Два пътя в леса разделени видях, ала не можех да

Пътят, по който не тръгнах

Два пътя в леса разграничени видях,
но не можех да потегли по двата.
Бях пасажер единствен, там дълго стоях,
единия с взор надолу следях
тил по какъв начин извива във вътрешността в гъстака.
Тръгнах по другия. Тъй избор честен
и с повече право сторих вероятно.
Той искаше работа - цялостен затревен,
па въпреки и пътят им общ до тоз ден
за тях да се беше грижил по равно.
Еднакви лежаха оназ заран там
в листа пожълтели, без стъпки тъмни.
О, за различен ден оставих първия. Знам,
че пътят до път води постоянно. Сам
не имах вяра обаче, че ще се върна.
Това ще описвам с въздишка за тях,
щом минат години и се изгубят.
Два пътя един път разграничени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго.