Кандидати за СЕМ искат и гражданска квота в регулатора
Двама от тримата нови претенденти за Съвета за електронни медии лансираха тезата, че в регулатора би трябвало да се заложи гражданска квота, наред с назначенията от ръководещите партии и президента. Тезата лансираха Пролет Велкова, издигната от " Демократична България " и Симона Велева от " Продължаваме промяната ".
Гражданската квота, както Mediapool писа в собствен разбор. Най-общо концепцията е тези двама спомагателни членове да бъдат номинирани от медии и професионални организации, само че въпреки всичко да се гласоподават от Народното събрание.
В четвъртък вечер парламентарната медийна комисия изслуша тримата претенденти за нови членове на Съвета на електронните медии (СЕМ). В момента в Народното събрание тече процедура за избор на двама нови членове от парламентарната квота.
Всички претенденти дадоха обещание да наблюдават за плурализма на медиите и лансираха съответни законови начинания, свързани както с финансирането на публични медии, по този начин и с условия частните медии да получават пари от държавни институции по отношение на популяризирането на политики.
Кандидатите от партиите от ръководещото болшинство са две – Велкова и Велева. Засега се чака след великденската почивка на депутатите, когато ще бъде взето решението в пленарната зала, точно те да бъдат определени.
По неофициална информация на съдружен съвет четирите партии във властта са се разбрали да гласоподават единно и да поддържат кандидатурите на Велева и Велкова. По време на чуването третият претендент - издигнатият от " Възраждане " Тодор Беленски, съобщи, че не чака да бъде определен. Представители на Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия обаче оповестиха, че " до момента в който не мине избора, нищо не се знае ".
Пролет Велкова: Независимостта - наложителна характерност за Съвет за електронни медии
" През всичките години в " Дарик радио " имах опцията да работя свободно, по съвест, по разбиране. Казвам това не за друга, а тъй като съм уверена, че независимостта е първа и наложителна характерност на членовете и на Съвет за електронни медии ", сподели Велкова при започване на представянето си.
Тя акцентира, че съгласно нея на Съвет за електронни медии би трябвало да се гледа фактически като самостоятелен орган и една институция, която пази медиите от властимащи и ръководещи.
" През последните години имахме неприятни мотиви да се замислим дали политическата класа задоволително добре осъзнава този принцип на самостоятелна работа на регулатора. Защото ми се коства, че имаше много политически попълзновения в този орган ", уточни Велкова.
Тя акцентира, че хората в Съвет за електронни медии би трябвало да са с престиж и име, тъй като те биха отстоявали своята самостоятелност доста повече от по-малко известни и анонимни персони. След това Велкова затъпи тезата, че в медийния регулатор би трябвало да има експертно-граждански конгрес, който да разисква най-важните тематики, свързани с медиите.
" Представям си го като един онлайн спорен формат, в който вземат участие представители на разнообразни общности, който имат общо с медиите ", добави тя и акцентира, че съгласно нея в Съвет за електронни медии би трябвало да има членове от гражданската квота. Такова предложение се приготвя от ръководещите.
Пролет Велкова акцентира, че би трябвало да се работи за решаването на проблеми в средата като концентрацията на медиите в частния бранш, както и разпространението на дезинформация.
Според Велкова финансирането на Българска национална телевизия и БНР би трябвало да е обвързано точно с публичната им задача, която път би трябвало да бъде детайлизирана през закона.
По мотив идния избор за нов общоприет шеф на Българска национална телевизия тя уточни, че значимо е дали претендентите плануват дигитализирането на публичната телевизия. " Колкото до персоналното чувство - имам вътрешен ориентир, когато имам съмнения. И той е дали с това, което върша дали предизвиквам повече страдалчество или способствам повече за положителното. Това ще ме води и в избора за шеф на Българска национална телевизия, в случай че аз съм измежду хората, които дефинират ", добави Велкова.
Александър Симов от Българска социалистическа партия пък попита Велкова дали поддържа мнението, че по някои тематики няма потребност да се търси различна гледна точна, тъй като " много хора започнаха да ми изясняват по какъв начин другата позиция всъщност е вражеска агитация ", тя отговори:
" Аз мисля, че такова изказване е неуместно и то опонира на закон, на конституция, на етични правила. Не е допустимо да има такова изказване, че може да съществува единствено една позиция в медиите. Разбира се правилото на плурализъм допуска всяка една допустима, разсъдъка, законна, невредяща на публичния интерес позиция, да откри мястото си в медиите. Друг е въпросът в какви пропорции. Ако има хора, както се убедихме около едно социологическо проучване, че земята е плоска, пита се: Редно ли е тази позиция да откри наличие в медиите. Аз мисля, че би трябвало да откри, тъй като мисля, че това е опция тази позиция да бъде оборена през рационални причини ".
Попитана от ГЕРБ какво съгласно нея би трябвало да предприеме Съвет за електронни медии във връзка предаванията на Петър Волгин, тя отговори, че е постоянно е била смущавана от казаното от него в ефира на БНР, само че не би могла да каже какво би следвало да предприеме Съвет за електронни медии в отговор, тъй като това е въпрос на нескончаем мониторинг и " никога не би трябвало да се гази свободата на словото ".
" В случая това, което направи Съвет за електронни медии, е да направи мониторинг върху едно негово предаване и разумно нямаше по какъв начин да бъде взето решение, друго от това, което беше взето ", сподели тя.
След това и Александър Симов от Българска социалистическа партия продължи с въпросите за Волгин и даже попита " кой и по какъв начин е оторизирал Съвет за електронни медии да прави мониторинг на един публицист ".
Симона Велева: Медиите би трябвало да получават пари от страната единствено, в случай че са оповестили притежателите си
Не би трябвало да се разрешава финансиране на медии от държавни институции, в случай че те не са заявили действителните си притежатели. Регистърът, в който сега се съдържат сходни данни, би трябвало да бъде изместен от Министерство на културата в Съвет за електронни медии. Такава позиция изрази издигнатата от Политическа партия Симона Велева по време на общественото чуване.
Тя стартира концепцията за основаване на специфичен закон за публичните медии - БНР и Българска национална телевизия и обособен Закон за електронните медии, а също и ремонти в Закона за наложителното складиране на печатни и други творби и за оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Именно в последния се съдържа въпросния указател на притежателите, който е много повърхностен.
Велева подчертава, че не трябва да се позволява по предложение на генералните шефове на публичните медии да се избират управителните и програмните им препоръки, тъй като това значи те да управляват сами себе си. Тя счита, че би трябвало да се извърши и смяна във финансирането на публичните медии, като то може да се случва или на база % от Брутният вътрешен продукт или на база прехвърляния.
Юристката приветства концепцията за разширение на състава на Съвет за електронни медии от 5 на 7 индивида, като новите два члена би трябвало да идват от публичната квота.
“Обществена квота е добра концепция, тя би трябвало да мине още веднъж през Народното събрание, т.е. да се оферират и медии и професионални организации, само че Народното събрание би трябвало да реши”, сподели Велева.
" Ако ми се даде късмет да работя в Съвет за електронни медии, ще е обвързвано за възстановяване на достъпа до медийни услуги за лица със зрителни проблеми и глухи лица”, сподели още тя.
Симона Велева счита още, че работата на регулатора би трябвало да се обвърже с факултетите по публицистика и всеобща връзка. " За мен е наложително Съвет за електронни медии да излиза с регулярни разбори дружно с факултетите по публицистика, дружно с настоящи публицисти да прави медийни проучвания. Защото, когато приказваме, че България е 112 място по независимост на словото, моето персонално усещане е, че секторът и средата е много фрагментирана, има ужасно доста разнообразни гледни точки, само че непрекъснато приказваме за последствията, не приказваме за причините”, аргументира се тя. Велева посочи, че аргументите точно би трябвало да бъдат уставовени посредством съответни проучвания.
Друг акцент е Съвет за електронни медии да бъде деен генератор на оферти в интернационалните органи, в които взе участие.
Според нея сега медийният регулатор няма потенциал да извършва функционалностите, които са му предоставени със закон. “С транспонирането на аудио-визуалната медийна инструкция от 2018 година, платформите за видео шерване бяха включени в обсега на мониторинг, който прави Съвет за електронни медии. В момента имаме няколко каузи сред Съвет за електронни медии и известни уеб сайтове дали те дават отговор на дефиницията за видеоплатформа, дали те могат да са обект на регулация. Включени бяха и онлайн версиите на вестници и списания, само че виждаме, че самият регулатор няма потенциала да обхване цялата тази среда”, сподели тя.
Симона Велева уточни, че за нея правото е математиката на филантропичните науки. “Смятам, че е неприемливо регулаторът да дава морални оценки. За етичните правила има комисия по журналистическа етика”, сподели тя.
Тодор Беленски с историческо припомняне
Издигнатият от " Възраждане " Тодор Беленски реши да стартира представянето с историческо припомняне:
" Здравейте, българи, сътрудници и национални, уповавам се, представители. Вчера се навършиха 146 от Априлската епопея. Трябва да си дадем сметка какви са били идеалите, които са били защитавани тогава от българските възрожденци ".
След това акцентира, че преди всичко за възрожденците е била свободата във всяко едно измерение, в това число на словото и печата. " Трябва да се запитаме има ли ги през днешния ден. Аз няма да си върша самореклама. Още повече, че аз знам още през цялото време, че няма да ме изберете ", сподели Беленски и добави, че се присъединил в конкуренцията, тъй като журналистическата среда в България е под заплаха, а Съвет за електронни медии е детайл от от нея и може да помогне за решаването на казуса.
Той съобщи, че в случай че въпреки всичко бъде определен за член на медийния регулатор " по никакъв метод " няма да се откаже от дейната публицистика.
" Плурализмът и свободата на словото са извънредно значими и би трябвало да ги браним всеки ден ", сподели Беленски в отговор на въпрос какъв е сигналът, който желае да излъчи с присъединяване си в надпреварата. Той още веднъж повтори, че най-вероятно няма да бъде определен, само че е желал да изкаже позициите си от " тази висока естрада ". " Уважаеми господин Беленски, не се отписвайте толкоз елементарно, не се знае по какъв начин ще се развият нещата. Аз почитам тази наклонност млади публицисти да се пробват да трансформират средата, в която работят ", сподели Александър Симов от Българска социалистическа партия.
Малко след сходно изявление направи и Тошко Йорданов, само че откакто от Демократична България се отхвърлиха от втория си въпрос с претекста, че самият претендент сподели, че чака да остане публицист и да не бъде определен.
" Изборът въпреки всичко се прави в Народното събрание. Не е хубаво да се предрешават нещата за нито един от претендентите. Докато не мине избора, нищо не се знае ", сподели той.
Според Беленски Съвет за електронни медии би трябвало да следи медийната среда и по-късно да взема решение дали да постанова наказания или да предлага хрумвания за промени в законодателството.
Той акцентира, че за него цензурата и автоцензурата са сериозен проблем и " ще се боря по всевъзможен метод с това нещо с всичките си обществени запаси ".
Попитан за пример за публицистика, той разгласи, че като подобен вижда Труман Капоти.
Гражданската квота, както Mediapool писа в собствен разбор. Най-общо концепцията е тези двама спомагателни членове да бъдат номинирани от медии и професионални организации, само че въпреки всичко да се гласоподават от Народното събрание.
В четвъртък вечер парламентарната медийна комисия изслуша тримата претенденти за нови членове на Съвета на електронните медии (СЕМ). В момента в Народното събрание тече процедура за избор на двама нови членове от парламентарната квота.
Всички претенденти дадоха обещание да наблюдават за плурализма на медиите и лансираха съответни законови начинания, свързани както с финансирането на публични медии, по този начин и с условия частните медии да получават пари от държавни институции по отношение на популяризирането на политики.
Кандидатите от партиите от ръководещото болшинство са две – Велкова и Велева. Засега се чака след великденската почивка на депутатите, когато ще бъде взето решението в пленарната зала, точно те да бъдат определени.
По неофициална информация на съдружен съвет четирите партии във властта са се разбрали да гласоподават единно и да поддържат кандидатурите на Велева и Велкова. По време на чуването третият претендент - издигнатият от " Възраждане " Тодор Беленски, съобщи, че не чака да бъде определен. Представители на Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия обаче оповестиха, че " до момента в който не мине избора, нищо не се знае ".
Пролет Велкова: Независимостта - наложителна характерност за Съвет за електронни медии
" През всичките години в " Дарик радио " имах опцията да работя свободно, по съвест, по разбиране. Казвам това не за друга, а тъй като съм уверена, че независимостта е първа и наложителна характерност на членовете и на Съвет за електронни медии ", сподели Велкова при започване на представянето си.
Тя акцентира, че съгласно нея на Съвет за електронни медии би трябвало да се гледа фактически като самостоятелен орган и една институция, която пази медиите от властимащи и ръководещи.
" През последните години имахме неприятни мотиви да се замислим дали политическата класа задоволително добре осъзнава този принцип на самостоятелна работа на регулатора. Защото ми се коства, че имаше много политически попълзновения в този орган ", уточни Велкова.
Тя акцентира, че хората в Съвет за електронни медии би трябвало да са с престиж и име, тъй като те биха отстоявали своята самостоятелност доста повече от по-малко известни и анонимни персони. След това Велкова затъпи тезата, че в медийния регулатор би трябвало да има експертно-граждански конгрес, който да разисква най-важните тематики, свързани с медиите.
" Представям си го като един онлайн спорен формат, в който вземат участие представители на разнообразни общности, който имат общо с медиите ", добави тя и акцентира, че съгласно нея в Съвет за електронни медии би трябвало да има членове от гражданската квота. Такова предложение се приготвя от ръководещите.
Пролет Велкова акцентира, че би трябвало да се работи за решаването на проблеми в средата като концентрацията на медиите в частния бранш, както и разпространението на дезинформация.
Според Велкова финансирането на Българска национална телевизия и БНР би трябвало да е обвързано точно с публичната им задача, която път би трябвало да бъде детайлизирана през закона.
По мотив идния избор за нов общоприет шеф на Българска национална телевизия тя уточни, че значимо е дали претендентите плануват дигитализирането на публичната телевизия. " Колкото до персоналното чувство - имам вътрешен ориентир, когато имам съмнения. И той е дали с това, което върша дали предизвиквам повече страдалчество или способствам повече за положителното. Това ще ме води и в избора за шеф на Българска национална телевизия, в случай че аз съм измежду хората, които дефинират ", добави Велкова.
Александър Симов от Българска социалистическа партия пък попита Велкова дали поддържа мнението, че по някои тематики няма потребност да се търси различна гледна точна, тъй като " много хора започнаха да ми изясняват по какъв начин другата позиция всъщност е вражеска агитация ", тя отговори:
" Аз мисля, че такова изказване е неуместно и то опонира на закон, на конституция, на етични правила. Не е допустимо да има такова изказване, че може да съществува единствено една позиция в медиите. Разбира се правилото на плурализъм допуска всяка една допустима, разсъдъка, законна, невредяща на публичния интерес позиция, да откри мястото си в медиите. Друг е въпросът в какви пропорции. Ако има хора, както се убедихме около едно социологическо проучване, че земята е плоска, пита се: Редно ли е тази позиция да откри наличие в медиите. Аз мисля, че би трябвало да откри, тъй като мисля, че това е опция тази позиция да бъде оборена през рационални причини ".
Попитана от ГЕРБ какво съгласно нея би трябвало да предприеме Съвет за електронни медии във връзка предаванията на Петър Волгин, тя отговори, че е постоянно е била смущавана от казаното от него в ефира на БНР, само че не би могла да каже какво би следвало да предприеме Съвет за електронни медии в отговор, тъй като това е въпрос на нескончаем мониторинг и " никога не би трябвало да се гази свободата на словото ".
" В случая това, което направи Съвет за електронни медии, е да направи мониторинг върху едно негово предаване и разумно нямаше по какъв начин да бъде взето решение, друго от това, което беше взето ", сподели тя.
След това и Александър Симов от Българска социалистическа партия продължи с въпросите за Волгин и даже попита " кой и по какъв начин е оторизирал Съвет за електронни медии да прави мониторинг на един публицист ".
Симона Велева: Медиите би трябвало да получават пари от страната единствено, в случай че са оповестили притежателите си
Не би трябвало да се разрешава финансиране на медии от държавни институции, в случай че те не са заявили действителните си притежатели. Регистърът, в който сега се съдържат сходни данни, би трябвало да бъде изместен от Министерство на културата в Съвет за електронни медии. Такава позиция изрази издигнатата от Политическа партия Симона Велева по време на общественото чуване.
Тя стартира концепцията за основаване на специфичен закон за публичните медии - БНР и Българска национална телевизия и обособен Закон за електронните медии, а също и ремонти в Закона за наложителното складиране на печатни и други творби и за оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Именно в последния се съдържа въпросния указател на притежателите, който е много повърхностен.
Велева подчертава, че не трябва да се позволява по предложение на генералните шефове на публичните медии да се избират управителните и програмните им препоръки, тъй като това значи те да управляват сами себе си. Тя счита, че би трябвало да се извърши и смяна във финансирането на публичните медии, като то може да се случва или на база % от Брутният вътрешен продукт или на база прехвърляния.
Юристката приветства концепцията за разширение на състава на Съвет за електронни медии от 5 на 7 индивида, като новите два члена би трябвало да идват от публичната квота.
“Обществена квота е добра концепция, тя би трябвало да мине още веднъж през Народното събрание, т.е. да се оферират и медии и професионални организации, само че Народното събрание би трябвало да реши”, сподели Велева.
" Ако ми се даде късмет да работя в Съвет за електронни медии, ще е обвързвано за възстановяване на достъпа до медийни услуги за лица със зрителни проблеми и глухи лица”, сподели още тя.
Симона Велева счита още, че работата на регулатора би трябвало да се обвърже с факултетите по публицистика и всеобща връзка. " За мен е наложително Съвет за електронни медии да излиза с регулярни разбори дружно с факултетите по публицистика, дружно с настоящи публицисти да прави медийни проучвания. Защото, когато приказваме, че България е 112 място по независимост на словото, моето персонално усещане е, че секторът и средата е много фрагментирана, има ужасно доста разнообразни гледни точки, само че непрекъснато приказваме за последствията, не приказваме за причините”, аргументира се тя. Велева посочи, че аргументите точно би трябвало да бъдат уставовени посредством съответни проучвания.
Друг акцент е Съвет за електронни медии да бъде деен генератор на оферти в интернационалните органи, в които взе участие.
Според нея сега медийният регулатор няма потенциал да извършва функционалностите, които са му предоставени със закон. “С транспонирането на аудио-визуалната медийна инструкция от 2018 година, платформите за видео шерване бяха включени в обсега на мониторинг, който прави Съвет за електронни медии. В момента имаме няколко каузи сред Съвет за електронни медии и известни уеб сайтове дали те дават отговор на дефиницията за видеоплатформа, дали те могат да са обект на регулация. Включени бяха и онлайн версиите на вестници и списания, само че виждаме, че самият регулатор няма потенциала да обхване цялата тази среда”, сподели тя.
Симона Велева уточни, че за нея правото е математиката на филантропичните науки. “Смятам, че е неприемливо регулаторът да дава морални оценки. За етичните правила има комисия по журналистическа етика”, сподели тя.
Тодор Беленски с историческо припомняне
Издигнатият от " Възраждане " Тодор Беленски реши да стартира представянето с историческо припомняне:
" Здравейте, българи, сътрудници и национални, уповавам се, представители. Вчера се навършиха 146 от Априлската епопея. Трябва да си дадем сметка какви са били идеалите, които са били защитавани тогава от българските възрожденци ".
След това акцентира, че преди всичко за възрожденците е била свободата във всяко едно измерение, в това число на словото и печата. " Трябва да се запитаме има ли ги през днешния ден. Аз няма да си върша самореклама. Още повече, че аз знам още през цялото време, че няма да ме изберете ", сподели Беленски и добави, че се присъединил в конкуренцията, тъй като журналистическата среда в България е под заплаха, а Съвет за електронни медии е детайл от от нея и може да помогне за решаването на казуса.
Той съобщи, че в случай че въпреки всичко бъде определен за член на медийния регулатор " по никакъв метод " няма да се откаже от дейната публицистика.
" Плурализмът и свободата на словото са извънредно значими и би трябвало да ги браним всеки ден ", сподели Беленски в отговор на въпрос какъв е сигналът, който желае да излъчи с присъединяване си в надпреварата. Той още веднъж повтори, че най-вероятно няма да бъде определен, само че е желал да изкаже позициите си от " тази висока естрада ". " Уважаеми господин Беленски, не се отписвайте толкоз елементарно, не се знае по какъв начин ще се развият нещата. Аз почитам тази наклонност млади публицисти да се пробват да трансформират средата, в която работят ", сподели Александър Симов от Българска социалистическа партия.
Малко след сходно изявление направи и Тошко Йорданов, само че откакто от Демократична България се отхвърлиха от втория си въпрос с претекста, че самият претендент сподели, че чака да остане публицист и да не бъде определен.
" Изборът въпреки всичко се прави в Народното събрание. Не е хубаво да се предрешават нещата за нито един от претендентите. Докато не мине избора, нищо не се знае ", сподели той.
Според Беленски Съвет за електронни медии би трябвало да следи медийната среда и по-късно да взема решение дали да постанова наказания или да предлага хрумвания за промени в законодателството.
Той акцентира, че за него цензурата и автоцензурата са сериозен проблем и " ще се боря по всевъзможен метод с това нещо с всичките си обществени запаси ".
Попитан за пример за публицистика, той разгласи, че като подобен вижда Труман Капоти.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ