Геза Мароци: „Дойдох да кажа, че смъртта не е краят“
Двама гросмайстори – Виктор Корчной и Геза Мароци – се срещнали на шахматната дъска. Изглежда, че няма нищо извънредно в тази партия шах, в случай че не беше едно събитие – към датата на дебюта Геза Мароци бил мъртъв от 34 години.
Шахматната партия сред жив шахматист и умрял противник била осъществена посредством медиум през 1985 година от швейцарския лекар на икономическите науки Волфганг Айзенбайс, занимаващ се с проучване на паранормалните феномени.
Той желал да потвърди, че няма гибел. За да няма подозрения към задгробния участник в мача, той трябвало да бъде състезател от висока класа, чийто жанр приживе бил добре прочут на гросмайсторите.
Избор на сътрудник
Айзенбайс се обърнал с молба за присъединяване в опита към Виктор Лвович Корчной, фамозен руски гросмайстор, емигрирал в Швейцария. Корчной не вярвал в задгробния свят, само че нямал нищо срещу на партия с духа на починал сътрудник. Той се отнесъл с комизъм към концепцията и се пошегувал, че всички гросмайстори са ненормални и се отличават единствено по степента на своята полуда.
Получил единодушието на Корчной, Волфганг Айзенбайс избрал контактьор с „ отвъдното “. Това бил остарелият му прочут по паранормални проучвания Робърт Роланс. Той бил медиум, изпадащ в положение на транс при контакт с отвъдни събеседници и фиксиращ получената оттова информация с автоматизирано писмо.
Роланс се оказал изключително добър претендент, защото освен не умеел да играе шах, само че и даже не можел да сложи вярно фигурите на дъската.
Айзенбайс дал на Роланс лист на починали гросмайстори, формирани от Корчной и помолил духа с който медиумът контактувал непрекъснато (Роланс го наричал Габриел), да помогне в откриването на шахматист от този лист, който да е склонен на мач.
Виктор загатнал, че доста му се желае да играе с Хосе Раул Капабланка или с Паул Керес. На 15 юни 1985 година духът на Габриел съобщил на медиума, че предизвикването да играе е приел унгарският гросмайстор Геза Мароци. След това добавил, че Мароци ще се опита да си взаимодейства с медиума директно, без негова помощ.
А в този момент да се срещнем с участниците в „ задгробния мач “.
Двамата гросмайстори
Унгарският гросмайстор Геза Мароци (1870–1951) бил един от най-силните шахматисти в света в първото десетилетие на ХХ век. Той е печелил шампионатите в Монте Карло (1902), Остенде (1905), Бармен и Виена (1908). След последния шампионат се отдръпнал от шахмата и се върнал към участия чак след Първата международна война. Единственият му огромен триумф в този интервал е първа премия в Карлсбад (1923).
Кандидатурата на Мароци била утвърдена от всички участници в опита. Виктор Корчной се явявал четирикратен първенец на Съюз на съветските социалистически републики по шахмат (1960, 1962, 1964, 1970) и петкратен европейски първенец. Два пъти взел участие във финалните мачове за званието международен първенец (с Анатолий Карпов) и във финалния мач на кандидатите през 1974 година (пак с него).
Победител в към 100 интернационалните шампионата. През лятото на 1976 година Корчной отказал да се върне в Съюз на съветските социалистически републики от шампионата в Амстердам, преселил се в Швейцария и получил швейцарско поданство. Играл е на интернационалните надпревари за тази страна.
„ Дойдох да кажа, че гибелта не е краят “
Мачът почнал с това, че духът на унгарския шахматист написал с ръката на намиращия се в транс медиум: „ Аз, Геза Мароци, ви приветствам. “
След това унгарският гросмайстор изразил угриженост за своето майсторство, защото дълго не бил практикувал и пояснил за какво се е съгласил на този мач.
„ Ще бъда на ваше разположение по две аргументи – записал Роланс. – Искам да оказа помощ на човечеството живеещо на Земята да се убеди, че гибелта не е краят на всичко: разсъдъкът се отделя от физическото тяло и живее в нов свят, в други измерения. “
Като втора причина той посочил прославянето на своята земна татковина – Унгария.
След това духът на гросмайстора предал първия ход: d2-d4.
Виктор Корчной считал, че мачът ще бъде нещо от рода на детска веселба.
Но когато почнал да играе, с всеки ход почнал да се отнася все по-сериозно. След 27-ия ход той коментирал необикновената партия:
„ Този, с който играя, стартира не напълно решително, а играта му беше старомодна. Но би трябвало да призная, че в този момент не подсигурявам своята победа. Противникът компенсира минусите от дебюта със мощни решения в края на играта. В ендшпила изключително блестящо се демонстрират качествата на играча и моят оттатъшен противник играе доста добре. “
Партията била следена от още един човек – шахматиста и шеф на Тихоокеанския институт по психоневрология в Сиатъл и професор от катедрата по неврология и психиатрия в университета на Сейнт Луис доктор Вернън Непе.
Като анализирал играта, професорът направил извод, че „ хипотетичният Мароци първоначално играеше на равнище занаятчия, а към края неговата игра съответстваше на равнище гросмайстор. Бавният дебют, допустимо, е резултат от потреблението на нови теоретични хрумвания от Корчной, създадени от него след гибелта на противника. “
И добавил, че медиумът Робърт Роланс не би могъл да доближи такова майсторство даже след специфична подготовка.
В описвания интервал Виктор Корчной интензивно играел и пътувал по целия свят. Роланс очаквал контакта със седмици. По думите му, когато чувствал „ характерния гъдел по цялото тяло, това означавало, че Мароци желае да поддържа връзка “. Предавайки или получавайки следващия ход, медиумът го изпращал на Айзенбайс, той на собствен ред – на Корчной.
Както и следвало да се чака, скептиците подозирали, че Робърт Роланс се е съветвал с шахматисти. Но доктор Непе считал това за едва евентуално, защото играта била висококласна и нейният жанр съответствал на стила на Мароци.
„ Поради блестящо изразените стилистични разлики е невероятно благодарение на компютър да се моделира играта, а и единствено няколко от днешните шахматисти играят на такова високо равнище “, написал Непе.
Айзенбайс подчертавал, че Роланс и Корчной не са получили нито грош за опита и не са имали претекст за машинация.
Упорити обстоятелства
По време на мача Айзенбайс задавал доста въпроси на Мароци, с цел да удостовери неговата идентичност.
На 31 юли 1986 година медиумът получил 38 ръкописни страници с отговори на доста заложени въпроси. Айзенбайс решил да ги ревизира и се свързал с члена на Унгарския шахматен клуб Лакло Себистен, като скрил същинските аргументи на своя интерес.
Историкът и специалист по шахмат Себистен се съгласил да направи историческа информация за своя сънародник, за който швейцарецът сякаш се готвел да написа.
И приключил огромна работа. Освен търсене в библиотеките и архивите запалянкото се срещнал и с братовчеда на шахматиста, както и с двете деца на Геза Мароци – сина му и щерка му, които били към този момент над 80-те.
От 92-та получени отговора откривателят съумял да удостовери писмено и посредством спомените на роднините 85. Останалите седем евентуално също били правилни, само че нито един запис или спомен за тези събития не бил съхранен.
Едно от най-интересните доказателства на самоличността на Мароци бил въпрос за игра от 1930 година.
Волфганг Айзенбайс разкрил в архивите на вестниците информация за този мач, попитал на спиритичен сеанс Мароци за италианеца Роми. Унгарският гросмайстор отвърнал, че в никакъв случай не е играл с човек с такава фамилия, само че е победил шахматист с семейството Ромих.
Макар шахматните летописи да наричали италианеца Роми, по-късно бил открит формалният протокол от мача от 1930 година, в който италианският шахматист в действителност попадал като Ромих.
Седемгодишната партия
Партията приключила на 11 февруари 1993 година. Геза Мароци, играещ в „ демодиран “ жанр, се предал на 47-ия ход. Мистичната партия траяла 7 години и 8 месеца, а Робърт Роланс умрял три седмици след края на играта.
През април 2006 година Волфганг Айзенбайс разгласил в списанието на Обществото за душевен проучвания във Англия резултатите от опита, които провокирали доста мнения в научния свят.
Мнозина го обвинили в машинация. Но присъединяване на приети престижи на шахмата и психиатри в опита, въпреки всичко предиздвикало учените да извърнат внимание на този феномен, доказващ съществуването на разсъдък и схващане след физическата гибел.
Димитър Димитров/ SafeNews
Още вести четете в: Живот, Шоу нюзЗа още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
