Преди 60 години The Who събудиха поколението на бунта в рока
" My Generation " се отличава със своя нападателен, корав тон, който основава гражданска война в рок музиката. Този тон, който съчетава R&B корени с необуздана сила, проправя пътя за бъдещи жанрове. През 1965 китарите към момента не са шумни и ръмжащи. Въпреки това методът на китариста Пит Таунсенд е толкоз настъпателен, че даже към момента дрънчащият тон на китарата звучи заплашително. И никой не нападна по този начин барабаните както Кийт Муун – избухливите му барабанни преходи даже в спокойни елементи от частите, ги карат да звучат задъхващо и нападателно.
Суровата сила, простотата и бунтарските текстове на заглавната ария са пряк предходник на пънк рок придвижването от 70-те години. Само че 10 години преди Sex Pistols да нахлуят с звук и нервност на сцена.
Мощните акомпанименти на Таунсенд, преобладаващата бас линия на Джон Ентуисъл и избухливото барабанене на Муун, над които се леят продраните вокали на Роджър Долтри, основават звуков образец, който предвещава идването на хард рока и хеви метъла.
Освен това четиримата са извънредно изобретателни в търсенето си на звучене. Солото на Джон Ентуисъл в " My Generation " е едно от първите и най-запомнящите се бас сола в рок музиката. Кийт Муун показва своя неповторим и безреден жанр на барабанене, който господства и добавя главната мелодия, вместо просто да поддържа ритъма.
“My Generation ” се трансформира химн на мод придвижването в Англия – потомство, от което са и самите The Who. А изречението от заглавната ария “I hope I die before I get old ” (Надявам се да умра, преди да остарея) става водещо мото на гневните младежи. Този яд групата изнася и на сцената – никой преди тях не потрошава китарите си по време на концерт. Никой не внася динамит в барабаните си, с цел да ги взриви в телевизионно студио – ход, който едвам не коства живота на Кийт Муун и оставя без слух един от техниците в студиото.
" My Generation " е невиждан за времето си, необработен и основополагащ дебютен албум, който тектонично трансформира траекторията на рок музиката. Албум, който одеве стана на 60 години.
Суровата сила, простотата и бунтарските текстове на заглавната ария са пряк предходник на пънк рок придвижването от 70-те години. Само че 10 години преди Sex Pistols да нахлуят с звук и нервност на сцена.
Мощните акомпанименти на Таунсенд, преобладаващата бас линия на Джон Ентуисъл и избухливото барабанене на Муун, над които се леят продраните вокали на Роджър Долтри, основават звуков образец, който предвещава идването на хард рока и хеви метъла.
Освен това четиримата са извънредно изобретателни в търсенето си на звучене. Солото на Джон Ентуисъл в " My Generation " е едно от първите и най-запомнящите се бас сола в рок музиката. Кийт Муун показва своя неповторим и безреден жанр на барабанене, който господства и добавя главната мелодия, вместо просто да поддържа ритъма.
“My Generation ” се трансформира химн на мод придвижването в Англия – потомство, от което са и самите The Who. А изречението от заглавната ария “I hope I die before I get old ” (Надявам се да умра, преди да остарея) става водещо мото на гневните младежи. Този яд групата изнася и на сцената – никой преди тях не потрошава китарите си по време на концерт. Никой не внася динамит в барабаните си, с цел да ги взриви в телевизионно студио – ход, който едвам не коства живота на Кийт Муун и оставя без слух един от техниците в студиото.
" My Generation " е невиждан за времето си, необработен и основополагащ дебютен албум, който тектонично трансформира траекторията на рок музиката. Албум, който одеве стана на 60 години.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ