БГНЕС: Новини от България и Света
Дванадесетте имена, с които Стара Загора е била позната през хилядолетната си история, са показани в 14-тото издание на „ Нумизматичен салон 2025 “, съобщи кореспондентът на БГНЕС от „ Града на липите “.
Експозицията „ Имената на Стара Загора и парите през вековете “, подредена в Регионалния исторически музей (РИМ), наблюдава историческата последователност посредством топонимите и паричните знаци, употребявани в района.
Сред одобрените названия като Берое, Августа Траяна, Иринополис, Верея, Боруй, Железник и Ески Загра, изложбата вади на ярко и по-малко известни наименования. Сред тях необикновен интерес провокира името „ Велта “ от XI век.
„ Това наименование е реминисценция към името Августа Траяна. Етимологията му идва от старогръцката дума за „ по-голямо “ или „ по-велико “, разясни Мариана Минкова от РИМ – Стара Загора.
Османският интервал и одобряването на днешното име
Музейните експерти развенчават и някои известни заблуди по отношение на името на града по време на османското господство. От XIV до XVI век градът публично се е наричал „ Загра “ и „ Ески хисар “, а не „ Ески Загра “, както е всеобщо признато. Според историческите данни и персийските граматически структури (изафет), „ Загра – Ески хисар “ се превежда като „ Старата цитадела на Загора “.
Названието „ Ески Загра “ се постанова едвам през XVII век. Съвременното име – Стара Загора, се утвърждава относително късно. През 1871 година, по предложение на първия кмет на града хаджи Господин Славов, то бива публично признато.
Нумизматични куриози
Всяка смяна в името на града е съпроводена и с смяна в паричната система. Акцент в „ Нумизматичен салон 2025 “ е извънредно необичаен сребърен селджукски дирхам на султан Кайхюсрев II.
„ Монетата е с изображение на лъв и слънце. Това е доста необичаен дирхам освен като находка по нашите земи, а и като количество циркулирали монети от този държател въобще “, добавя Минкова.
Експозицията може да бъде прегледана в залите на Историческия музей в града. І БГНЕС
