Двама българи в опустошена Сирия: И децата спят с калашници

Двама българи в опустошена Сирия: И децата спят с калашници Жените в Сирия въртят домакинство и водят мъжете в багра

Георги Тотев, публицист и Георги Кожухаров, фотограф

- В края на 2017 година посетихте най-горещата точка на планетата - град Ракка. Как в действителност успяхте да влезете в Сирия?

-Това е третият път, когато влизаме в страната. За задачата ни бе належащо позволение от иракските и сирийските кюрди. Преминахме границата с лодка за добитък по река Тигър - там където се срещат Турция, Сирия и Ирак. До Сирия пътувахме повече от две седмици с дълъг престой в Иракски Кюрдистан. Понякога, при сходни пътувания, се постанова да заобиколите няколко страни и хиляди километри, в случай, че сте единствено на няколкостотин метра от крайната цел. Тук можем да прибавим и други компликации - дълги инспекции, анулирани полети, мудна администрация (там, където съществува), липса на пътища.

При първите ни пътувания, през 2012 и 2013 година, главният канал за достъп бе турско-сирийската граница в сектора към Килис и Хатай. Единствената ни опция за достъп до северна Сирия бе да влезем незаконно.

- Бихте ли се върнали още веднъж в Сирия?

-Разбира се. За нас това е най-важното - да продължим да описваме историите на тези, които не могат да го създадат сами. Работата на сходно място е извънредно сложна и доста рискова. На моменти е съвсем сюрреалистично. Човек се сблъсква с това, което умерено може да се назова „ пъкъл на земята’ ”. Виждаш дъното на човешката същина, моментът, в който хората възприемат, че единственото допустимо решение на проблемите е всеобщото заличаване и убийства. Тогава поражда и въпросът - кой в действителност е изверг и кой воин? Кое е истината, кой е прав и кой - не? Къде се намира тънката граница сред положително и зло?

За нас Ракка е един монумент на войната. Думите на всички, които приказват за неговото “освобождение ” блестящо контрастират с обстоятелството, че градът е изцяло опустошен. Затова посредством нашата работа се опитваме да покажем на хората, че в последна сметка войните са една всеобща полуда, провал на цивилизацията. Тъжно е, че зад всеки сходен спор прозират чисто политически и финансови ползи. Подобни бурни времена основават благоприятни условия за огромни и бързи облаги, само че в тях има един огромен губещ - мирното население, елементарните хора. Дори нещо да се случва под знамето на религията, както сме привикнали да чуваме за Близкия изток, то зад него постоянно има напълно земни ползи.

- Бихте ли се присъединили в възможен проект за възобновяване на Сирия?

-Наскоро получихме покана по сходен план, обвързван с новите сирийски медии, но нашата работа не е такава. С интерес обаче бихме наблюдавали възобновяване на страната след края на войната.

- Как ще коментирате последните въздушни удари над Сирия. Промениха ли те обстановката в района?

-Въздушните удари на Съединени американски щати и съдружниците не трансформираха обстановката. Дори в противен случай - затвърдиха статуквото. Вижте и интернационалната реакция - всички оповестиха триумф.

Голямата смяна се случи малко по-рано при успеха на държавните сили в столичното предградие Гута. На процедура благодарение на своите съюзни