Меланшон vs. Глюксман: Кой ще поведе лява Франция срещу крайната ...
Две изцяло противоположни персони – ветеранът Жан-Люк Меланшон и модерният про-НАТО центрист Рафаел Глюксман, са се вкопчили в борба кой да бъде претендентът, който може да спре настъплението на крайнодясната „ Национален общ брой “ на Марин Льо Пен или Жордан Бардела, написа в собствен разбор POLITICO.
Според изданието, макар че остават още към 17 месеца до вота, който има капацитета да разклати Европейския съюз, спорът сред Меланшон и Глюксман към този момент е обществен. И все по-разгорещен
Наблюдатели предизвестяват, че враждебността сред двамата може да разцепи левицата, вместо да я сплоти към общ претендент за решителния втори тур на президентските избори. Според анализаторите, в случай че паритетът сред двамата продължи, това може да докара левицата съвсем до революция през идната година.
„ Историята на президентските избори демонстрира, че двама претенденти от лявото не могат да съществуват, без да си пречат един на различен “, разяснява пред POLITICO Ерван Лестрохан, шеф на изследователския институт Odoxa.
Противоположни тактики
74-годишният Меланшон е твърдолинеен политик, който се кандидатира за президент три пъти и съвсем стигна до втория тур през 2022 година Неговата стратегия включва увеличение на минималната заплата, понижаване на пенсионната възраст на 60 години и излизане от НАТО.
Глюксман, 46-годишен евродепутат, е последовател на концепцията за мощна европейска войска и се афишира за дълбоки промени, в това число съкращения на разноските, с цел да се стабилизират френските обществени финанси. Реконструкцията на противоречивата пенсионна система на страната също е част от неговата политическа платформа.
Тази идеологическа бездна се отразява и на тона на конфликта: Меланшон назовава Глюксман „ любим на медийната празнина “, а той му отвръща с определението „ подправен родолюбец, който се преценява с Кремъл “.
Какво споделя социологията?
Последните изследвания демонстрират, че крайната десница най-вероятно ще се изправи против ляв претендент във втория тур през 2027 година За Меланшон и Глюксман достигането до този втори тур би било голям триумф – освен опция за влизане в Елисейския замък, само че и за трайно образуване на образа на френската левица.
Все отново, възможностите и на двамата за победа против Бардела наподобяват ниски. Анкета на Odoxa демонстрира, че Глюксман би изгубил с 42% против 58%, до момента в който Меланшон - с 26% против 74%.
Различни профили
Глюксман има вяра, че левицата може да завоюва, като притегли умерени и някогашни социалисти, минали към центристкото придвижване на Макрон. Последните избори демонстрират, че той е съумял да притегли 17% от гласоподавателите на сегашния президент.
Меланшон разчита на работническите градски региони с ниска изборна интензивност, където неговата база постоянно се активизира. Той обаче страда от облика си на спорен радикал и е измежду най-нехаресваните политици във Франция, защото съперниците му го упрекват, че прокарва антисемитски тези.
Самият Глюксман, който към момента е относително чужд и занапред ще гради облика си, пък е обект на песимизъм дали ще успее да събере нужната поддръжка. Той не е формален член на партията, а водач на своята платформа Place Publique.
Феновете на Глюксман, въпреки това, са уверени, че единствено неговата линия може да завоюва борбата против крайната десница, изключително след последните социологически данни, които приказват за победа на Бардела.
По различен метод казано, и двамата имат както своите мощни страни, по този начин и своите недостатъци, а, по всичко проличава, че левицата във Франция би трябвало съществено да стегне редиците си, в случай че желае да се пребори с съперниците си от другия завършек на политическия набор.
Според изданието, макар че остават още към 17 месеца до вота, който има капацитета да разклати Европейския съюз, спорът сред Меланшон и Глюксман към този момент е обществен. И все по-разгорещен
Наблюдатели предизвестяват, че враждебността сред двамата може да разцепи левицата, вместо да я сплоти към общ претендент за решителния втори тур на президентските избори. Според анализаторите, в случай че паритетът сред двамата продължи, това може да докара левицата съвсем до революция през идната година.
„ Историята на президентските избори демонстрира, че двама претенденти от лявото не могат да съществуват, без да си пречат един на различен “, разяснява пред POLITICO Ерван Лестрохан, шеф на изследователския институт Odoxa.
Противоположни тактики
74-годишният Меланшон е твърдолинеен политик, който се кандидатира за президент три пъти и съвсем стигна до втория тур през 2022 година Неговата стратегия включва увеличение на минималната заплата, понижаване на пенсионната възраст на 60 години и излизане от НАТО.
Глюксман, 46-годишен евродепутат, е последовател на концепцията за мощна европейска войска и се афишира за дълбоки промени, в това число съкращения на разноските, с цел да се стабилизират френските обществени финанси. Реконструкцията на противоречивата пенсионна система на страната също е част от неговата политическа платформа.
Тази идеологическа бездна се отразява и на тона на конфликта: Меланшон назовава Глюксман „ любим на медийната празнина “, а той му отвръща с определението „ подправен родолюбец, който се преценява с Кремъл “.
Какво споделя социологията?
Последните изследвания демонстрират, че крайната десница най-вероятно ще се изправи против ляв претендент във втория тур през 2027 година За Меланшон и Глюксман достигането до този втори тур би било голям триумф – освен опция за влизане в Елисейския замък, само че и за трайно образуване на образа на френската левица.
Все отново, възможностите и на двамата за победа против Бардела наподобяват ниски. Анкета на Odoxa демонстрира, че Глюксман би изгубил с 42% против 58%, до момента в който Меланшон - с 26% против 74%.
Различни профили
Глюксман има вяра, че левицата може да завоюва, като притегли умерени и някогашни социалисти, минали към центристкото придвижване на Макрон. Последните избори демонстрират, че той е съумял да притегли 17% от гласоподавателите на сегашния президент.
Меланшон разчита на работническите градски региони с ниска изборна интензивност, където неговата база постоянно се активизира. Той обаче страда от облика си на спорен радикал и е измежду най-нехаресваните политици във Франция, защото съперниците му го упрекват, че прокарва антисемитски тези.
Самият Глюксман, който към момента е относително чужд и занапред ще гради облика си, пък е обект на песимизъм дали ще успее да събере нужната поддръжка. Той не е формален член на партията, а водач на своята платформа Place Publique.
Феновете на Глюксман, въпреки това, са уверени, че единствено неговата линия може да завоюва борбата против крайната десница, изключително след последните социологически данни, които приказват за победа на Бардела.
По различен метод казано, и двамата имат както своите мощни страни, по този начин и своите недостатъци, а, по всичко проличава, че левицата във Франция би трябвало съществено да стегне редиците си, в случай че желае да се пребори с съперниците си от другия завършек на политическия набор.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ