Искам само неговото единствено око, за да мога да гледам напред в годините ~ Дамян ДАМЯНОВ за Гео МИЛЕВ
Двама огромни създатели, родени през суровия януари. В навечерието на 122-та годишнина от рождението на Гео Милев, думи на обичания стихотворец Дамян Дамянов.
Какъв ли смут е да бъдеш изгорял жив? И все пак да благославяш индивида, който е разкрил огъня! Да бъдеш удушен с някаква ръждива тел през гърлото и да вярваш в силата на въздуха! Да вярваш в идването на власт на фантазиите си, на концепцията, за която гориш! И да крещиш от пламъците:
Всичко писано от философи, поети
ще се сбъдне!
Без господ! Без стопанин!
Септември ще бъде май!
Човешкия живот
ще бъде един безкраен възход –
нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай –
ще бъде!
... И то когато земята е пъкъл! Пъкъл! Не е ли това един български нововековен Галилей?
Някога желаех да имам коса като неговата – да пада над дясното ми око. Не знаех, че този сантиментален кичур в действителност е драматичен — крие едното око, което го няма, което е стъклено... Сега, въпреки и да плешивея от ден дневно, не желая перчема му. Искам единствено неговото само око, с цел да мога да виждам напред в годините... Защото той единствено с едно око видя бъдещето...
Какво ли бих видял аз, в случай че имах това око? Сигурно – невероятно красиви неща, неизказани и немечтани неща, чудесни като в приказка! А в дъното им, най-отзад – един едноок човек, хиляди хора с очи и без очи, които горят живи. Като факли.
За да стане по-светло на тая тъмна и дълго ослепявана неверна земя..
