Два шедьовъра на камерната музика
Двама изтъкнати български музиканти, всеки от които е неоспорим дипломат на традициите в изпълнителското изкуство от своето потомство, ще ни дадат опция да се насладим на майсторството им на 12 октомври от 19 ч. в концертна зала " България ".
Темпераментният цигулар Иван Пенчев, в благозвучие с изключителния ерудит на пианото проф. Димо Димов ще показват две забележителни произведения от света на камерната музика - Соната за цигулка и пиано 7 - " Ероика ", от Бетовен и Соната 1 от Сергей Прокофиев.
Двамата музиканти имат дълга история на сцената дружно. Десетки са техните концерти с музикалното завещание на композитори като Бах, Хайдн, Моцарт, Шуман, Брамс, Барток и други. Музиката на Бетовен и Прокофиев е неслучайно подбрана за първи концерт от новия сезон на световноизвестния Кварто квартет, учреден от Иван Пенчев през далечната 2005 година с присъединяване на проф. Димо Димов. Времената, в които живеем, допускат отзвукът на идеалите и стила на двамата композитори да носи изключително настоящо обръщение със своята интензивна, завладяваща хубост и неотстъпчивост.
През първите години на XIX век засилващата се глухота изтезава Бетовен. Музикалният му отговор е да подчертае оригиналността, засилвайки нововъведенията, които носят триумфа му в героичните творби на неговия междинен интервал. В сонатата си за цигулка и пиано номер 7 Бетовен въплъщава еволюцията на " симфоничен блян ", музика с увеличена тежест и мощ, която основава чувство за духовно търсене или психическо пътешестване. Това произведение е безспорната повратна точка, когато камерната музика заема своята роля в огромната концертна зала, паралелно със симфоничната.
Премиерата на Соната номер 1 от Сергей Прокофиев е на Давид Ойстрах и Лев Оборин на 23 октомври 1946 година под персоналния контрол на композитора. По време на подготовките Оборин изсвирва избран откъс, маркиран " форте ", прекомерно нежно за Прокофиев, който упорства, че би трябвало да бъде по-агресивен. Оборин дава отговор, че се опасява да не заглуши цигулката, само че Прокофиев споделя: " Това би трябвало да звучи по подобен метод, че хората да скочат от мястото си и да кажат: " Той е вманиачен! " Неслучайно тъкмо тази соната е изсвирена на погребението на Прокофиев от Давид Ойстрах.
Темпераментният цигулар Иван Пенчев, в благозвучие с изключителния ерудит на пианото проф. Димо Димов ще показват две забележителни произведения от света на камерната музика - Соната за цигулка и пиано 7 - " Ероика ", от Бетовен и Соната 1 от Сергей Прокофиев.
Двамата музиканти имат дълга история на сцената дружно. Десетки са техните концерти с музикалното завещание на композитори като Бах, Хайдн, Моцарт, Шуман, Брамс, Барток и други. Музиката на Бетовен и Прокофиев е неслучайно подбрана за първи концерт от новия сезон на световноизвестния Кварто квартет, учреден от Иван Пенчев през далечната 2005 година с присъединяване на проф. Димо Димов. Времената, в които живеем, допускат отзвукът на идеалите и стила на двамата композитори да носи изключително настоящо обръщение със своята интензивна, завладяваща хубост и неотстъпчивост.
През първите години на XIX век засилващата се глухота изтезава Бетовен. Музикалният му отговор е да подчертае оригиналността, засилвайки нововъведенията, които носят триумфа му в героичните творби на неговия междинен интервал. В сонатата си за цигулка и пиано номер 7 Бетовен въплъщава еволюцията на " симфоничен блян ", музика с увеличена тежест и мощ, която основава чувство за духовно търсене или психическо пътешестване. Това произведение е безспорната повратна точка, когато камерната музика заема своята роля в огромната концертна зала, паралелно със симфоничната.
Премиерата на Соната номер 1 от Сергей Прокофиев е на Давид Ойстрах и Лев Оборин на 23 октомври 1946 година под персоналния контрол на композитора. По време на подготовките Оборин изсвирва избран откъс, маркиран " форте ", прекомерно нежно за Прокофиев, който упорства, че би трябвало да бъде по-агресивен. Оборин дава отговор, че се опасява да не заглуши цигулката, само че Прокофиев споделя: " Това би трябвало да звучи по подобен метод, че хората да скочат от мястото си и да кажат: " Той е вманиачен! " Неслучайно тъкмо тази соната е изсвирена на погребението на Прокофиев от Давид Ойстрах.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ