Две са си нашите събития – Независимостта и Съединението. Всички

" Две са си нашите събития – Независимостта и Съединението. Всички публични пластове в България са единни и в двата случая ".Това уточни пред историкът Милко Палангурски, който разяснява събитията към Съединението. " Рискът е доста обикновен. Нужно е единствено основният шеф да се появи в телеграфната станция, в конака и да изиска помощ от сюзерена, т.е. от султана. Но той завършва тази история с едно тихичко – " И аз съм българин ". Всички потоци на българското Възраждане сублимно в този миг се сплотяват, стискат си ръцете и реализират това, което се случва. "

Съединението освен е сложено пред риск. Такива неща приключват или с абдикация, или с триумфално влизане. Александър I влиза триумфално в Пловдив, само че с цел да се затвърди Съединението, българската войска след няколко дни влиза и в Пирот, означи историкът. Той насочи рецензии, че Захарий Стоянов не се учи в българското учебно заведение, а се учат неговите съперници. " Онези, които направиха българската нация - нация, които я сложиха на сцената на европейската политика, са второстепенни герои в проучването на българската литература, а от време на време и история. Онези, които бяха срещу Съединението, са българските, надали не герои, в модерното време и в процесите на рационализация на българската държавност. "
Има какво да се преконструира, счита историкът. По думите му " тези имена, които опазиха нацията си, не са част от националния мавзолей ", а " изпращането на задна позиция на тези персони е реминисценция на всичко, което се случи след 1944 година " " Ние умираме да честваме това, което не е направено от нас ", гласи равносметката на проф. Палангурски във връзка разногласието за националния празник. Според него на 3 март " честваме васалитета на България в контракт, подписан сред две империи, където ние отсъстваме ".