Автори от Подбалкана влизат в Маратон на четенето
Две книги на създатели по Подбалкана влизат в пролетния Маратон на четенето, който годишно се провежда от общинска библиотека „ Д-р Иван Богоров ” в Карлово. Едната е „ Опитомяване на Свободата ” на Михаил Гунчев. Той е прочут на публиката на първо място с лириката си - и нежна, и философска. През последните годни Михаил Гунчев издаде три поетични книги - „ Порцеланова луна ”, „ Отгласи от идното ”, Диви песни ”. Но също по този начин е създател на есета и разкази. „ Опитомяване на Свободата ” излезе благодарение на община Панагюрище, премиерата е в Карлово.
Ако повярваме на подзаглавието на книгата - „ прозаичност за посичане “, би трябвало да извадим критическата си брадва. Но този анонс удостоверява единствено това, което е особено за повече от текстовете в книгата: възприятието за комизъм на създателя, самоиронията му, провокиращото му мислене. Това споделя за новата книга на Михаил Гунчев писателят Георги Спасов.
„ Опитомяване на Свободата ” излезе преди броени и ще бъде показана пред карловската аудитория на 18 април, сряда, от 18.00 часа в библиотеката. Гунчев е сладкодумен повествовател. В неговите разкази ще открием навеи - като атмосфера, персонажи, лексика, авторово отношение - от произведения на Йовков, Ем. Станев, Радичков, Хайтов, Чудомир, изяснява Георги Спасов.
Книгата е формирана от 4 елементи: „ Самодивите си отиват “, „ Невидима е душата, само че остава следи… “, „ Опитомяване на Свободата “, „ Предводителят на зелките “.
Текстовете са плод на съзерцаване, което търпеливо изследва тайните придвижвания на природата - дървета, растения, птици. Авторът рисува прелестни пейзажи, външно спокойни, само че с едно вътрешно психическо придвижване, наподобяващо ни миниатюрите от „ Сън за благополучие “ на П. Славейков. Споделя персонални претекстове, свързани със мемоари за детството, за родителите, за околните, за известни създатели от този край. Има и едно по-игриво, " по-епикурейско “ описване - по собствен метод напомнящо на писатели като Радичков или Чудомир.
Другата книга от карловски създател в маратона на четенето е на доцент доктор Пламен Славов, учител в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски ”. Нейното заглавие е „ Историческа традиция и модерни реалии на православното подвижничество и поклонничество от Русия в Света гора /XVIII-XXI век/.
Православното поклонничество е форма на богопочитание, както и реализация на духовната нужда за поклонение пред светини, за присъединяване в свещенодействие на свети места, за молитвено общение с вярващите като израз на единството и съборността на Православната черква, разяснява тематиката на своите изследвания пред „ Марица ” доцент Пламен Славов.
А православното поклонничеството до Света гора и нейните светини си остава най-древната духовно-историческа традиция на Православието. Съществува антично църковно поверие, което споделя за това, че в миналото тук Пресвета Богородица за всички бъдещи епохи освещава тази земя посредством Своите стъпки. Преданието гласи, че Богородица се възкачва на планината Атон, където бил повдигнат езически храм в чест на господ Аполон. Там в този момент се намира храм в чест на Преображение Господне, основния храмов празник на целия Атон.
Атон е единственият православен отшелнически център, съществувал без спиране повече от хиляда години. Неговите устави, признати още от византийските императори, абсолютно се извършват в продължение на епохи и работят до ден сегашен. Верността към традицията значи непрестанно величаене на Бог, молитва за избавление на света и блян към вечността.
А устоите на Атон и неговото антично привилегировано състояние се съхраняват повече от хиляда години с помощта на уважението и особеностите на монашеския живот, както и на вниманието и грижата на самите светогорски монаси, разяснява още Славов.
Срещата с Пламен Славов е на 23 април в камерната зала на читалището.
Ако повярваме на подзаглавието на книгата - „ прозаичност за посичане “, би трябвало да извадим критическата си брадва. Но този анонс удостоверява единствено това, което е особено за повече от текстовете в книгата: възприятието за комизъм на създателя, самоиронията му, провокиращото му мислене. Това споделя за новата книга на Михаил Гунчев писателят Георги Спасов.
„ Опитомяване на Свободата ” излезе преди броени и ще бъде показана пред карловската аудитория на 18 април, сряда, от 18.00 часа в библиотеката. Гунчев е сладкодумен повествовател. В неговите разкази ще открием навеи - като атмосфера, персонажи, лексика, авторово отношение - от произведения на Йовков, Ем. Станев, Радичков, Хайтов, Чудомир, изяснява Георги Спасов.
Книгата е формирана от 4 елементи: „ Самодивите си отиват “, „ Невидима е душата, само че остава следи… “, „ Опитомяване на Свободата “, „ Предводителят на зелките “.
Текстовете са плод на съзерцаване, което търпеливо изследва тайните придвижвания на природата - дървета, растения, птици. Авторът рисува прелестни пейзажи, външно спокойни, само че с едно вътрешно психическо придвижване, наподобяващо ни миниатюрите от „ Сън за благополучие “ на П. Славейков. Споделя персонални претекстове, свързани със мемоари за детството, за родителите, за околните, за известни създатели от този край. Има и едно по-игриво, " по-епикурейско “ описване - по собствен метод напомнящо на писатели като Радичков или Чудомир.
Другата книга от карловски създател в маратона на четенето е на доцент доктор Пламен Славов, учител в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски ”. Нейното заглавие е „ Историческа традиция и модерни реалии на православното подвижничество и поклонничество от Русия в Света гора /XVIII-XXI век/.
Православното поклонничество е форма на богопочитание, както и реализация на духовната нужда за поклонение пред светини, за присъединяване в свещенодействие на свети места, за молитвено общение с вярващите като израз на единството и съборността на Православната черква, разяснява тематиката на своите изследвания пред „ Марица ” доцент Пламен Славов.
А православното поклонничеството до Света гора и нейните светини си остава най-древната духовно-историческа традиция на Православието. Съществува антично църковно поверие, което споделя за това, че в миналото тук Пресвета Богородица за всички бъдещи епохи освещава тази земя посредством Своите стъпки. Преданието гласи, че Богородица се възкачва на планината Атон, където бил повдигнат езически храм в чест на господ Аполон. Там в този момент се намира храм в чест на Преображение Господне, основния храмов празник на целия Атон.
Атон е единственият православен отшелнически център, съществувал без спиране повече от хиляда години. Неговите устави, признати още от византийските императори, абсолютно се извършват в продължение на епохи и работят до ден сегашен. Верността към традицията значи непрестанно величаене на Бог, молитва за избавление на света и блян към вечността.
А устоите на Атон и неговото антично привилегировано състояние се съхраняват повече от хиляда години с помощта на уважението и особеностите на монашеския живот, както и на вниманието и грижата на самите светогорски монаси, разяснява още Славов.
Срещата с Пламен Славов е на 23 април в камерната зала на читалището.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ