Над милион жилища пустеят, докато българите се тъпчат в тесни апартаменти
Новите жилища в Русе са измежду най-просторните в страната, до момента в който в столицата площта се свива
България резервира позицията си измежду страните в Европейския съюз с най-голям дял на популацията, живеещо в препълнени домове. Според последните данни на Евростат 33,8% от българите населяват жилища с незадоволителна повърхност по отношение на броя на членовете на семейството. Единствено Румъния и Латвия демонстрират по-лоши индикатори в това отношение.
Въпреки отрицателната статистика, се следи лека позитивна наклонност – през 2021 година процентът на засегнатите е бил 37 на 100.
Парадоксът на собствеността
Страната ни е водач в Европейски Съюз по брой лични жилища. На всеки 1000 българи се падат 668 парцела, като общият им брой доближава 4,324 милиона. За съпоставяне, в Гърция съотношението е 500 жилища на 1000 души, а във Франция – 553.
Данните на Министерството на районното развиване и благоустройството обаче разкриват сериозен дисбаланс – над 1,2 милиона жилища, или към 30% от сградния фонд в страната, са необитаеми. Това са най-вече парцели в обезлюдяващи се региони или жилища, закупени с капиталова цел, които остават празни.
Русе е водач по просторни нови жилища
На фона на свиващото се жилищно пространство в огромните градове, Русе се обрисува като изключение с позитивна наклонност. Статистиката за новото строителство демонстрира, че междинната повърхност на новите жилища в областите Русе и Ловеч надвишава 120 квадратни метра.
Ситуацията в столицата е радикално друга. В София-град, където се строи най-вече, междинната повърхност на новите жилища е паднала до 75 квадратни метра. Това се дължи на всеобщото търсене на двустайни и тристайни жилища, които преобладават пазара. Двустайните жилища съставляват 37,5% от новото строителство, а тристайните – 32,8%.
Критериите на Евростат
Европейската статистика употребява строги критерии за установяване на " пренаселено жилище ". Изисква се съществуването на най-малко една обособена стая за:
Всяка двойка;
Всяко пълнолетно лице;
Две деца от един пол (между 12 и 17 години);
Всяко дете, в случай че са от друг пол.
При използването на тези критерии се оказва, че на един българин се падат приблизително по 1,2 стаи, до момента в който междинното равнище за Европейския съюз е 1,6 стаи.
Проблемите на остарелия сграден фонд
Високият % на претъпканост се дължи и на остарелия жилищен фонд. Близо 73% от жилищата в България са издигнати в интервала 1961–1989 година. Това са най-вече панелни блокове с нефункционално систематизиране съгласно актуалните европейски стандарти. В тях не престават да живеят над 2 милиона българи, като жилищата с повече от три стаи са необичайност.
Допълнителен фактор е енергийната беднотия. През сегашния зимен сезон близо 19% от семействата изпитват усложнения да отопляват съответно домовете си, което постоянно принуждава фамилиите да населяват по-малко на брой стаи през зимата за спестовност на средства.
България резервира позицията си измежду страните в Европейския съюз с най-голям дял на популацията, живеещо в препълнени домове. Според последните данни на Евростат 33,8% от българите населяват жилища с незадоволителна повърхност по отношение на броя на членовете на семейството. Единствено Румъния и Латвия демонстрират по-лоши индикатори в това отношение.
Въпреки отрицателната статистика, се следи лека позитивна наклонност – през 2021 година процентът на засегнатите е бил 37 на 100.
Парадоксът на собствеността
Страната ни е водач в Европейски Съюз по брой лични жилища. На всеки 1000 българи се падат 668 парцела, като общият им брой доближава 4,324 милиона. За съпоставяне, в Гърция съотношението е 500 жилища на 1000 души, а във Франция – 553.
Данните на Министерството на районното развиване и благоустройството обаче разкриват сериозен дисбаланс – над 1,2 милиона жилища, или към 30% от сградния фонд в страната, са необитаеми. Това са най-вече парцели в обезлюдяващи се региони или жилища, закупени с капиталова цел, които остават празни.
Русе е водач по просторни нови жилища
На фона на свиващото се жилищно пространство в огромните градове, Русе се обрисува като изключение с позитивна наклонност. Статистиката за новото строителство демонстрира, че междинната повърхност на новите жилища в областите Русе и Ловеч надвишава 120 квадратни метра.
Ситуацията в столицата е радикално друга. В София-град, където се строи най-вече, междинната повърхност на новите жилища е паднала до 75 квадратни метра. Това се дължи на всеобщото търсене на двустайни и тристайни жилища, които преобладават пазара. Двустайните жилища съставляват 37,5% от новото строителство, а тристайните – 32,8%.
Критериите на Евростат
Европейската статистика употребява строги критерии за установяване на " пренаселено жилище ". Изисква се съществуването на най-малко една обособена стая за:
Всяка двойка;
Всяко пълнолетно лице;
Две деца от един пол (между 12 и 17 години);
Всяко дете, в случай че са от друг пол.
При използването на тези критерии се оказва, че на един българин се падат приблизително по 1,2 стаи, до момента в който междинното равнище за Европейския съюз е 1,6 стаи.
Проблемите на остарелия сграден фонд
Високият % на претъпканост се дължи и на остарелия жилищен фонд. Близо 73% от жилищата в България са издигнати в интервала 1961–1989 година. Това са най-вече панелни блокове с нефункционално систематизиране съгласно актуалните европейски стандарти. В тях не престават да живеят над 2 милиона българи, като жилищата с повече от три стаи са необичайност.
Допълнителен фактор е енергийната беднотия. През сегашния зимен сезон близо 19% от семействата изпитват усложнения да отопляват съответно домовете си, което постоянно принуждава фамилиите да населяват по-малко на брой стаи през зимата за спестовност на средства.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ