Може ли Тръмп да накара Украйна да капитулира?
Две години съветска експанзия
Ако се върнем обратно в предишното с изненада ще открием какъв брой по-различен е станал светът след 24 февруари 2022 година Сякаш е настъпило ново летоброене. Колкото повече отиваме напред във времето, толкоз по-често ще загатваме „ преди войната и след началото на войната “. Като някакъв вододел и най-много като времеразделител. До скоро като кажехме „ войната “ естествено се подразбираше Втората Световна. Просто нямаше друга. Сега, когато някой изрече „ войната “ всички сме наясно, че става въпрос за тази, която се случва пред очите ни. Просто за нас към този момент няма друга. Превърнахме ме се в следващата генерация на човешката цивилизация, която получи „ своята “ война, колкото и да не ми се вярваше, че това в миналото ще се случи.
Нека за момент да помълчим. И да спомним Буча, Мариупол, Херсон и Бахмут. Киев за три дни и заплашителният Путин с неговото „ Искахте декомунизация? Сега ще видите какво значи това! “. Летището край Гостомел и плачещите от наслада поданици на Харковска област при типа на идващите украински войски с развети флагове. Решителността на Зеленски, упоритостта на военачалник Залужни и обгърнатият в пламъци Кримски мост. Руският газ, без който щяхме да замръзнем. Не е война ами Специална Военна Операция. Потъващият Крайцер „ Москва “ и онази анонимна, която още в ранните часове на оня студен четвъртък прокле всички съветски бойци и им сподели да си изпълнят джобовете със слънчогледови семки, тъй като всички ще загинат на украинска земя и най-малко нещо да порасне след тях.
Помислете и за куража и единството на украинците, което те демонстрираха в миг, когато никой не вярваше в тях. Помислете и за невижданата международна взаимност на всички равнища, която последва. Помислете и по какъв начин войната промени и всички нас. Сякаш внезапно, само че най-много дефинитивно, настъпи време разделно и за нашето общество. Вече не можеш да се криеш зад маската на безразличието. Или си " За " или си " Против ". Или помагаш, или пречиш. Или ръкопляскаш на Митрофанова, или се радваш че паметникът на Съветската Армия най-сетне отиде там, където му е мястото.
Украинците ни преподадоха урок по увереност.
Отново за специалистите и хората
Спомняте ли си по какъв начин родните медии отразяваха войната през първите, толкоз трагични седмици на съветската експанзия? Всички наши малките екрани се надпреварваха да канят в студията си някакви полковници о.р. (от резерва), които втрещиха мало и огромно с меко казано безумните си и най-много неточни прогнози. Беловласите чичковци разпалено обясняваха по какъв начин „ в този момент в Киев бързо ще навлязат съветски щурмови групи и ще го зачистят “, по какъв начин войната в Украйна ще завърши с „ бърза победа на Русия още през март (2022 г.) “, по какъв начин от Украйна щяла да „ остане единствено Лвовска област “, която вероятно щяла да бъде погълната от Полша. Един от тях с комсомолски жар дори се опитваше да ни убеди, че НАТО е „ нападателна организация, чиято съществена цел е унищожаването на Русия “. Друг пренебрежително дефинира задграничните доброволци притекли се на помощ на Украйна като „ наемници “. Трети пък се юрна да пази Путин потвърждавайки, че Русия е станала „ жертва на черен ПP “.
Припомням ви всичко това, тъй като от известно време в медийното пространство се случва нещо сходно. И в този момент в телевизионните студия шестват всевъзможни политолози, които без каквито и да било причини се пробват да убеждават, че успеха на Русия е неизбежна.
Попитайте който и да е от обилно засипващите ни с прогнози доморасли „ анализатори “ каква е разликата сред тактичност и тактика, сред балистична и крилата ракета, от какъв брой души се състои екипажът на танк Т-72 и от какъв брой този на Леопард 2А6, за какво окопите ги изкопават на зиг-заг, на юг или на север от Авдеевка се намира Бахмут. Дълбоко се колебая, че който и да е от известните ни тв дърдорковци ще се оправи с този базов тест. Дори оня сякаш доцент, който в една от телевизите доказваше, че в случай че приютените от Лукашенко разбунтували се вагнеровци на Пригожин решат да подреден сходен пуч в Беларус, то мустакатият деспот бързо щял да ги усмири удряйки лагера им с тактическо нуклеарно оръжие. Струва м исе значимо а го отбележа, тъй като „ доцент “ значи, че се намира на държавна хранилка, а съвсем постоянно е обвързвано и с някаква форма на преподаване. Или е допустимо субектът с ясна визия за нуклеарен холокост да е един от тези, които наливат ум в главицата на вашия наследник или щерка.
Ако би трябвало да дефинирам всичките „ заключения “ с които тези дни ни заливат „ експертно “ отвред, то бих ги синтезирал в три точки:
1. Украйна губи войната и отстъпва на всички места
2. Украйна няма боеприпаси и не може да се оправи с съветските ракетни набези
3. Тръмп ще принуди Украйна да капитулира
Всички са лишени от ясна и аргументирана подплата. Какви са обстоятелствата?
Украйна губи войната и отстъпва на всички места. През миналата година ЗСУ (украинските въоръжени сили) са освободили съвсем 400 кв. км територия, руснаците от своя страна са завладяли малко повече, някъде към 550 кв. км, най-много вследствие на сраженията за Бахмут. С други думи, налице е безусловно неподвижен фронт, при който придобивките на едната страна някъде, са обезщетени със загуба другаде.
Още при започване на тази година новият главнокомандващ на ЗСУ военачалник Сирски изрично съобщи, че силите му ще преминат към стратегическа защита за изтощение на съперника, т.е. към този момент не може да чакаме нови 400 или повече кв. км освободена украинска земя, въпреки че нищо не се знае какво ще се случи през идните месеци.
Към момента главната облага на руснаците е Авдеевка, чиято повърхност е тъкмо 29 кв. км, а с близките поля – към два пъти повече. Да речем, че руснаците продължат да нападат със същата активност до края на годината, в което аз мощно се колебая, то те ще съумеят евентуално да завземат най-малко толкоз територия колкото и през 2023. Донбас, чието цялостно „ освобождение “ е предпочитана цел на Путин, към момента в забележителна степен е под контрола на Украйна, като почти приказваме за към 10 хиляди кв. км. Ако подходим чисто математически към въпроса за „ освобождението “ на ДНР и приемем, че то ще продължи със настоящето движение, то може да се проточи още 10-20 години. Като освен това, руснаците ще заплащат към 300 до 350 хиляди човешки живота всеки 12 месеца. Звучи неуместно, само че всичко протичащо се досега сочи към една такава вероятност.
Има и едно огромно „ НО ". Всички огромни градове, които руснаците атакувахат – Мариупол, Северодонецк, Соледар, Бахмут и Авдеевка – не бяха готови за дълготрайна обрана. Украинците ги превръщаха в замъци най-много употребявайки така наречен естествена фортификация – реките, хълмовете, каналите, дебелината на стените на постройките – и в допълнение ги подсилваха с окопи и минни полета. В момента само Вухледар си остава такова място, просто тъй като се намира директно на фронтовата линия. От няколко месеца в тиловата зона на ЗСУ интензивно се строят същински отбранителни линии с дълбоки окопи, железобетонни бункери, минни полета, бодлива тел, противотанкови трудности и така нататък При строителството им се регистрира добитият досега опит, в това число най-пресният, този от Авдеевка. В момента руснаците към момента нападат в така наречен „ мека “ (буферна) зона, т.е. не са се доближили до тези нови многослойни отбранителни линии. Не дай боже някъде да стигнат до тях и ще видите на какви ужасии ще станем очевидци. Те ще наподобяват от дълго време забравени подиуми от Първата Световна Война. Единственият метод да се преодолее една такава линия е някъде да се реализира в действителност бездънен пробив и украинците да се видят принудени всеобщо да отстъпват в хаос изоставяйки авансово квалифицираните си позиции. Аз не виждам по какъв начин тъкмо може да се доближи до подобен сюжети.
Украйна няма боеприпаси и не може да се оправи с съветските ракетни набези . Украйна има, получава и ще продължава да получава боеприпаси. Проблемът е, че тя се нуждае на първо място от три съответни типа боеприпаси. Говорим за 155-мм снаряди, касетъчни муниции и ракети за системите „ Пейтриът “.
Преди всичко когато приказваме за снаряди би трябвало да имаме поради, че сега снаряди няма в световен мащаб. Всеки си ги стиска. До 2022 година на никой и през разум не му е минавало, че светът ще види война, която в толкоз връзки ще прилича на Първата Световна и в която артилерията ще играе толкоз значима, дори основна роля. Доминиращата наклонност беше, че в едни бъдещи военни дейности ще се залага на авиация и и голям брой мобилни групи от танкове и пехота с бронетранспортьори. Когато през есента на 2022-ра украинският фронт мина в статична фаза, изследване на Лондон откри, че в случай че английската войска би трябвало да води сходни бойни дейности със същата активност, то наличните количества снаряди ще стигнат за към седмица. От тогава всички започнаха форсирано да натрупват снаряди и да усилват наличните си индустриални мощности. Но това обаче е един комплициран и нескончаем развой. От една страна увеличението на продукцията на снарядите не може да се случи внезапно. И удвояването на запасите е дълготрайна вероятност, т.е. 5 до 10 години. Става въпрос за дълготрайни държавни поръчки, които на всички места са придружени с тежка администрация и бумащина. Достатъчно е да напомня, че Европейски Съюз не съумя да съблюдава даденото на Зеленски обещания, че ЗСУ ще получи до пролетта на 2024 година един милион снаряда. До момента не са доставени даже половината.
От всичките типове снаряди, с които работи украинската артилерия, най-важни се оказват тези с диаметър 155-мм. Това е НАТО-вски стандарт, който употребяват на практика всички западни гаубици, били те създадени в Съединени американски щати, Швеция, Франция, Словакия, Украйна или някъде другаде. Те са по- скорострелни, ддалекобойни и точни от съветските 152-мм аналози. Т.е. в случай че теоретично съветска и украинска артилерийска част се обстрелват на пределни дистанции, то украинската ще извади от строя съветската, просто тъй като последната няма да може да доближи до нея. А на всеки най-малко малко способен във военното дело е ясно, че най-сигурният метод да унищожиш вражеските оръдия е като използваш против тях своите лични. Затова сега всички търсят като полудели 155-мм снаряди и светът се оказва стеснен за търговците на оръжие.
Има, несъмнено, светлина в края на тунела. Първо, всяка от страните която оказва помощ на Киев гледа във всеки пакет да включи и най-малко малко снаряди. Само през последния месец три от страните които оповестиха нови оръжейни пакети за ЗСУ (Германия, Дания и Швеция) включват дефицитните боеприпаси. Второ, съдружниците на Зеленски трескаво търсят и политически решения, и то на най-високо ниво. Преди дни, да вземем за пример, чешкият президент Петер Павел съобщи, че е обезпечил 800 хиляди снаряда от Южна Корея и Южна Африка и в този момент търси два милиарда $, с цел да бъдат платени. Предполага се че ролята на главен спонсор ще изиграе Франция. И трето, съвсем никой не се сеща, че самата Украйна също създава муниции, въпреки и в количества които не са задоволителни за потребностите на фронта. Част от това произвеждане е изнесено в прилежащи страни, а предходната седмица на Мюнхенската конференция за сигурност бе оповестено, че немският тръст Райнметал, в партньорство с локална компания, ще открие цех за амуниции в Украйна. Предвижда се главен дял от неговата продукция да бъдат точно 155-мм снаряди
Малко по-различна е обстановката с касетъчните муниции. Тъй като те са под възбрана в множеството страни, като се изключи Съединени американски щати, Украйна и РФ, доставките им отвън американската публична помощ са са съвсем невъзможни. А точно - касетъчните снаряди са едно от най-ефикасните средства за противопоставяне на съветските „ мясные штурмы “. В най-критичните моменти за сраженията за Авдеевка, бранителите на града се оплакваха от дефицит на точно подобен вид боеприпаси. А за това какъв брой ефикасни могат да бъдат те против живата мощ на агресора за следващ път се убедихме тази седмица, когато ЗСУ на два пъти нападнаха съветски полигони близо до фронта и двата случая съветските загуби бяха не по-малко от 60 души.
Третият проблематичен вид амуниции са за противовъздушните системи „ Пейтриът “. Въпреки че не са първа младост, точно „ Патриотите “ се оказаха най-ефикасното средство за битка с съветските „ безаналогови “ балистични и свръхзвукови ракети, а също и с авиацията на Путин. Само ще напомня, че през миналите седем дни станахме очевидци на необикновен по своите мащаби самолетопад. Москва загуби цели седем изтребители и бомбардировачи (два Су-35 и пет Су-34), а в петък, 23 февруари, към тях се добави и един голям разследващ А-50, цената му е колкото въпросните седем взети дружно. Счита се че всички те са станали жертва на умелото потребление на „ Пейтриът “. Ракетите за тях се създават най-много в Япония, само че японците нямат право да ги експортират в трети страни. И тук остава въпросът какво ще се случи в случай че запасите на ракети за „ Пейтриът “ доближат сериозния най-малко и дори се изчерпят, а блокирането на новия пакет помощ от конгреса на Съединени американски щати продължи? От друга страна не трябва да се стига до крайности в разсъжденията, тъй като ЗСУ разполага и с други противовъздушни комплекси, европейско произвеждане като IRIS-T and SAMP/T. Просто без Пейтриът, няма да могат да се оправят толкоз сполучливо с най-опасните съветски ракети – балистичните.
Самата съветска ракетна заплаха не би трябвало нито да се подценява, нито да се преувеличава. Основният проблем, с който се сблъскват руснаците дори не са „ Пейтриът “ системите, а глобите и дефицитът на квалифицирана работна ръка, което им пречи да създават задоволително свои ракети. Затова масираните ракетните обстрели, които те организират напоследък са по-скоро спорадични и нормално се случват един път в месеца, а през останалото време по цели в Украйна се изстрелват една или няколко ракети и малко повечко дронове. Сами разбирате че с такава цикличност и активност не може да се реализира висока успеваемост, и никога съветският ракетен гнет не може да бъде сравняван по мащаби с англо-американските бомбардировки по време на Втората Световна Война, да вземем за пример.
Що се отнася до изказванията на някакви си " всестранно развити персони ", че успеваемостта на украинската Противовъздушна отбрана била паднала до петнайсетина % и украинските градове ги чака Апокалипсис, най-отговорно декларирам че и това не дава отговор на истината. През предишното лято процентът на изумените цели бе достигнал феноменалните равнища от към 80, а през есента падна докъм 50. Това се отнася най-много за съветските ракети. При иранските дроновете съвсем всичко, което лети продължава да се прихваща. Недостигът на боеприпаси играе избрана роля, само че тя никога не е най-важната. Просто войната във въздуха е едно огромно надхитряне, игра на котка и мишка. Руснаците непрестанно трансформират маршрутите на ракетите си, рисуват на екраните на украинските радарни станции невероятни криви и до последния миг не е ясно коя накъде лети. Да не забравяме, че Киев е извънредно добре предпазен, до момента в който другите градове не толкоз. Затова има огромно значение дали дадена ракета лети към Киев или към Ивано-Франковск, да вземем за пример. Освен това руснаците употребяват един вид ракети (балистични) против градове като Харков и Днипро, които са ситуирани напълно покрай фронтовата линия и по този начин съвсем не оставят време за реакция у локалното Противовъздушна отбрана. Срещу по-отдалечени градове като Одеса и Лвов летят крилати ракети.
През идващите няколко месеца евентуално ще станем очевидци на някои много забавни промени в борбата за небето на Украйна. От една страна, западни медии разпространиха новината, че Иран към този момент бил продал на Москва 400 балистични ракети тамошно произвеждане, за които се твърди че имат радиус на деяние до 700 км. Всички налични данни сочат, че това е много дейно и качествено оръжие. Добрата вест, в тази ситуация е че и английското, и украинското разузнаване настояват, че към този момент няма осъществена действителна доставка на ирански ракети в посока Русия.
Украинците от своя страна се чака през лятото да хвърлят в багра първите ескадрили от изтребители Ф-16, чието приемане бе оповестено още през предходната година. Това са многоцелеви самолети, който във връзка с своята повсеместност доста наподобяват на швейцарското джобно ножче Викторинокс. Ф-16 може да нападна наземни цели, да води въздушни боеве с противников самолети и даже да смъква дронове и крилати ракети. При всички случаи ни чака забавно лято.
Тръмп ще принуди Украйна да капитулира. Как си представяте прословутият пакет американска военна помощ за Киев, който все не го гласоподават в конгреса? Като 60 милиарда в брой поставени в центъра на огромно затворено помещение? Е, следователно имам вест за вас – по-скоро наподобява на ситно нарязана глава лук. Въпросният пакет, както и този, който към този момент се изчерпа, се състои от всевъзможни позиции, някои от които стоят на склад, а други занапред ще се създават. Освен това включва неща, които просто няма по какъв начин да се пипнат, като образование на личен състав и логистика, а също така съдържа произведения от невоенен темперамент, като медикаменти и медицински консумативи, да вземем за пример. При всички случай неговото гласоподаване би било от огромна помощ, само че никога няма да е панацеята за Украйна.
Защо Тръмп пречи на пакета да бъде гласуван? Нямам отговор. Реално подобен може да даде единствено самият той или психоаналитикът му, прекомерно евентуално е след време да чуем нещичко от юристите му, а в по-далечно бъдеще – и от биографите му. Реално видяно, стопирайки в този момент помощта за Киев, Тръмп прави мечешка услуга на Путин като го лишава от главния му коз. Просто след време няма към този момент да има с какво друго Украйна да бъде шантажирана.
Показателна е и реакцията на другите сътрудници на Киев. Същисани от безочието на републиканските клоуни, Европа, Япония и дори страни като Австралия и Нова Зеландия съумяха да извадят отнякъде нови милиарди и по този начин най-малко отчасти да компенсират негативния баланс зараи не гласуваната американска помощ за ЗСУ. Едва ли в границите на тази и идната година ще съумеят да покрият несъответствието напълно, само че и това е нещо.
И по кое време ще пристигна този Тръмп още веднъж на власт в Белия дом (ако изобщо завоюва президентската надпревара)? Реално след година. Изборите са планувани за 5 ноември, само че следват празници и полагането на клетва от страна на новия президент е планувано чак за 20 януари 2025 година Ще последва и неизбежният временен интервал за предаване на властта сред остарялата и новата администрация и чак тогава Тръмп вероятно би се заел по-сериозно с войната в Украйна. Т.е. идната пролет. Това е след една година. Повтарям, ако не сте разбрали – след една цяла година.
И по какъв начин тъкмо ще наподобява въпросната капитулация на Украйна? Тръмп ще позвъни на украинския президент и ще му кресне „ Зеленски, сдавайся “? Сериозно ли? Самият Зеленски този петък даде изявление за Fox News, в което на същия въпрос отговори простичко: „ Тръмп няма да може да завърши войната за 24 часа “. И предложи на скандалния бизнесмен-президент да го посети в Киев с цел да обменят хрумвания.
Украинският водач не би бил толкоз безапелационен в случай че нямаше твърдата поддръжка на огромна част от народа си – съгласно в страната през седмицата 73% от интервюираните украинци не престават твърдо да имат вяра в крайния триумф над агресора. След като Путин не съумя да ги пречупи, надали някой като Тръмп ще бъде в положение да им се наложи.
Авдеевка като края на света
Защо отделих толкоз време в разискване на видимо явни неща? Защото си спомних за плашилките преди две години. Как ще изгинем в нуклеарен Холокост. Някои се втурнаха превантивно да гълтат йод на хапчета, други се запасиха със защитни дрехи и противогази, а най-отчаяните се готвеха да заминат оптимално надалеч „ от гъбата “.
Тези дни се случва нещо сходно. Хора които хал хабер си нямат разбиране от военни дейности авторитено ни изясняват по какъв начин надали не краят на света е близо, тъй като някакъв си Путин завладял някаква си Авдеевка. Работата им е да плашат. Реалността е напълно рзлична.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Ако се върнем обратно в предишното с изненада ще открием какъв брой по-различен е станал светът след 24 февруари 2022 година Сякаш е настъпило ново летоброене. Колкото повече отиваме напред във времето, толкоз по-често ще загатваме „ преди войната и след началото на войната “. Като някакъв вододел и най-много като времеразделител. До скоро като кажехме „ войната “ естествено се подразбираше Втората Световна. Просто нямаше друга. Сега, когато някой изрече „ войната “ всички сме наясно, че става въпрос за тази, която се случва пред очите ни. Просто за нас към този момент няма друга. Превърнахме ме се в следващата генерация на човешката цивилизация, която получи „ своята “ война, колкото и да не ми се вярваше, че това в миналото ще се случи.
Нека за момент да помълчим. И да спомним Буча, Мариупол, Херсон и Бахмут. Киев за три дни и заплашителният Путин с неговото „ Искахте декомунизация? Сега ще видите какво значи това! “. Летището край Гостомел и плачещите от наслада поданици на Харковска област при типа на идващите украински войски с развети флагове. Решителността на Зеленски, упоритостта на военачалник Залужни и обгърнатият в пламъци Кримски мост. Руският газ, без който щяхме да замръзнем. Не е война ами Специална Военна Операция. Потъващият Крайцер „ Москва “ и онази анонимна, която още в ранните часове на оня студен четвъртък прокле всички съветски бойци и им сподели да си изпълнят джобовете със слънчогледови семки, тъй като всички ще загинат на украинска земя и най-малко нещо да порасне след тях.
Помислете и за куража и единството на украинците, което те демонстрираха в миг, когато никой не вярваше в тях. Помислете и за невижданата международна взаимност на всички равнища, която последва. Помислете и по какъв начин войната промени и всички нас. Сякаш внезапно, само че най-много дефинитивно, настъпи време разделно и за нашето общество. Вече не можеш да се криеш зад маската на безразличието. Или си " За " или си " Против ". Или помагаш, или пречиш. Или ръкопляскаш на Митрофанова, или се радваш че паметникът на Съветската Армия най-сетне отиде там, където му е мястото. Украинците ни преподадоха урок по увереност.
Отново за специалистите и хората
Спомняте ли си по какъв начин родните медии отразяваха войната през първите, толкоз трагични седмици на съветската експанзия? Всички наши малките екрани се надпреварваха да канят в студията си някакви полковници о.р. (от резерва), които втрещиха мало и огромно с меко казано безумните си и най-много неточни прогнози. Беловласите чичковци разпалено обясняваха по какъв начин „ в този момент в Киев бързо ще навлязат съветски щурмови групи и ще го зачистят “, по какъв начин войната в Украйна ще завърши с „ бърза победа на Русия още през март (2022 г.) “, по какъв начин от Украйна щяла да „ остане единствено Лвовска област “, която вероятно щяла да бъде погълната от Полша. Един от тях с комсомолски жар дори се опитваше да ни убеди, че НАТО е „ нападателна организация, чиято съществена цел е унищожаването на Русия “. Друг пренебрежително дефинира задграничните доброволци притекли се на помощ на Украйна като „ наемници “. Трети пък се юрна да пази Путин потвърждавайки, че Русия е станала „ жертва на черен ПP “.
Припомням ви всичко това, тъй като от известно време в медийното пространство се случва нещо сходно. И в този момент в телевизионните студия шестват всевъзможни политолози, които без каквито и да било причини се пробват да убеждават, че успеха на Русия е неизбежна.
Попитайте който и да е от обилно засипващите ни с прогнози доморасли „ анализатори “ каква е разликата сред тактичност и тактика, сред балистична и крилата ракета, от какъв брой души се състои екипажът на танк Т-72 и от какъв брой този на Леопард 2А6, за какво окопите ги изкопават на зиг-заг, на юг или на север от Авдеевка се намира Бахмут. Дълбоко се колебая, че който и да е от известните ни тв дърдорковци ще се оправи с този базов тест. Дори оня сякаш доцент, който в една от телевизите доказваше, че в случай че приютените от Лукашенко разбунтували се вагнеровци на Пригожин решат да подреден сходен пуч в Беларус, то мустакатият деспот бързо щял да ги усмири удряйки лагера им с тактическо нуклеарно оръжие. Струва м исе значимо а го отбележа, тъй като „ доцент “ значи, че се намира на държавна хранилка, а съвсем постоянно е обвързвано и с някаква форма на преподаване. Или е допустимо субектът с ясна визия за нуклеарен холокост да е един от тези, които наливат ум в главицата на вашия наследник или щерка.
Ако би трябвало да дефинирам всичките „ заключения “ с които тези дни ни заливат „ експертно “ отвред, то бих ги синтезирал в три точки:
1. Украйна губи войната и отстъпва на всички места
2. Украйна няма боеприпаси и не може да се оправи с съветските ракетни набези
3. Тръмп ще принуди Украйна да капитулира
Всички са лишени от ясна и аргументирана подплата. Какви са обстоятелствата?
Украйна губи войната и отстъпва на всички места. През миналата година ЗСУ (украинските въоръжени сили) са освободили съвсем 400 кв. км територия, руснаците от своя страна са завладяли малко повече, някъде към 550 кв. км, най-много вследствие на сраженията за Бахмут. С други думи, налице е безусловно неподвижен фронт, при който придобивките на едната страна някъде, са обезщетени със загуба другаде.
Още при започване на тази година новият главнокомандващ на ЗСУ военачалник Сирски изрично съобщи, че силите му ще преминат към стратегическа защита за изтощение на съперника, т.е. към този момент не може да чакаме нови 400 или повече кв. км освободена украинска земя, въпреки че нищо не се знае какво ще се случи през идните месеци.
Към момента главната облага на руснаците е Авдеевка, чиято повърхност е тъкмо 29 кв. км, а с близките поля – към два пъти повече. Да речем, че руснаците продължат да нападат със същата активност до края на годината, в което аз мощно се колебая, то те ще съумеят евентуално да завземат най-малко толкоз територия колкото и през 2023. Донбас, чието цялостно „ освобождение “ е предпочитана цел на Путин, към момента в забележителна степен е под контрола на Украйна, като почти приказваме за към 10 хиляди кв. км. Ако подходим чисто математически към въпроса за „ освобождението “ на ДНР и приемем, че то ще продължи със настоящето движение, то може да се проточи още 10-20 години. Като освен това, руснаците ще заплащат към 300 до 350 хиляди човешки живота всеки 12 месеца. Звучи неуместно, само че всичко протичащо се досега сочи към една такава вероятност.
Има и едно огромно „ НО ". Всички огромни градове, които руснаците атакувахат – Мариупол, Северодонецк, Соледар, Бахмут и Авдеевка – не бяха готови за дълготрайна обрана. Украинците ги превръщаха в замъци най-много употребявайки така наречен естествена фортификация – реките, хълмовете, каналите, дебелината на стените на постройките – и в допълнение ги подсилваха с окопи и минни полета. В момента само Вухледар си остава такова място, просто тъй като се намира директно на фронтовата линия. От няколко месеца в тиловата зона на ЗСУ интензивно се строят същински отбранителни линии с дълбоки окопи, железобетонни бункери, минни полета, бодлива тел, противотанкови трудности и така нататък При строителството им се регистрира добитият досега опит, в това число най-пресният, този от Авдеевка. В момента руснаците към момента нападат в така наречен „ мека “ (буферна) зона, т.е. не са се доближили до тези нови многослойни отбранителни линии. Не дай боже някъде да стигнат до тях и ще видите на какви ужасии ще станем очевидци. Те ще наподобяват от дълго време забравени подиуми от Първата Световна Война. Единственият метод да се преодолее една такава линия е някъде да се реализира в действителност бездънен пробив и украинците да се видят принудени всеобщо да отстъпват в хаос изоставяйки авансово квалифицираните си позиции. Аз не виждам по какъв начин тъкмо може да се доближи до подобен сюжети.
Украйна няма боеприпаси и не може да се оправи с съветските ракетни набези . Украйна има, получава и ще продължава да получава боеприпаси. Проблемът е, че тя се нуждае на първо място от три съответни типа боеприпаси. Говорим за 155-мм снаряди, касетъчни муниции и ракети за системите „ Пейтриът “.
Преди всичко когато приказваме за снаряди би трябвало да имаме поради, че сега снаряди няма в световен мащаб. Всеки си ги стиска. До 2022 година на никой и през разум не му е минавало, че светът ще види война, която в толкоз връзки ще прилича на Първата Световна и в която артилерията ще играе толкоз значима, дори основна роля. Доминиращата наклонност беше, че в едни бъдещи военни дейности ще се залага на авиация и и голям брой мобилни групи от танкове и пехота с бронетранспортьори. Когато през есента на 2022-ра украинският фронт мина в статична фаза, изследване на Лондон откри, че в случай че английската войска би трябвало да води сходни бойни дейности със същата активност, то наличните количества снаряди ще стигнат за към седмица. От тогава всички започнаха форсирано да натрупват снаряди и да усилват наличните си индустриални мощности. Но това обаче е един комплициран и нескончаем развой. От една страна увеличението на продукцията на снарядите не може да се случи внезапно. И удвояването на запасите е дълготрайна вероятност, т.е. 5 до 10 години. Става въпрос за дълготрайни държавни поръчки, които на всички места са придружени с тежка администрация и бумащина. Достатъчно е да напомня, че Европейски Съюз не съумя да съблюдава даденото на Зеленски обещания, че ЗСУ ще получи до пролетта на 2024 година един милион снаряда. До момента не са доставени даже половината.
От всичките типове снаряди, с които работи украинската артилерия, най-важни се оказват тези с диаметър 155-мм. Това е НАТО-вски стандарт, който употребяват на практика всички западни гаубици, били те създадени в Съединени американски щати, Швеция, Франция, Словакия, Украйна или някъде другаде. Те са по- скорострелни, ддалекобойни и точни от съветските 152-мм аналози. Т.е. в случай че теоретично съветска и украинска артилерийска част се обстрелват на пределни дистанции, то украинската ще извади от строя съветската, просто тъй като последната няма да може да доближи до нея. А на всеки най-малко малко способен във военното дело е ясно, че най-сигурният метод да унищожиш вражеските оръдия е като използваш против тях своите лични. Затова сега всички търсят като полудели 155-мм снаряди и светът се оказва стеснен за търговците на оръжие.
Има, несъмнено, светлина в края на тунела. Първо, всяка от страните която оказва помощ на Киев гледа във всеки пакет да включи и най-малко малко снаряди. Само през последния месец три от страните които оповестиха нови оръжейни пакети за ЗСУ (Германия, Дания и Швеция) включват дефицитните боеприпаси. Второ, съдружниците на Зеленски трескаво търсят и политически решения, и то на най-високо ниво. Преди дни, да вземем за пример, чешкият президент Петер Павел съобщи, че е обезпечил 800 хиляди снаряда от Южна Корея и Южна Африка и в този момент търси два милиарда $, с цел да бъдат платени. Предполага се че ролята на главен спонсор ще изиграе Франция. И трето, съвсем никой не се сеща, че самата Украйна също създава муниции, въпреки и в количества които не са задоволителни за потребностите на фронта. Част от това произвеждане е изнесено в прилежащи страни, а предходната седмица на Мюнхенската конференция за сигурност бе оповестено, че немският тръст Райнметал, в партньорство с локална компания, ще открие цех за амуниции в Украйна. Предвижда се главен дял от неговата продукция да бъдат точно 155-мм снаряди
Малко по-различна е обстановката с касетъчните муниции. Тъй като те са под възбрана в множеството страни, като се изключи Съединени американски щати, Украйна и РФ, доставките им отвън американската публична помощ са са съвсем невъзможни. А точно - касетъчните снаряди са едно от най-ефикасните средства за противопоставяне на съветските „ мясные штурмы “. В най-критичните моменти за сраженията за Авдеевка, бранителите на града се оплакваха от дефицит на точно подобен вид боеприпаси. А за това какъв брой ефикасни могат да бъдат те против живата мощ на агресора за следващ път се убедихме тази седмица, когато ЗСУ на два пъти нападнаха съветски полигони близо до фронта и двата случая съветските загуби бяха не по-малко от 60 души.
Третият проблематичен вид амуниции са за противовъздушните системи „ Пейтриът “. Въпреки че не са първа младост, точно „ Патриотите “ се оказаха най-ефикасното средство за битка с съветските „ безаналогови “ балистични и свръхзвукови ракети, а също и с авиацията на Путин. Само ще напомня, че през миналите седем дни станахме очевидци на необикновен по своите мащаби самолетопад. Москва загуби цели седем изтребители и бомбардировачи (два Су-35 и пет Су-34), а в петък, 23 февруари, към тях се добави и един голям разследващ А-50, цената му е колкото въпросните седем взети дружно. Счита се че всички те са станали жертва на умелото потребление на „ Пейтриът “. Ракетите за тях се създават най-много в Япония, само че японците нямат право да ги експортират в трети страни. И тук остава въпросът какво ще се случи в случай че запасите на ракети за „ Пейтриът “ доближат сериозния най-малко и дори се изчерпят, а блокирането на новия пакет помощ от конгреса на Съединени американски щати продължи? От друга страна не трябва да се стига до крайности в разсъжденията, тъй като ЗСУ разполага и с други противовъздушни комплекси, европейско произвеждане като IRIS-T and SAMP/T. Просто без Пейтриът, няма да могат да се оправят толкоз сполучливо с най-опасните съветски ракети – балистичните.
Самата съветска ракетна заплаха не би трябвало нито да се подценява, нито да се преувеличава. Основният проблем, с който се сблъскват руснаците дори не са „ Пейтриът “ системите, а глобите и дефицитът на квалифицирана работна ръка, което им пречи да създават задоволително свои ракети. Затова масираните ракетните обстрели, които те организират напоследък са по-скоро спорадични и нормално се случват един път в месеца, а през останалото време по цели в Украйна се изстрелват една или няколко ракети и малко повечко дронове. Сами разбирате че с такава цикличност и активност не може да се реализира висока успеваемост, и никога съветският ракетен гнет не може да бъде сравняван по мащаби с англо-американските бомбардировки по време на Втората Световна Война, да вземем за пример.
Що се отнася до изказванията на някакви си " всестранно развити персони ", че успеваемостта на украинската Противовъздушна отбрана била паднала до петнайсетина % и украинските градове ги чака Апокалипсис, най-отговорно декларирам че и това не дава отговор на истината. През предишното лято процентът на изумените цели бе достигнал феноменалните равнища от към 80, а през есента падна докъм 50. Това се отнася най-много за съветските ракети. При иранските дроновете съвсем всичко, което лети продължава да се прихваща. Недостигът на боеприпаси играе избрана роля, само че тя никога не е най-важната. Просто войната във въздуха е едно огромно надхитряне, игра на котка и мишка. Руснаците непрестанно трансформират маршрутите на ракетите си, рисуват на екраните на украинските радарни станции невероятни криви и до последния миг не е ясно коя накъде лети. Да не забравяме, че Киев е извънредно добре предпазен, до момента в който другите градове не толкоз. Затова има огромно значение дали дадена ракета лети към Киев или към Ивано-Франковск, да вземем за пример. Освен това руснаците употребяват един вид ракети (балистични) против градове като Харков и Днипро, които са ситуирани напълно покрай фронтовата линия и по този начин съвсем не оставят време за реакция у локалното Противовъздушна отбрана. Срещу по-отдалечени градове като Одеса и Лвов летят крилати ракети.
През идващите няколко месеца евентуално ще станем очевидци на някои много забавни промени в борбата за небето на Украйна. От една страна, западни медии разпространиха новината, че Иран към този момент бил продал на Москва 400 балистични ракети тамошно произвеждане, за които се твърди че имат радиус на деяние до 700 км. Всички налични данни сочат, че това е много дейно и качествено оръжие. Добрата вест, в тази ситуация е че и английското, и украинското разузнаване настояват, че към този момент няма осъществена действителна доставка на ирански ракети в посока Русия.
Украинците от своя страна се чака през лятото да хвърлят в багра първите ескадрили от изтребители Ф-16, чието приемане бе оповестено още през предходната година. Това са многоцелеви самолети, който във връзка с своята повсеместност доста наподобяват на швейцарското джобно ножче Викторинокс. Ф-16 може да нападна наземни цели, да води въздушни боеве с противников самолети и даже да смъква дронове и крилати ракети. При всички случаи ни чака забавно лято.
Тръмп ще принуди Украйна да капитулира. Как си представяте прословутият пакет американска военна помощ за Киев, който все не го гласоподават в конгреса? Като 60 милиарда в брой поставени в центъра на огромно затворено помещение? Е, следователно имам вест за вас – по-скоро наподобява на ситно нарязана глава лук. Въпросният пакет, както и този, който към този момент се изчерпа, се състои от всевъзможни позиции, някои от които стоят на склад, а други занапред ще се създават. Освен това включва неща, които просто няма по какъв начин да се пипнат, като образование на личен състав и логистика, а също така съдържа произведения от невоенен темперамент, като медикаменти и медицински консумативи, да вземем за пример. При всички случай неговото гласоподаване би било от огромна помощ, само че никога няма да е панацеята за Украйна.
Защо Тръмп пречи на пакета да бъде гласуван? Нямам отговор. Реално подобен може да даде единствено самият той или психоаналитикът му, прекомерно евентуално е след време да чуем нещичко от юристите му, а в по-далечно бъдеще – и от биографите му. Реално видяно, стопирайки в този момент помощта за Киев, Тръмп прави мечешка услуга на Путин като го лишава от главния му коз. Просто след време няма към този момент да има с какво друго Украйна да бъде шантажирана.
Показателна е и реакцията на другите сътрудници на Киев. Същисани от безочието на републиканските клоуни, Европа, Япония и дори страни като Австралия и Нова Зеландия съумяха да извадят отнякъде нови милиарди и по този начин най-малко отчасти да компенсират негативния баланс зараи не гласуваната американска помощ за ЗСУ. Едва ли в границите на тази и идната година ще съумеят да покрият несъответствието напълно, само че и това е нещо.
И по кое време ще пристигна този Тръмп още веднъж на власт в Белия дом (ако изобщо завоюва президентската надпревара)? Реално след година. Изборите са планувани за 5 ноември, само че следват празници и полагането на клетва от страна на новия президент е планувано чак за 20 януари 2025 година Ще последва и неизбежният временен интервал за предаване на властта сред остарялата и новата администрация и чак тогава Тръмп вероятно би се заел по-сериозно с войната в Украйна. Т.е. идната пролет. Това е след една година. Повтарям, ако не сте разбрали – след една цяла година.
И по какъв начин тъкмо ще наподобява въпросната капитулация на Украйна? Тръмп ще позвъни на украинския президент и ще му кресне „ Зеленски, сдавайся “? Сериозно ли? Самият Зеленски този петък даде изявление за Fox News, в което на същия въпрос отговори простичко: „ Тръмп няма да може да завърши войната за 24 часа “. И предложи на скандалния бизнесмен-президент да го посети в Киев с цел да обменят хрумвания.
Украинският водач не би бил толкоз безапелационен в случай че нямаше твърдата поддръжка на огромна част от народа си – съгласно в страната през седмицата 73% от интервюираните украинци не престават твърдо да имат вяра в крайния триумф над агресора. След като Путин не съумя да ги пречупи, надали някой като Тръмп ще бъде в положение да им се наложи.
Авдеевка като края на света
Защо отделих толкоз време в разискване на видимо явни неща? Защото си спомних за плашилките преди две години. Как ще изгинем в нуклеарен Холокост. Някои се втурнаха превантивно да гълтат йод на хапчета, други се запасиха със защитни дрехи и противогази, а най-отчаяните се готвеха да заминат оптимално надалеч „ от гъбата “.
Тези дни се случва нещо сходно. Хора които хал хабер си нямат разбиране от военни дейности авторитено ни изясняват по какъв начин надали не краят на света е близо, тъй като някакъв си Путин завладял някаква си Авдеевка. Работата им е да плашат. Реалността е напълно рзлична.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ