблеми с недостига той счита за обикновено да бъде стихотворец нов дълг.
Правителството от своя страна би трябвало да сформира бюджет за тази година и рамка за развиването на обществените финанси до 2028 година, които потвърждават вероятност за финансова непоклатимост.
Централно в това упражнение е държавни разноски да бъдат покривани с данъчни доходи. Тенденцията в държавния дълг не следва да е към неконтролирано разгръщане. Увеличаването на приходите на разнообразни класи не би трябвало да основава упования за растеж на цените.
Относително балансиране може да се реализира с повдигане на налозите. Но тогава ще се наложи да се изчака, с цел да се види дали номиналното нарастване ще даде резултат. При всички случаи, в случай че покачването дава повече бюджетни доходи, потреблението и вложенията ще намалеят.
Правителството и подкрепящите го партии, наподобява, нямат явен проект и предпочитание да сторят което и да е от изброеното. Оттук прозилиза и обвиняването към Продължаваме промяната – Демократична България, че те са заложили автоматизирано повишаване на държавните разноски.
Всъщност дупките по пътя към еврото са разхвърляни преди появяването на тази коалиция. През 2020 година са анулирани правила за непоклатимост на обществените финанси, прилагани от 2012 година – 2% от Брутният вътрешен продукт бюджетен недостиг, 40% от Брутният вътрешен продукт държавни разноски и дълг, както и условието дефицитите да са изключения с ясна вероятност за превъзмогване. Става дума за цялостна промяна на философията на ръководство.
Наложителните ограничавания, упоменати в отчета на Калин Христов, не са приложени. Противоположната на тях бюджетна политика е гласувана с огромни болшинства в националното заседание. Напредъкът по посока на върховенството на правото е подозрителен.
Политическите партии, Народното събрание и държавното управление сега доста наподобяват на камиона от детската приказка. С предходната си, групово призната политика те са основали опасности за благоденствието на страната, които сега не могат да преодолеят.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ