Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
Два пъти по-малко от нужното са медицинските сестри в лечебните заведения за болнична помощ у нас. Това демонстрира анализът на данните в новия инструмент на Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) – „ Здравен показалец “. Чрез него всяка година БАПЗГ ще демонстрира положението на кадровия капацитет от експерти по здравни грижи в страната и напредъка на политиките за разрешаването на кадровия недостиг, оповестяват от съсловната организация.
Въпреки че Асоциацията предлага политики за дълготрайно решение на казуса от 10 години насам, те не се одобряват от ръководещите, а системата се оставя да действа в условия на възходящ кадрови недостиг, което се отразява на качеството на здравните грижи, които получават пациентите и на здравното им положение, означават от там.
Какво демонстрира статистиката за броя на медсестрите у нас?
Общият брой на медицинските сестри в България през 2024 година е 21 984 и е с 30% по-малък спрямо 2015 година Освен че понижават като безспорен брой, медицинските сестри са и повече от два пъти по-малко от междинното за Европейски Съюз на глава от популацията, сочат данните на БАПЗГ. 341 на 100 000 души население са били медицинските сестри през 2024 година в България против 786 на 100 000 души население приблизително за Европейски Съюз.
Разпределението на медицинските сестри в страната е и неравномерно, показват още от Асоциацията. Най-много са тези фрагменти в Северен централен и Северозападен райони – надлежно 416 и 399 на 100 000 души население. Най-малко медицински сестри има в Южен централен и Североизточен райони – надлежно 295 и 298 на 100 000 души население, регистрират още от Асоциацията.
Броят на медицинските сестри в болничната помощ също понижава с годините, като към този момент е над два пъти по-малко от нужното както съгласно плана на Медицински стандарт „ Здравни грижи “, по този начин и съгласно междинните индикатори за Европейски Съюз.
През предходната година в лечебните заведения са работили 17 243 медицински сестри, което демонстрира, че те са с 35% по-малко спрямо 2015 година Броят им на 100 000 души население е бил 268 против 574 на 100 000 души население приблизително за Европейски Съюз или повече от два пъти по-нисък. Той се оказва и два пъти по-малък съгласно заложените правила в плана на Медицински стандарт „ Здравни грижи “ на БАПЗГ, в случай че се съотнесе по отношение на настоящия брой на лечебни заведения в страната. В края на предходната година Националната здравноосигурителна каса е имала контракт за финансиране на 49 512 кревати, нужният брой медицински сестри за тях съгласно плана за Медицински стандарт по здравни грижи е 35 366 или два пъти по-голям от действително работещите в лечебните заведения. Още по-драматично е ситуацията, в случай че се пресметна нужният брой на база всички кревати в лечебните заведения – 55 724 по данни на Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) за 2023 година Тогава нужният брой медицински сестри за лечебните заведения е 39 802.
Медицинските сестри не доближават и в извънболничната здравна помощ, макар че тук през последните години имаме нарастване на броя им. Той се е повишил от 4 284 през 2015 година на 4 705 през 2024 година На 100 000 души население обаче у нас се падат 73 медицински сестри през предходната година против 212 медицински сестри приблизително за Европейски Съюз.
Възрастова конструкция
Освен че са незадоволителни, медицинските сестри в България са и с висока междинна възраст.
20% от работещите в системата на опазването на здравето са в пенсионна възраст против едвам 4% приблизително за Европейски Съюз. Средната възраст за предходната година на медицинските сестри е била 49 години. Тя се е намалила с една година по отношение на 2015 година, само че не тъй като в системата са влезнали задоволително млади фрагменти, а тъй като по биологични аргументи са я напуснали експерти в преклонна възраст.
Динамика
Че няма задоволително нови попълнения в системата демонстрира и броят на приключилите студенти по здравни грижи. Въпреки че местата за банкет в университетите не понижават, броят на приключилите сестри е по-нисък поради неналичието на интерес към специалността, споделят още от Асоциацията и акцентират, че огромна част от приключилите даже не се записват в БАПЗГ, тъй като непосредствено се ориентират към работа в чужбина или отвън системата.
Дефицит и качество на грижите
Съществува директна връзка сред кадровия недостиг и качеството на оказваните здравни грижи в една система. Липсата на 50% от нужните медицински сестри в страната визира значими детайли на медицинските услуги, които пациентите получават, като тяхната успеваемост, ориентираност към всеки обособен субект, тъждественост за всички без значение от обществения статус, район, възраст, пол, вяра и други, достатъчност, навременност, резултатност и сигурност. По данни на СЗО за 2023 година един на всеки 10 пациенти е бил повреден по време на лекуване, а 3 милиона са смъртните случаи на година заради оказването на небезопасна здравна помощ. В страните с ниски и междинни приходи 4 на 100 души умират от небезопасни медицински грижи. В същото време 50% от тези вреди са предотвратими, считат от СЗО.
Здравна политика
За да се лимитират тези неприятни практики в България и да се преодолее кадровият недостиг измежду експертите по здравни грижи, БАПЗГ от години предлага редица ограничения и нормативни промени, напомнят от там. Сред тях са приемане на Медицински стандарт по здравни грижи; осъществяване на правото и опцията БАПЗГ да стане контрактуван сътрудник на НЗОК, обезпечаване на финансиране от НЗОК на амбулаторните практики за здравни грижи за всички групи пациенти, прецизиране на логаритмите по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ, остойностяване на дейностите по здравни грижи и на труда на експертите по здравни грижи. Също по този начин залагане на условия за най-малък брой медицински сестри в лечебните заведения за подписване на контракт с НЗОК и въвеждане на самостоятелно ръководство по здравни грижи в лечебните заведения. За страдание до момента
нито едно от тези претенции не е било признато,
а системата е оставена да действа в увеличаващ се кадрови недостиг, без нужните стандарти и надзор, показват от БАПЗГ. „ Искрено се надяваме това да се промени в името най-много на пациента, в чиято роля на следващия ден може да се окаже всеки от нас “, означават от Асоциацията.
Въпреки че Асоциацията предлага политики за дълготрайно решение на казуса от 10 години насам, те не се одобряват от ръководещите, а системата се оставя да действа в условия на възходящ кадрови недостиг, което се отразява на качеството на здравните грижи, които получават пациентите и на здравното им положение, означават от там.
Какво демонстрира статистиката за броя на медсестрите у нас?
Общият брой на медицинските сестри в България през 2024 година е 21 984 и е с 30% по-малък спрямо 2015 година Освен че понижават като безспорен брой, медицинските сестри са и повече от два пъти по-малко от междинното за Европейски Съюз на глава от популацията, сочат данните на БАПЗГ. 341 на 100 000 души население са били медицинските сестри през 2024 година в България против 786 на 100 000 души население приблизително за Европейски Съюз.
Разпределението на медицинските сестри в страната е и неравномерно, показват още от Асоциацията. Най-много са тези фрагменти в Северен централен и Северозападен райони – надлежно 416 и 399 на 100 000 души население. Най-малко медицински сестри има в Южен централен и Североизточен райони – надлежно 295 и 298 на 100 000 души население, регистрират още от Асоциацията.
Броят на медицинските сестри в болничната помощ също понижава с годините, като към този момент е над два пъти по-малко от нужното както съгласно плана на Медицински стандарт „ Здравни грижи “, по този начин и съгласно междинните индикатори за Европейски Съюз.
През предходната година в лечебните заведения са работили 17 243 медицински сестри, което демонстрира, че те са с 35% по-малко спрямо 2015 година Броят им на 100 000 души население е бил 268 против 574 на 100 000 души население приблизително за Европейски Съюз или повече от два пъти по-нисък. Той се оказва и два пъти по-малък съгласно заложените правила в плана на Медицински стандарт „ Здравни грижи “ на БАПЗГ, в случай че се съотнесе по отношение на настоящия брой на лечебни заведения в страната. В края на предходната година Националната здравноосигурителна каса е имала контракт за финансиране на 49 512 кревати, нужният брой медицински сестри за тях съгласно плана за Медицински стандарт по здравни грижи е 35 366 или два пъти по-голям от действително работещите в лечебните заведения. Още по-драматично е ситуацията, в случай че се пресметна нужният брой на база всички кревати в лечебните заведения – 55 724 по данни на Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) за 2023 година Тогава нужният брой медицински сестри за лечебните заведения е 39 802.
Медицинските сестри не доближават и в извънболничната здравна помощ, макар че тук през последните години имаме нарастване на броя им. Той се е повишил от 4 284 през 2015 година на 4 705 през 2024 година На 100 000 души население обаче у нас се падат 73 медицински сестри през предходната година против 212 медицински сестри приблизително за Европейски Съюз.
Възрастова конструкция
Освен че са незадоволителни, медицинските сестри в България са и с висока междинна възраст.
20% от работещите в системата на опазването на здравето са в пенсионна възраст против едвам 4% приблизително за Европейски Съюз. Средната възраст за предходната година на медицинските сестри е била 49 години. Тя се е намалила с една година по отношение на 2015 година, само че не тъй като в системата са влезнали задоволително млади фрагменти, а тъй като по биологични аргументи са я напуснали експерти в преклонна възраст.
Динамика
Че няма задоволително нови попълнения в системата демонстрира и броят на приключилите студенти по здравни грижи. Въпреки че местата за банкет в университетите не понижават, броят на приключилите сестри е по-нисък поради неналичието на интерес към специалността, споделят още от Асоциацията и акцентират, че огромна част от приключилите даже не се записват в БАПЗГ, тъй като непосредствено се ориентират към работа в чужбина или отвън системата.
Дефицит и качество на грижите
Съществува директна връзка сред кадровия недостиг и качеството на оказваните здравни грижи в една система. Липсата на 50% от нужните медицински сестри в страната визира значими детайли на медицинските услуги, които пациентите получават, като тяхната успеваемост, ориентираност към всеки обособен субект, тъждественост за всички без значение от обществения статус, район, възраст, пол, вяра и други, достатъчност, навременност, резултатност и сигурност. По данни на СЗО за 2023 година един на всеки 10 пациенти е бил повреден по време на лекуване, а 3 милиона са смъртните случаи на година заради оказването на небезопасна здравна помощ. В страните с ниски и междинни приходи 4 на 100 души умират от небезопасни медицински грижи. В същото време 50% от тези вреди са предотвратими, считат от СЗО.
Здравна политика
За да се лимитират тези неприятни практики в България и да се преодолее кадровият недостиг измежду експертите по здравни грижи, БАПЗГ от години предлага редица ограничения и нормативни промени, напомнят от там. Сред тях са приемане на Медицински стандарт по здравни грижи; осъществяване на правото и опцията БАПЗГ да стане контрактуван сътрудник на НЗОК, обезпечаване на финансиране от НЗОК на амбулаторните практики за здравни грижи за всички групи пациенти, прецизиране на логаритмите по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ, остойностяване на дейностите по здравни грижи и на труда на експертите по здравни грижи. Също по този начин залагане на условия за най-малък брой медицински сестри в лечебните заведения за подписване на контракт с НЗОК и въвеждане на самостоятелно ръководство по здравни грижи в лечебните заведения. За страдание до момента
нито едно от тези претенции не е било признато,
а системата е оставена да действа в увеличаващ се кадрови недостиг, без нужните стандарти и надзор, показват от БАПЗГ. „ Искрено се надяваме това да се промени в името най-много на пациента, в чиято роля на следващия ден може да се окаже всеки от нас “, означават от Асоциацията.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ