А сега си представете Борисов на стълбите на болницата, изоставен и умиращ
Двама българи чакат пред болница в Пловдив да бъдат признати. В тежко положение са. Те и околните им се надяват медиците да създадат нещо за тях, да бъдат избавени. Господин Господинов е от село Брестник, а Любчо Лалев от Пловдив. Тези мъже няма шанс, Съдбата и някой от болничното заведение им обръща тил и те умират.
И се стартира: медии, питания, министри по малките екрани, мъгляви пояснения от болничното заведение, разплакани близки…
Нищо ново. Нито са първите, нито ще са последните. Цинично? А кое в последно време в тази страна е ралично от цинично?
Да си представим една друга обстановка.
Звъни телефона в Спешна помощ. " Ало, има човек в сериозно... " " В момента няма свободна кола за спешна помощ... ". " Става дума за... ". " Чакайте, когато се освободи, ще пристигна ". Край на диалога.
Офицерите от НСО се двоумят известно време дали да чакат или да работят. Дайстват. Качват премиера на джипката и го карат в най-близката болница, в която е оборудвано коронавирус поделение, съгласно здравния министър - всичко там е съвършено. Премиерът и то го е повтарял доста пъти пред камерата на Севда.
Стигат пред входа. Звънят нервно. Никой. Звънят още веднъж и още веднъж. Никой. Думкат по заключената врата. Появява се фигура в защитно облекло. „ Няа свободни кревати “ – изрича фигурата преди още някой от придружителите на премиера да е съумял да проговори. Един от защитата хваща лицето от болничното заведение за скафандъра: „ Ти знаеш ли кой е този човек, бе! “ „ Няа кревати, споделих. Идете в 57-ма МБАЛ, там може да има… “, - отвръща индивидът от болничното заведение и изчезва.
Служителите от НСО подкарват с гневна скорост към упоменатото лечебно заведение. Заключено. Тропане и звънене като на пожар. Показва се ядосана жена, - на такова наподобява съществото зад маскаата и съответните дрехи. " Какво сте се разтропали, бе! Второ денонощие не съм подвила крайник! " Един от офицерите се изправя пред нея: " Случаят е незабавен, става дума за… ". Жената го прекъсва: „ Я не викай! Всички са незабавни. Застанете на стъпалата и чакайте. Ще пристигна някой… " Фигурата в бяло се стопява в тамния кулоар като фантом.
Час по-късно медиците губят борбата за живота на премиера и той поема към моргата. Там го чакат хората от погребалното бюро. Аутопсия няма да има, тъй като няма патоанатоми.
В кабинета на шефа на болничното заведение се вихри олелия: звънят телефони, някой крещи, медсестра носи списък на заетите кревати, доктор от дежурния екип изяснява, че е нямало метод да се реагира по-бързо, различен добавя, че болният е имал мозъчна непълнота, контузии от футбола, наднормено тегло, есхимична...
Невъзможен сюжет, несъмнено. За Борисов, министрите, депутатите, баровците, олигарсите и прочие големци, както и за техните фамилии е обезпечен „ зелен кулоар “ и ВИП-обслужване непрекъснато. Осигурени са коли, екипи, държавна ги обгръща с комфорт, загрижени медицински лица, защита, нужните лекарства, инсталация и прочие
Господин и Любчо нямат шанс, тъй като са от друга България, не тази на властта. Това са две разнообразни страни, както чудесно знаете.
***
От екрана долита гласът на министър: " Нещо с логистиката се е объркало, всичко е органиирано както би трябвало ". Гласът му е ядосан, щото тия смотани българи към този момент го нервират с претенциите си.
Включват конференция. Здравният министър: Болниците са обезпечени с всичко належащо, няма непрегледан човек, всеки нуждаещ се е получил медицински грижи...
***
Хора, умирайте безшумно и не дразнете властта. Тя е заета да се грижи за вас.
Премиерът е жив и здрав, по-късно ще го видите в джипката, а по-късно ще прочетете какво е написала Севда от негово име.
***
Път ще се прокара, друже, тука,
нов път в тези канари!
С цветна маркировка, дейба майка им глупава! Давай да бегаме оттука...
***
Разликата сред джипката и двамата мъже на стълбите в Пловдив е един живот или една гибел. Проверката на прокуратурата някой ден ще… Нито медици, нито здравен министър или миистър-председател ще са отговорни. Бог да ги елементарни умрелите – хора без шанс.
Така е в България.
Огнян Стефанов
И се стартира: медии, питания, министри по малките екрани, мъгляви пояснения от болничното заведение, разплакани близки…
Нищо ново. Нито са първите, нито ще са последните. Цинично? А кое в последно време в тази страна е ралично от цинично?
Да си представим една друга обстановка.
Звъни телефона в Спешна помощ. " Ало, има човек в сериозно... " " В момента няма свободна кола за спешна помощ... ". " Става дума за... ". " Чакайте, когато се освободи, ще пристигна ". Край на диалога.
Офицерите от НСО се двоумят известно време дали да чакат или да работят. Дайстват. Качват премиера на джипката и го карат в най-близката болница, в която е оборудвано коронавирус поделение, съгласно здравния министър - всичко там е съвършено. Премиерът и то го е повтарял доста пъти пред камерата на Севда.
Стигат пред входа. Звънят нервно. Никой. Звънят още веднъж и още веднъж. Никой. Думкат по заключената врата. Появява се фигура в защитно облекло. „ Няа свободни кревати “ – изрича фигурата преди още някой от придружителите на премиера да е съумял да проговори. Един от защитата хваща лицето от болничното заведение за скафандъра: „ Ти знаеш ли кой е този човек, бе! “ „ Няа кревати, споделих. Идете в 57-ма МБАЛ, там може да има… “, - отвръща индивидът от болничното заведение и изчезва.
Служителите от НСО подкарват с гневна скорост към упоменатото лечебно заведение. Заключено. Тропане и звънене като на пожар. Показва се ядосана жена, - на такова наподобява съществото зад маскаата и съответните дрехи. " Какво сте се разтропали, бе! Второ денонощие не съм подвила крайник! " Един от офицерите се изправя пред нея: " Случаят е незабавен, става дума за… ". Жената го прекъсва: „ Я не викай! Всички са незабавни. Застанете на стъпалата и чакайте. Ще пристигна някой… " Фигурата в бяло се стопява в тамния кулоар като фантом.
Час по-късно медиците губят борбата за живота на премиера и той поема към моргата. Там го чакат хората от погребалното бюро. Аутопсия няма да има, тъй като няма патоанатоми.
В кабинета на шефа на болничното заведение се вихри олелия: звънят телефони, някой крещи, медсестра носи списък на заетите кревати, доктор от дежурния екип изяснява, че е нямало метод да се реагира по-бързо, различен добавя, че болният е имал мозъчна непълнота, контузии от футбола, наднормено тегло, есхимична...
Невъзможен сюжет, несъмнено. За Борисов, министрите, депутатите, баровците, олигарсите и прочие големци, както и за техните фамилии е обезпечен „ зелен кулоар “ и ВИП-обслужване непрекъснато. Осигурени са коли, екипи, държавна ги обгръща с комфорт, загрижени медицински лица, защита, нужните лекарства, инсталация и прочие
Господин и Любчо нямат шанс, тъй като са от друга България, не тази на властта. Това са две разнообразни страни, както чудесно знаете.
***
От екрана долита гласът на министър: " Нещо с логистиката се е объркало, всичко е органиирано както би трябвало ". Гласът му е ядосан, щото тия смотани българи към този момент го нервират с претенциите си.
Включват конференция. Здравният министър: Болниците са обезпечени с всичко належащо, няма непрегледан човек, всеки нуждаещ се е получил медицински грижи...
***
Хора, умирайте безшумно и не дразнете властта. Тя е заета да се грижи за вас.
Премиерът е жив и здрав, по-късно ще го видите в джипката, а по-късно ще прочетете какво е написала Севда от негово име.
***
Път ще се прокара, друже, тука,
нов път в тези канари!
С цветна маркировка, дейба майка им глупава! Давай да бегаме оттука...
***
Разликата сред джипката и двамата мъже на стълбите в Пловдив е един живот или една гибел. Проверката на прокуратурата някой ден ще… Нито медици, нито здравен министър или миистър-председател ще са отговорни. Бог да ги елементарни умрелите – хора без шанс.
Така е в България.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ