Любовта по ШЕКСПИР ♥ Ромео и Жулиета
Два рода равно знатни от Верона,
чиято хубост е тук пред вас,
още веднъж нарушавайки закона,
проливат ближна кръв със вражи бяс.
Двамина млади през стени от завист
обикват се под гибелна звезда
и таз обич, отвела ги до гроба,
погребва с тях и кръвната омраза.
♠ ♥ ♠
РОМЕО
Тя факлите край нея учи по какъв начин
да осветяват околния мрак
и върху плюша на нощта сияе,
сякаш брилянтна обица е,
висяща на ухо на негър!
О, недостоен от света лукс!
Дори измежду тез хубавици подбрани
тя като че ли гълъбица е измежду врани!
Ще проследя след танца де отива
и тази длан ще приюти щастлива
светинята на нейната ръка!
Обичал съм? Твърдях, че е по този начин,
само че, Господи, отде тогаз да зная,
че е допустима красота като тая?
♠ ♥ ♠
ЖУЛИЕТА
Нощта закрива моето лице
със маската си, другояче видял би
по какъв начин то от срам девичи руменее
поради думите, които ти
дочу ме да изказвам тази нощ.
Бих желала възпитание да съблюдавам,
да отрека, което съм признала,
само че късно е! Прощавайте, превземки!
Обичаш ли ме? Знам, ще кажеш: „ Да “
и аз на думата ще ти допускам.
Но обети да изричаш ти недей,
че има дума: „ Зевс даже се смей
над клетвите любовни “ и ти можеш
лъжовен да се окажеш, мой Ромео!
Обичаш ли ме? Честно ми кажи!
Но в случай че ти си мислиш, благи мой,
че прекомерно елементарно си ме завоювал,
ще почна да се разглезвам, да те мъча
и ще ти споделям „ не и не “… само че единствено
с цел да те карам да ме поухажваш,
а инак не, за нищо на света!…
Знам, неуместно приказвам, мой Монтеки,
и може би ще ти се видят леки
обноските ми. Но повярвай, благи,
аз по-невинна съм от тез, които
умеят да наподобяват непристъпни.
По-сдържано от тях — ще ти призная
със теб се бих държала, да не беше
подслушал, без да зная, моя ентусиазъм.
Затуй елементарни ми и недей отдава
на лекост таз моя безрезервност,
която мракът скритен ти разкри!
♠ ♥ ♠
Една обич лежи на смъртно ложе,
а друга бърза да я наследи.
Пред Жулиета да свети не може
таз, дето така блестяща бе преди.
И ето ги: той себе си излива
пред кръвен противник в боязън плах;
а тя краде приятност примамлива
от въдица, внушаваща й боязън.
Не може той намерено да я среща,
така както вършат влюбените вред;
тя длъжна е да крие пристрастеност гореща
от взор на родител и комшия.
Но младостта прескача дувар и трап
и сладка й е скришната обич!
♠ От „ Ромео и Жулиета ”, Уилям Шекспир; Превод ~ Валери Петров
♥ Снимки от кино лентата на Франко Дзефирели „ Ромео и Жулиета ”, 1968 година
