Две години – носи маска, прави тест, ваксинирай се, стой

Две години – носи маска, прави тест, ваксинирай се, спри надалеч от приятелите си, не излизай от у дома, постави си бустер, не сваляй маската, постави си още един бустер, направи си още няколко теста, спри надалеч от всички хора, извади си документ, възобнови си документа, къде ти е маската, а документа, а теста…….

За тези две години сложих парцал на устата си всичко на всичко петдесетина пъти, от които половината под брадата.

Не си направих нито един тест – нито бърз, нито муден, нито никакъв!

Ваксина – парадокс!

Сертификат – в телефона имам фотоси на най-малко пет такива. Нито един не е на мое име.

Стоях тъкмо толкоз покрай приятелите си, както и преди да изискат към този момент да не го върша.

До всички останали – също или съгласно етикета.

Три или четири пъти ме хваща нещо, което и ковид може да е било, и грип, и простуда, и синя пъпка, и чума, и ексцентричен кариес даже. Карантината, която самичък си постановявах тогава, беше от порядъка на 2-3 дни – до момента в който се усещах зле и не ми се правеше нищо друго, освен  да лежа. След това отново хуквах накъдето ми видят очите. Бил съм безконтролен да го върша? Пука ми на оная работа какво мислите.

Срещах се с хора, без да се осведомявам какво е общото им здравно положение.

Там, където не ме пускаха да вляза поради липса на нужните агремани, влизах с ловкост или безочливост.

И през днешния ден, две години по-късно не съм признателен никому, че е премахнал някакви ограничения, които през цялото време считам за, и те са – противозаконни, антихуманни, репресивни и идиотски!

Ако ми е писано да се удавя, няма да се обеся.

Спорен ден на лъжата ви искам.

Иван Иванов