Румъния: Дракула, Чаушеску и новите кръвопийци
Двама кръвопийци са повлияли трайно на ориста на румънската столица Букурещ. Днес кръвожадното им дело се продължава от други, а прочистването на терена наподобява непостижима задача.
Deutsche Welle разгласява със съкращения есе от Каталин Дориан Флореску*
Следобедът е парещ, така че кафенето в този фешън букурещки квартал е отворило витрините си към улицата. Вътре на сладка приказка седят тези, които могат да си разрешат високите цени, а улицата на открито, както постоянно, е задръстена. Около 40-годишен чужденец с прошарена коса и добре скроен костюм седи край една маса и си приказва на британски с две брюнетки. Дрешките им пасват към скъпото кафене. За дългите им крайници да не приказваме. Малко по-късно мъжът става, качва се в своето Бентли начело и отпрашва нанякъде. А двете брюнетки мързеливо прекосяват улицата, добре съзнавайки какво усещане вършат.
На отсрещния тротоар те подминават едно слабичко, неугледно момиче, което им прави път и след това дълго гледа след тях. Сякаш за момент са се докоснали две вселени, които нямат нищо общо между тях. Момичето носи алена светлоотразителна жилетка: тя е от чистачите на улицата. Предстои ѝ до късно през нощта да събира екскрементите на огромния град.
Тера инкогнита
Букурещ – градът, който съвсем в никакъв случай не се появява на синоптичната карта по западните малките екрани. Многомилионният град, където уличните чистачи досред нощ се борят против мръсотията, въоръжени единствено с по една метла. Градът, където напролет стотици хиляди демонстрираха за повече непорочност в политиката…
Този град го няма на синоптичната карта. Той е тера инкогнита. Макар че не е самичък. Какво е времето в Тирана или в София, да вземем за пример – това също не интересува никого на запад.
За ориста на този град значима роля играят двама кръвопийци. Първият направи страхотна кино кариера. Точно тук, на основно място по пътя от Карпатите към Черно море, княз Влад Цепеш, прототипът на Дракула, в миналото издигнал своята цитадела, от която управлявал Влашко.
ThinkStock/Getty Images
Но Цепеш напряко бледнее спрямо тежко повредения Чаушеску – комунистическият " княз на мрака ". В дословния смисъл, тъй като през 1980-те години цялата страна тънеше в мрак, а държавното управление правеше икономии. И в това време напълно покрай руините от крепостта на Цепеш Чаушеску издигна своя личен княжески замък със стотици монументални зали, издигнат върху многочислени иззети парцели и с цената на колосален насилствен труд и изселвания. Крепостта на Цепеш без проблеми се побира в две-три от залите на този замък. Чаушеску го беше нарекъл " Дом на народа ", а през днешния ден са го прекръстили на " Дворец на Народното събрание ". За този оптически терористичен акт, за този гърмеж на насилието от камък и цимент това прекръстване си е същинско покачване. А в действителност трябваше да го вдигнат във въздуха.
Новите кръвопийци
Защото постройката е някакво уродство, с което градът е заставен да живее. Многобройни депутати, чийто офиси са в нея, бяха упрекнати в корупция. Но не са единствено те – съдии, държавни чиновници, предприемачи гледат единствено по какъв начин да натъпчат личния си джоб. Своего рода кръвопийци и те. А ръководещите социалдемократи се пробваха да отслабят таман институцията с най-голямо доверие: антикорупционната работа. Защото корумпирани има във всички партии, само че при социалдемократите те явно са най-вече.
БГНЕС, списък
В началото на годината хората се надигнаха. Докато в Унгария и в Полша демагогията и ксенофобията от дълго време са залели улиците, румънците излязоха по улици и площади, водени от демократични, цивилен пориви. Тогава всички се надявахме, че искрата на гражданското общество ще възпламени по-голям огън. Днес на " Площада на успеха ", където тогава излизаха стотици хиляди, са останали няколко флагове и столове, а вечерно време от време на време се събират десетина-двайсет души. Шумното улично придвижване заглушава гласовете им. А социалдемократите очевидно са си научили урока. Те отново преследват своите цели, само че с по-незабележими стъпки. В Румъния заплахата за демокрацията идва не отдясно, както е в Полша или в Унгария – тя идва отляво. (…)
Представлението продължава
ThinkStock/Getty Images
Парадът на кръвопийците продължава в Букурещ и до през днешния ден. Бизнесменът с добре скроения костюм отпътува нанякъде със своето Бентли, двете дългоноги брюнетки разхождат пред публиката своите изваяни във фитнеса тела, а неугледното момиче и през днешния ден ще чисти до полунощ боклука по улиците. Светлините на фаровете от време на време ще прихващат изтощеното ѝ лице, само че водачите ще са го не запомнили още в идващия момент. Цистерните и тази нощ ще пръскат улиците с вода. И като че ли целият град продължава да страда от налудничавата си фикс идея за непорочност, като че ли всяка нощ се пробва да изпере мръсното си долни дрехи, което на другия ден отново ще изцапа…
*Немскоезичният публицист Каталин Дориан Флореску е роден през 1967 година в Румъния, а от 1982 година живее в Швейцария. През 2011 година му беше присъдена швейцарската Литературна премия.
Deutsche Welle разгласява със съкращения есе от Каталин Дориан Флореску*
Следобедът е парещ, така че кафенето в този фешън букурещки квартал е отворило витрините си към улицата. Вътре на сладка приказка седят тези, които могат да си разрешат високите цени, а улицата на открито, както постоянно, е задръстена. Около 40-годишен чужденец с прошарена коса и добре скроен костюм седи край една маса и си приказва на британски с две брюнетки. Дрешките им пасват към скъпото кафене. За дългите им крайници да не приказваме. Малко по-късно мъжът става, качва се в своето Бентли начело и отпрашва нанякъде. А двете брюнетки мързеливо прекосяват улицата, добре съзнавайки какво усещане вършат.
На отсрещния тротоар те подминават едно слабичко, неугледно момиче, което им прави път и след това дълго гледа след тях. Сякаш за момент са се докоснали две вселени, които нямат нищо общо между тях. Момичето носи алена светлоотразителна жилетка: тя е от чистачите на улицата. Предстои ѝ до късно през нощта да събира екскрементите на огромния град.
Тера инкогнита
Букурещ – градът, който съвсем в никакъв случай не се появява на синоптичната карта по западните малките екрани. Многомилионният град, където уличните чистачи досред нощ се борят против мръсотията, въоръжени единствено с по една метла. Градът, където напролет стотици хиляди демонстрираха за повече непорочност в политиката…
Този град го няма на синоптичната карта. Той е тера инкогнита. Макар че не е самичък. Какво е времето в Тирана или в София, да вземем за пример – това също не интересува никого на запад.
За ориста на този град значима роля играят двама кръвопийци. Първият направи страхотна кино кариера. Точно тук, на основно място по пътя от Карпатите към Черно море, княз Влад Цепеш, прототипът на Дракула, в миналото издигнал своята цитадела, от която управлявал Влашко.
ThinkStock/Getty Images Но Цепеш напряко бледнее спрямо тежко повредения Чаушеску – комунистическият " княз на мрака ". В дословния смисъл, тъй като през 1980-те години цялата страна тънеше в мрак, а държавното управление правеше икономии. И в това време напълно покрай руините от крепостта на Цепеш Чаушеску издигна своя личен княжески замък със стотици монументални зали, издигнат върху многочислени иззети парцели и с цената на колосален насилствен труд и изселвания. Крепостта на Цепеш без проблеми се побира в две-три от залите на този замък. Чаушеску го беше нарекъл " Дом на народа ", а през днешния ден са го прекръстили на " Дворец на Народното събрание ". За този оптически терористичен акт, за този гърмеж на насилието от камък и цимент това прекръстване си е същинско покачване. А в действителност трябваше да го вдигнат във въздуха.
Новите кръвопийци
Защото постройката е някакво уродство, с което градът е заставен да живее. Многобройни депутати, чийто офиси са в нея, бяха упрекнати в корупция. Но не са единствено те – съдии, държавни чиновници, предприемачи гледат единствено по какъв начин да натъпчат личния си джоб. Своего рода кръвопийци и те. А ръководещите социалдемократи се пробваха да отслабят таман институцията с най-голямо доверие: антикорупционната работа. Защото корумпирани има във всички партии, само че при социалдемократите те явно са най-вече.
БГНЕС, списък В началото на годината хората се надигнаха. Докато в Унгария и в Полша демагогията и ксенофобията от дълго време са залели улиците, румънците излязоха по улици и площади, водени от демократични, цивилен пориви. Тогава всички се надявахме, че искрата на гражданското общество ще възпламени по-голям огън. Днес на " Площада на успеха ", където тогава излизаха стотици хиляди, са останали няколко флагове и столове, а вечерно време от време на време се събират десетина-двайсет души. Шумното улично придвижване заглушава гласовете им. А социалдемократите очевидно са си научили урока. Те отново преследват своите цели, само че с по-незабележими стъпки. В Румъния заплахата за демокрацията идва не отдясно, както е в Полша или в Унгария – тя идва отляво. (…)
Представлението продължава
ThinkStock/Getty Images Парадът на кръвопийците продължава в Букурещ и до през днешния ден. Бизнесменът с добре скроения костюм отпътува нанякъде със своето Бентли, двете дългоноги брюнетки разхождат пред публиката своите изваяни във фитнеса тела, а неугледното момиче и през днешния ден ще чисти до полунощ боклука по улиците. Светлините на фаровете от време на време ще прихващат изтощеното ѝ лице, само че водачите ще са го не запомнили още в идващия момент. Цистерните и тази нощ ще пръскат улиците с вода. И като че ли целият град продължава да страда от налудничавата си фикс идея за непорочност, като че ли всяка нощ се пробва да изпере мръсното си долни дрехи, което на другия ден отново ще изцапа…
*Немскоезичният публицист Каталин Дориан Флореску е роден през 1967 година в Румъния, а от 1982 година живее в Швейцария. През 2011 година му беше присъдена швейцарската Литературна премия.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ