Притча за неблагодарника
Двама братя се скитали в гората, само че се стъмнило и сбъркали пътя. Вървели дълго, премръзнали. След време стигнали до дребна къща. Почукали на вратата. Показала се прегърбена бабичка.
– Трябва да влезем, замръзнахме – споделил по-големият брат.
Старицата го изгледала и понечила да затвори вратата.
– Почакайте, апелирам Ви! – споделил по-малкият. – Заблудихме се в тъмнината и сбъркахме пътя. Ще ни приютите ли довечера? Утре заран тръгваме, апелирам Ви.
Старицата се замислила за секунда, само че ги поканила да влязат. Запалила печката и стоплила яденето.
– Пфуу, доста горещо стана тука, не се диша – споделил по-големият.
– Ако бяхме извън, да бяхме умрели от мраз – припомнил му по-малкият.
Бабата поставила на братята да вечерят.
– Много сол си поставила, бабе – споделил огромният. – Не се яде от сол.
– Благодаря за вкусната манджа – усмихнал се дребният, макар че яденето в действителност било пресолено. – Бяхме прегладнели. Може ли и чаша вода?
– Много е студена – споделил сърдит огромният щом отпил.
– На мен ми пристигна освежаващо – благодарил ѝ още веднъж по-малкият.
Дошло време да си легнат. Големият подшушнал на брат си:
– Кой знае къде ще ни постави гърбавата. Няма да успеем да си починем като хората.
СтарИцата се престорила, че не е чула. Завела ги в другата стая и споделила на дребния:
– Ти ще спиш там – показала единственото легло.
– А аз? – попитал огромният.
– Ти ще спиш на земята, така и така леглото ще е прекомерно неловко за теб – отвърнала остарялата жена и излязла от стаята.
На сутринта тя направила закуска и чай, само че в чашата на огромния поставила и оцет.
– Благодаря за чудесната закуска – споделил дребния откровено.
– Е, закуската в действителност си я биваше – съгласил се огромният и отпил от чая огромна глътка.
Започнал да се дави, а откакто му минало споделил:
– Много си злобна, бабке! Нарочно си ми поставила оцет в чая, през целия ден в този момент да ми киселее и горчи.
– На мен още ми киселее и горчи от думите дето ги изрече нощес – дала отговор старицата. – Нека това ти е за урок.
– Благодаря за гостоприемството и приемете моите извинения – споделил дребният.
Тръгнали те по пътя си, а огромният рекъл:
– Не стига, че ядохме пресолено ястие, след това пихме ледена вода, от която чак ме боля стомах, двамата спахме на едно легло, а тази заран преднамерено и оцет ми беше поставила в чая, а ти ѝ благодари и се извини. Това на нищо не наподобява!
– Твоето на нищо не наподобява, братко! Жената ни приюти, макар че не ни познава. Запали печката да се стоплим, само че на теб не ти хареса, че е прекомерно горещо. После ни нагости, макар че може това да е било последната ѝ храна. Но на теб и това не ти хареса и даже я обиди като я назова гърбава. Не си даваш сметка, че след всичко това можеше да ни изгони и да станем храна за вълците. Но ти нищичко не оцени. Със сигурност на нея ѝ е загорчало повече от обидата и неблагодарността, в сравнение с теб оцетът в чая.
Източник: Gnezdoto
