За или против кеша vol.2: Кой спечели новия дебат на Мениджър от поредицата „Точка на кипене“
Два тима дискутираха тематиката „ За или срещу кеша “ в границите на спор от формат на Мениджър „ Точка на шупване “. С безапелационна преднина завоюва тимът на Димитър Продански , изпълнителен шеф, член на Управителния съвет на Management Financial Group (MFG), и финансовият съветник и вложител Стойне Василев , които защитаваха позицията „ Против кеша “. Това сочат финалните резултати от анкетата, провеждана на уеб страницата manager.bg.
Дебатът бе предшестван от анкета, извършена на уеб страницата Manager.bg, която сподели, че преди неговото начало 55,2% бяха дали своят вот за позицията „ За кеша “, а 44,8% - „ Против кеша “. В края на дебата обаче резултатите бяха обърнати и тимът „ Против кеша “ притегли на своя страна 52% от гласувалите, до момента в който тимът „ За кеша “, в състав икономиста Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) и бизнес журналистът Стефан Антонов , завоюва поддръжката на 48% от участвалите в анкетата.
Това беше второ издание на дебата по темата „ За или срещу кеша “, като първото също бе извоювано от тима, който бе „ Против кеша "
Началото на дебата даде Стойне Василев с образец за две несъществуващи страни – една доминирана от кеша и друга, в която господстват безкешовите заплащания.
„ Представете си че има една страна, която се назовава Кешландия – там всичко се заплаща с банкноти и монети. Какво се случва? Отивате заран да тичате в парка, взимате една банкнота от 20 лв., само че сте не запомнили минерална вода. Обикаляте 10 магазина и никой не може да ви скапе парите. Това се случва чак на 11-тия магазин. Прибирате се у дома и желаете да си купите преносим компютър от Германия, тъй като е там е по-хубав. Хващате самолета, отивате в Берлин, давате на локалния търговец парите и се прибирате. Другият вид е да платите на някой това да се случи. След това желаете да си купите жилище в разширения център на София и отивате в банката, с цел да изтеглите половин милион лв. за двустаен апартамент. Отивате при продавача и стартирате да ги броите дружно. Броите три дни и те не излизат с 20 лв.. Продавачът се отхвърля и договорката пропада. Това е в Кешландия “, съобщи във встъпителната си тирада Стойне Василев.
Стойне Василев / Снимка: Николай Дойчинов
След това той даде за образец друга страна, която се споделя Диджиталленд, където нещата стават доста по-лесно, защото хората със смарт устройства заплащат всичко цифрово и има независимост да се купува отвред.
„ Плащанията са доста по-сигурни, в случай че желаеме да си купим по-голямо нещо като кола или апартамент. Тогава просто превеждаме парите по банков път или посредством някакво приложение. Така всичко става доста по-бързо, елементарно и комфортно “, сподели Василев.
Стоян Панчев обаче отвърна с образец от действителния живот, като съобщи, че през последния един месец в Ливан е имало голям брой взимания на заложници в клонове на банки, защото паричната система в страната се разпада и множеството хора нямат достъп до личните си сметки.
„ Единственото решение за тях е да отидат, да извадят оръжие, да вземат заложници и да доближат до част от парите си. Тези пари са техни, само че просто тъй като системата се е разпаднала, те нямат достъп до тях. Днес живеем в един свят, който е доста по-близо до Ливан “, сподели той.
„ Преди две години не сме очаквали международна пандемия, която ще ни заключи у дома. Преди две години не сме очаквали, че централните банки, вместо да се борят с дефлацията, ще се пробват да овладеят галопираща инфлация. В този свят ние имахме десетилетия на мир в Европа. Идеята за война сред велика мощ и съюз от други велики сили в Европа бе невъзможна. В един свят, където всичко работи, може би кеша би трябвало да остане обратно. В света, към който вървим, би трябвало сами да съхраняваме парите си и би трябвало да имаме достъп до тях, тъй като системата може доста елементарно да счупи “, съобщи Панчев.
Димитър Продански, уточни, че числата демонстрират растеж на безкешовите заплащания в България.
„ Вижда се растеж на конкуренцията в областта на безкешовите заплащания. Това води до по-голям избор за потребителите и надлежно понижава цената на съответната услуга. Според мен кешът последователно отива в предишното. Не желая той да изчезне незабавно, защото нещата би трябвало да стават хармонично “, сподели той.
Стефан Антонов сподели, че не отхвърля позитивите на електронните разплащания, само че уточни че парите в брой не би трябвало да бъдат ограничавани, защото все по-често следим по какъв начин административно се събира информация за хората и по какъв начин те биват ограничавани във взимането на своите избори.
„ Видяхме по какъв начин в деня, когато Виктор Орбан завоюва изборите в Унгария бяха спрени европейски средства под претекст на Европейската комисия. В България видяхме по какъв начин последното парламентарно болшинство предложи закон за отбрана на страната, при който финансовият министър можеш да блокира парите на хората във банките при съществуване на данни. Виждаме и един черен лист, който се оказа, че е нелегално формиран поради наказания на непозната страна, макар че това е неразрешено по европейското законодателство. Моята теза е, че както в развитите европейски страни, където има блян за унификация на държанието и мека форма на насила за инакомислещите, по този начин и в недоразвитите в политическо и правно отношение страни, измежду които и България, има голяма доза политически риск, когато парите на човек са ясно забележими на едно място, в случай че е допустимо електронно, той да загуби достъп до тях, тъй като не се харесва на политическата класа “, сподели той.
Първият въпрос, който беше заложен на участниците в дебата беше: „ Има ли смяна в икономическата среда през последната година? Промяна, която по един или различен метод да е оказала въздействие върху цифровите или кешовите разплащания?
„ Основната смяна през последната година е инфлацията, която понижава атрактивността на заплащането в налични пари и държането на персонални пари, тъй като цената на кеша пада. По-изгодно е да имаш цифрови средства, които да инвестираш “, сподели Димитър Продански.
По думите му данните на Българска народна банка за развиване на заплащанията до 2021 година демонстрират, че единствено през 2021 година по отношение на 2020 година има растеж от 35% на картовите разплащания.
Според него една от повода за това е възходящата конкуренция. „ До преди няколко години имахме монопол на банките върху даването на ПОС устройства на търговците на относително високи цени. Имаше и потребност от голямо количество документи, с цел да може търговеца да получи такова устройство. Има няколко компании, в това число и българската myPOS, които дръпнаха цените и качеството на услугата, която се дава на търговците до доста допустими равнища. Това предпоставя по-голямо разбиране на безкешовите заплащания. Има и системи, които заобикалят картовата инфраструктура и към този момент не е нужно ПОС устройство “, добави Продански.
Икономистът Стоян Панчев отговори, че инфлацията е значим съставен елемент от промяната и причина кешът да е значим.
„ Представете си какво щеше да стане при инфлация от съвсем 18% през август, в случай че тавана на кешовите разплащания беше свален на 1000 лв., както държавното управление опита да направи през 2017 година Щяхме на процедура да сме блокирали заплащанията в кеш, с изключение на за доста дребни покупки. Ключовото е по какъв начин да разгадаем повече кешови заплащания и хората да имат по-голяма опция да ги употребяват “, сподели той.
По думите му данните на Българска народна банка демонстрират с изключение на увеличение на безкасовите заплащания, по този начин и растеж на търсенето на банкноти и монети поради инфлацията.
Той уточни, че „ слагането на кеш под юргана “ не е нещо остаряло, а научена мъдрост от рецесии.
Стоян Панчев / Снимка: Николай Дойчинов
Стойне Василев означи, че по-големият кеш идва от сива стопанска система, а не от законен бизнес.
„ Ние сме по-далеч от образеца с Ливан. В Украйна системата още работи и хората могат да си теглят своите пари макар войната “, сподели Василев.
Той обаче сподели, че е срещу препоръките на бабите и дядовците за държане на парите в брой, защото кешът е рисков.
Стефан Антонов сподели, че Украйна това лято беше избавена от банкрут по решение на интернационалната финансова общественост, която реши, че може да се отсрочат падежите по дълга й. „ Дали тя е по-стабилна от Ливан е по волята на интернационалната финансова общественост. Тук приказваме за риска една страна да изпадне в изключителна обстановка, при която финансовата и система блокира. Факт е че има „ Черни лебеди “ и е реалност, че хората би трябвало да имат опция да се защитят от тях “, сподели той.
„ Кое е по-сигурно – заплащане в брой или по електронен път? “ , беше вторият въпрос, заложен по време на дебата.
Димитър Продански сподели, че кешът не е сигурен, защото основава огромен риск за притежателите му, даже чисто физически под формата на обири. Той даде образец с телефонните измамници, които са откраднали огромни суми от жители у нас.
„ През последното година заплащанията с мобилни устройства станаха по-достъпни посредством навлизането на услуги като Гугъл Pay и Apple Pay. Дори в случай че си на плажа не ти би трябвало никакъв кеш. Плащанията стават несъмнено, няма кой да ти открадне парите “, добави той.
Стоян Панчев съобщи, че не отхвърля удобството на тези способи на заплащане, само че изясни, че в случай че приказваме за сигурност, би трябвало редица системи да работят както би трябвало.
„ Трябва да работи финансовата система, политическата система, банковата система, би трябвало да работят и механичните устройства и да има интернет. Супер е, когато всичко това работи, само че когато нещо от тази верига не работи, тогава сигурността е в портативната стойност. Кешът е може би най-ликвидната портативна стойност и това го прави по-сигурен от всевъзможни други типове разплащания “, сподели той.
Според него аргумента за кражбата изцяло се балансира с опцията за пробиви в електронната сигурност.
„ Една от специалностите на бъдещето е киберсигурността. До 2025 година се чака в международен мащаб да има дефицит от експерти в региона от 5 млн. души. Това не се случва ето по този начин. Толкова са напреднали измамите и офанзивите, че могат да те оберат и през компютъра ти “, сподели Стефан Антонов.
В своя контрааргумент Стойне Василев сподели, че в случай че в магазин няма ток и системата за електронни заплащания към този момент не работи, кешът също няма да е от изгода, защото касата не работи и не могат да ни издадат касова записка. Той съобщи, че и при кеша и електронните заплащания съществуват опасности за сигурността.
Стефан Антонов сподели, че с цел да се ограничи заплащането в брой или то да се запази има аргументи, които са оттатък самата сигурност. „ Говорим за правото на избор и правото на взимане на решение. С тях върви и персоналната отговорност да се понесат загуби, само че би трябвало да се почита правото на избор на хората да държат благосъстоянието си под една или друга форма “, сподели той.
Третия въпрос, който беше заложен на участниците в дебата беше: „ Кое ни дава повече независимост – кешът или цифровото заплащане? “
Стойне Василев сподели, че всички имаме профили в обществените мрежи и там си даваме всичките данни. „ Гугъл знае къде се намираме, какво купуваме и какво търсим. Ако някой реши да ни вземе персоналните данни, да ни следи или да ни постанова някакви ограничавания, кешът не е нещо, което действително би работило “, разяснява той.
Според него блокчейн технологията и биткойнът като неин флагман могат да ни създадат по-свободни.
Стоян Панчев отговори, че нарушаването на свободата идва от рестриктивните мерки от страна на набор от страни в Европейски Съюз и на други места. „ Те на процедура ни споделят: „ До тази сума може да разполагате с вашия кеш, след което е неразрешено и ви считаме за терористи, за нарушители и хора, които перат пари. За страдание това е съсредоточено в тази част от Европа, която се оправя най-лошо със оправянето с престъпност и корупция “, сподели той, като уточни, че в остарели и сполучливи стопански системи като Германия и Нидерландия няма такива ограничавания.
Димитър Продански сподели, че съществуването на кеш било удобно за Гърция в спешната обстановка, защото жителите не са били лимитирани при тегленето от банкомати и банки, само че това се дължало единствено на обстоятелството, че страната е част от еврозоната.
„ Ако не бяха в еврозоната щеше да има една хиперинфлация и те нямаше да останат с нищо. В еврозоната се върви към ограничение на кешовите разплащания “, добави той.
Димитър Продански / Снимка: Николай Дойчинов
Стефан Антонов сподели, че има проучвания, които демонстрират, че сивата стопанска система не се свива, когато се вкарват ограничавания на заплащанията в брой. Той даде образец с полезността на кеша при войната в Украйна, като сподели, че доста хора нямаше да могат да изоставен страната, в случай че не разполагаха с пари в брой, с цел да заплащат на рекетиращи служители на реда и граничари.
„ Трябва ли да се актуализира законодателството и да се трансформират рестриктивните мерки върху кешовите заплащания? “ . Това беше четвъртият въпрос, заложен на дебата.
„ В момента законодателството показва, че в случай че става въпрос за търговски покупко-продажби, било то сред физически лица или бизнеси, те не могат да се осъществят в брой, в случай че са на стойност над 10 хиляди лв.. Аз съм срещу това да се трансформира законодателството и да се поставя ограничаване от 5 хиляди лв. или 1 хиляди лв.. Аз съм за това да се предизвиква потреблението на безналични заплащания “, сподели Стойне Василев.
Той сподели, че по разнообразни проучвания сивата стопанска система в България е сред 28% и 30%.
„ Има и доста черна стопанска система. Малко хора ще желаят да вземат рушвет в натура. Те желаят пари, а там няма по какъв начин да стане с разплащане, тъй като тези средства могат да се проследят през прехвърлянията в банки или други институции. Големите касови наличия в доста фиктивни компании идват от неспазване на закона. Проблемът не е тавана, тъй като той не се съблюдава “, разяснява той.
„ Няма по какъв начин да имаш 200-300 хиляди лв., без те да са минали през някаква финансова институция, с цел да платиш в кеш. Ясно е, че това няма по какъв начин да са напълно бели пари “, добави Василев.
Стефан Антонов отговори, че големите благосъстояния сигурно не могат да имат някакъв легален източник в случай че не са следени при процеса на образуването им, само че съгласно него въпросът е в това човек да може да разполага с парите си, откакто към този момент ги има, по подобен метод, по какъвто желае.
„ Говорим за това хората да разполагат с оптимално благоприятни условия да ръководят благосъстоянието си и да не се натоварват със отговорности, още повече с такива, които съпътстват електронните разплащания, във време на рецесия, когато приходите са най-изложени на напън “, сподели той.
_1.jpg )
Стефан Антонов / Снимка: Николай Дойчинов
Димитър Продански сподели, че от законова позиция и такава за поощряване на безкасовите заплащания има детайл на едно субсидиране от страна на хората, които употребяват такива заплащания, по отношение на кеша, тъй като кеша се печата от страната за сметка на всички нас, без значение дали го употребяваме или не.
Стоян Панчев изрази мнение, че цялото законодателство в посока ограничението на кеша наподобява като „ институционален неуспех “.
„ Държавата, която има монопол върху този ангажимент, не може да се оправи с него и постанова все по-тежки правила, които се трансферират върху други хора, които съблюдават закона. Ние би трябвало да отидем в банката и един час да попълняме заявления. След това не мога да си купя нещо за 12 хиляди лв. кеш. В страната не се съблюдава закона и не се реализират резултатите, само че в това време законите стават повече и по-ограничаващи “, сподели той.
Последният въпрос, който беше заложен на участниците беше: „ Възможно ли е електронните заплащания да решат казуса със сивата стопанска система? “
Димитър Продански отговори, че електронните заплащания няма да решат казуса със сивата стопанска система сами по себе си, тъй като съответният регулаторен орган би трябвало да си свърши работа когато има такива безкешови заплащания и да наблюдава техния източник.
„ Да, увеличението на каузи на безкешовите заплащания води до понижаване на каузи на сивата стопанска система, при равни други условия, тъй като се усилва проследимостта на тези пари “, сподели той.
Стоян Панчев сподели, че самият той не счита сивата стопанска система за нещо неприятно единствено по себе си, само че в случай че желаеме да се оправим с нея би трябвало да забележим от кое място потегля тя.
„ Ако не желаеме да има заплащане в плик, може би би трябвало да понижим осигуровките или да осигуряваме нещо против тях. Ако човек не счита, че ще получи рационална пенсия, когато се пенсионира, или му се постанова да доплаща, когато върви на лечебно заведение, то за него не си коства да дава 30 или 40 % от приходите си за него. Проблемът не е в закона и хората, а какво им предоставяме против тези заплащания “, сподели той.
Панчев също по този начин се разгласи за повдигане на кешовия таван, в случай че би трябвало да има подобен – от една страна поради инфлацията, а от друга за предоставяне на повече независимост на хората да разполагат с парите си.
В заключителното си изявление Стойне Василев сподели, че поради пандемията и войната хората са почнали да употребяват повече онлайн заплащания. „ Имаме някакви условия, които не са законодателни, само че хората избират да употребяват финтех приложенията и по-добрите артикули на банките “, разяснява той.
Василев сподели, че е срещу цялостна ограничение на кеша, само че за него свободата е опцията да разполага с парите си на всички места
Стефан Антонов пък сподели, че в миг влизаме в рецесия и най-вероятно ще излезем в криза, като в сходен миг е доста значимо хората да не бъдат натоварвани с каквито и да е било нормативно предопределени разноски.
„ Те би трябвало да бъдат облекчени по оптимално елементарен метод да взимат решенията, които считат, че са най-полезни за тях. Това включва и правото на избор да харчат парите си по този начин, както решат “, съобщи той.
В умозаключение Димитър Продански сподели, че няма потребност от законодателни промени, защото причините в интерес на безкешовите заплащания са задоволително безапелационно.
„ Добре е, че България е в Европейския съюз, където има общо законодателство във връзка с заплащанията, което улеснява влизането на технологии и непознати финансови играчи. Това дава опция на българските играчи да се развиват, защото имат бизнес в Европа. Трябва да бъде усъвършенствана финансовата просветеност на българското население, като е добре да има някаква държавна акция в тази тенденция. Безкешовите заплащания доста улесняват подобряването на тази финансова просветеност “, сподели той.
Стоян Панчев съобщи, че от известно време тече огромна борба в областта на парите. „ От едната страна имаме биткойн против цифровите валути на централните банки, които считам, че напълно скоро ще бъдат огромен проблем за множеството от нас. От едната страна имаме фиатните валути, които девалвират с особена експедитивност напоследък, а от другата страна имаме златото и валутите, които са основани на артикули. Кешът също е част от това нещо. 2017 година имаше огромна офанзива против свободата на българите да разполагаме със своя кеш и имаше опит за налагане на таван от 1000 лв.. Битката не е единствено за улеснение, вложения и възвращаемост, а до каква степен може да разполагаш с това, което си създал с времето си на тази земя. Кешът е независимост и е част от нещо доста по-голямо, в което е хубаво да участваме “, сподели той.
Генерален сътрудник на събитието е .
Медийни сътрудници са: , , , ,
Институционални сътрудници са:
Дебатът бе предшестван от анкета, извършена на уеб страницата Manager.bg, която сподели, че преди неговото начало 55,2% бяха дали своят вот за позицията „ За кеша “, а 44,8% - „ Против кеша “. В края на дебата обаче резултатите бяха обърнати и тимът „ Против кеша “ притегли на своя страна 52% от гласувалите, до момента в който тимът „ За кеша “, в състав икономиста Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) и бизнес журналистът Стефан Антонов , завоюва поддръжката на 48% от участвалите в анкетата.
Това беше второ издание на дебата по темата „ За или срещу кеша “, като първото също бе извоювано от тима, който бе „ Против кеша "
Началото на дебата даде Стойне Василев с образец за две несъществуващи страни – една доминирана от кеша и друга, в която господстват безкешовите заплащания.
„ Представете си че има една страна, която се назовава Кешландия – там всичко се заплаща с банкноти и монети. Какво се случва? Отивате заран да тичате в парка, взимате една банкнота от 20 лв., само че сте не запомнили минерална вода. Обикаляте 10 магазина и никой не може да ви скапе парите. Това се случва чак на 11-тия магазин. Прибирате се у дома и желаете да си купите преносим компютър от Германия, тъй като е там е по-хубав. Хващате самолета, отивате в Берлин, давате на локалния търговец парите и се прибирате. Другият вид е да платите на някой това да се случи. След това желаете да си купите жилище в разширения център на София и отивате в банката, с цел да изтеглите половин милион лв. за двустаен апартамент. Отивате при продавача и стартирате да ги броите дружно. Броите три дни и те не излизат с 20 лв.. Продавачът се отхвърля и договорката пропада. Това е в Кешландия “, съобщи във встъпителната си тирада Стойне Василев.
Стойне Василев / Снимка: Николай Дойчинов
След това той даде за образец друга страна, която се споделя Диджиталленд, където нещата стават доста по-лесно, защото хората със смарт устройства заплащат всичко цифрово и има независимост да се купува отвред.
„ Плащанията са доста по-сигурни, в случай че желаеме да си купим по-голямо нещо като кола или апартамент. Тогава просто превеждаме парите по банков път или посредством някакво приложение. Така всичко става доста по-бързо, елементарно и комфортно “, сподели Василев.
Стоян Панчев обаче отвърна с образец от действителния живот, като съобщи, че през последния един месец в Ливан е имало голям брой взимания на заложници в клонове на банки, защото паричната система в страната се разпада и множеството хора нямат достъп до личните си сметки.
„ Единственото решение за тях е да отидат, да извадят оръжие, да вземат заложници и да доближат до част от парите си. Тези пари са техни, само че просто тъй като системата се е разпаднала, те нямат достъп до тях. Днес живеем в един свят, който е доста по-близо до Ливан “, сподели той.
„ Преди две години не сме очаквали международна пандемия, която ще ни заключи у дома. Преди две години не сме очаквали, че централните банки, вместо да се борят с дефлацията, ще се пробват да овладеят галопираща инфлация. В този свят ние имахме десетилетия на мир в Европа. Идеята за война сред велика мощ и съюз от други велики сили в Европа бе невъзможна. В един свят, където всичко работи, може би кеша би трябвало да остане обратно. В света, към който вървим, би трябвало сами да съхраняваме парите си и би трябвало да имаме достъп до тях, тъй като системата може доста елементарно да счупи “, съобщи Панчев.
Димитър Продански, уточни, че числата демонстрират растеж на безкешовите заплащания в България.
„ Вижда се растеж на конкуренцията в областта на безкешовите заплащания. Това води до по-голям избор за потребителите и надлежно понижава цената на съответната услуга. Според мен кешът последователно отива в предишното. Не желая той да изчезне незабавно, защото нещата би трябвало да стават хармонично “, сподели той.
Стефан Антонов сподели, че не отхвърля позитивите на електронните разплащания, само че уточни че парите в брой не би трябвало да бъдат ограничавани, защото все по-често следим по какъв начин административно се събира информация за хората и по какъв начин те биват ограничавани във взимането на своите избори.
„ Видяхме по какъв начин в деня, когато Виктор Орбан завоюва изборите в Унгария бяха спрени европейски средства под претекст на Европейската комисия. В България видяхме по какъв начин последното парламентарно болшинство предложи закон за отбрана на страната, при който финансовият министър можеш да блокира парите на хората във банките при съществуване на данни. Виждаме и един черен лист, който се оказа, че е нелегално формиран поради наказания на непозната страна, макар че това е неразрешено по европейското законодателство. Моята теза е, че както в развитите европейски страни, където има блян за унификация на държанието и мека форма на насила за инакомислещите, по този начин и в недоразвитите в политическо и правно отношение страни, измежду които и България, има голяма доза политически риск, когато парите на човек са ясно забележими на едно място, в случай че е допустимо електронно, той да загуби достъп до тях, тъй като не се харесва на политическата класа “, сподели той.
Първият въпрос, който беше заложен на участниците в дебата беше: „ Има ли смяна в икономическата среда през последната година? Промяна, която по един или различен метод да е оказала въздействие върху цифровите или кешовите разплащания?
„ Основната смяна през последната година е инфлацията, която понижава атрактивността на заплащането в налични пари и държането на персонални пари, тъй като цената на кеша пада. По-изгодно е да имаш цифрови средства, които да инвестираш “, сподели Димитър Продански.
По думите му данните на Българска народна банка за развиване на заплащанията до 2021 година демонстрират, че единствено през 2021 година по отношение на 2020 година има растеж от 35% на картовите разплащания.
Според него една от повода за това е възходящата конкуренция. „ До преди няколко години имахме монопол на банките върху даването на ПОС устройства на търговците на относително високи цени. Имаше и потребност от голямо количество документи, с цел да може търговеца да получи такова устройство. Има няколко компании, в това число и българската myPOS, които дръпнаха цените и качеството на услугата, която се дава на търговците до доста допустими равнища. Това предпоставя по-голямо разбиране на безкешовите заплащания. Има и системи, които заобикалят картовата инфраструктура и към този момент не е нужно ПОС устройство “, добави Продански.
Икономистът Стоян Панчев отговори, че инфлацията е значим съставен елемент от промяната и причина кешът да е значим.
„ Представете си какво щеше да стане при инфлация от съвсем 18% през август, в случай че тавана на кешовите разплащания беше свален на 1000 лв., както държавното управление опита да направи през 2017 година Щяхме на процедура да сме блокирали заплащанията в кеш, с изключение на за доста дребни покупки. Ключовото е по какъв начин да разгадаем повече кешови заплащания и хората да имат по-голяма опция да ги употребяват “, сподели той.
По думите му данните на Българска народна банка демонстрират с изключение на увеличение на безкасовите заплащания, по този начин и растеж на търсенето на банкноти и монети поради инфлацията.
Той уточни, че „ слагането на кеш под юргана “ не е нещо остаряло, а научена мъдрост от рецесии.
Стоян Панчев / Снимка: Николай Дойчинов
Стойне Василев означи, че по-големият кеш идва от сива стопанска система, а не от законен бизнес.
„ Ние сме по-далеч от образеца с Ливан. В Украйна системата още работи и хората могат да си теглят своите пари макар войната “, сподели Василев.
Той обаче сподели, че е срещу препоръките на бабите и дядовците за държане на парите в брой, защото кешът е рисков.
Стефан Антонов сподели, че Украйна това лято беше избавена от банкрут по решение на интернационалната финансова общественост, която реши, че може да се отсрочат падежите по дълга й. „ Дали тя е по-стабилна от Ливан е по волята на интернационалната финансова общественост. Тук приказваме за риска една страна да изпадне в изключителна обстановка, при която финансовата и система блокира. Факт е че има „ Черни лебеди “ и е реалност, че хората би трябвало да имат опция да се защитят от тях “, сподели той.
„ Кое е по-сигурно – заплащане в брой или по електронен път? “ , беше вторият въпрос, заложен по време на дебата.
Димитър Продански сподели, че кешът не е сигурен, защото основава огромен риск за притежателите му, даже чисто физически под формата на обири. Той даде образец с телефонните измамници, които са откраднали огромни суми от жители у нас.
„ През последното година заплащанията с мобилни устройства станаха по-достъпни посредством навлизането на услуги като Гугъл Pay и Apple Pay. Дори в случай че си на плажа не ти би трябвало никакъв кеш. Плащанията стават несъмнено, няма кой да ти открадне парите “, добави той.
Стоян Панчев съобщи, че не отхвърля удобството на тези способи на заплащане, само че изясни, че в случай че приказваме за сигурност, би трябвало редица системи да работят както би трябвало.
„ Трябва да работи финансовата система, политическата система, банковата система, би трябвало да работят и механичните устройства и да има интернет. Супер е, когато всичко това работи, само че когато нещо от тази верига не работи, тогава сигурността е в портативната стойност. Кешът е може би най-ликвидната портативна стойност и това го прави по-сигурен от всевъзможни други типове разплащания “, сподели той.
Според него аргумента за кражбата изцяло се балансира с опцията за пробиви в електронната сигурност.
„ Една от специалностите на бъдещето е киберсигурността. До 2025 година се чака в международен мащаб да има дефицит от експерти в региона от 5 млн. души. Това не се случва ето по този начин. Толкова са напреднали измамите и офанзивите, че могат да те оберат и през компютъра ти “, сподели Стефан Антонов.
В своя контрааргумент Стойне Василев сподели, че в случай че в магазин няма ток и системата за електронни заплащания към този момент не работи, кешът също няма да е от изгода, защото касата не работи и не могат да ни издадат касова записка. Той съобщи, че и при кеша и електронните заплащания съществуват опасности за сигурността.
Стефан Антонов сподели, че с цел да се ограничи заплащането в брой или то да се запази има аргументи, които са оттатък самата сигурност. „ Говорим за правото на избор и правото на взимане на решение. С тях върви и персоналната отговорност да се понесат загуби, само че би трябвало да се почита правото на избор на хората да държат благосъстоянието си под една или друга форма “, сподели той.
Третия въпрос, който беше заложен на участниците в дебата беше: „ Кое ни дава повече независимост – кешът или цифровото заплащане? “
Стойне Василев сподели, че всички имаме профили в обществените мрежи и там си даваме всичките данни. „ Гугъл знае къде се намираме, какво купуваме и какво търсим. Ако някой реши да ни вземе персоналните данни, да ни следи или да ни постанова някакви ограничавания, кешът не е нещо, което действително би работило “, разяснява той.
Според него блокчейн технологията и биткойнът като неин флагман могат да ни създадат по-свободни.
Стоян Панчев отговори, че нарушаването на свободата идва от рестриктивните мерки от страна на набор от страни в Европейски Съюз и на други места. „ Те на процедура ни споделят: „ До тази сума може да разполагате с вашия кеш, след което е неразрешено и ви считаме за терористи, за нарушители и хора, които перат пари. За страдание това е съсредоточено в тази част от Европа, която се оправя най-лошо със оправянето с престъпност и корупция “, сподели той, като уточни, че в остарели и сполучливи стопански системи като Германия и Нидерландия няма такива ограничавания.
Димитър Продански сподели, че съществуването на кеш било удобно за Гърция в спешната обстановка, защото жителите не са били лимитирани при тегленето от банкомати и банки, само че това се дължало единствено на обстоятелството, че страната е част от еврозоната.
„ Ако не бяха в еврозоната щеше да има една хиперинфлация и те нямаше да останат с нищо. В еврозоната се върви към ограничение на кешовите разплащания “, добави той.
Димитър Продански / Снимка: Николай Дойчинов
Стефан Антонов сподели, че има проучвания, които демонстрират, че сивата стопанска система не се свива, когато се вкарват ограничавания на заплащанията в брой. Той даде образец с полезността на кеша при войната в Украйна, като сподели, че доста хора нямаше да могат да изоставен страната, в случай че не разполагаха с пари в брой, с цел да заплащат на рекетиращи служители на реда и граничари.
„ Трябва ли да се актуализира законодателството и да се трансформират рестриктивните мерки върху кешовите заплащания? “ . Това беше четвъртият въпрос, заложен на дебата.
„ В момента законодателството показва, че в случай че става въпрос за търговски покупко-продажби, било то сред физически лица или бизнеси, те не могат да се осъществят в брой, в случай че са на стойност над 10 хиляди лв.. Аз съм срещу това да се трансформира законодателството и да се поставя ограничаване от 5 хиляди лв. или 1 хиляди лв.. Аз съм за това да се предизвиква потреблението на безналични заплащания “, сподели Стойне Василев.
Той сподели, че по разнообразни проучвания сивата стопанска система в България е сред 28% и 30%.
„ Има и доста черна стопанска система. Малко хора ще желаят да вземат рушвет в натура. Те желаят пари, а там няма по какъв начин да стане с разплащане, тъй като тези средства могат да се проследят през прехвърлянията в банки или други институции. Големите касови наличия в доста фиктивни компании идват от неспазване на закона. Проблемът не е тавана, тъй като той не се съблюдава “, разяснява той.
„ Няма по какъв начин да имаш 200-300 хиляди лв., без те да са минали през някаква финансова институция, с цел да платиш в кеш. Ясно е, че това няма по какъв начин да са напълно бели пари “, добави Василев.
Стефан Антонов отговори, че големите благосъстояния сигурно не могат да имат някакъв легален източник в случай че не са следени при процеса на образуването им, само че съгласно него въпросът е в това човек да може да разполага с парите си, откакто към този момент ги има, по подобен метод, по какъвто желае.
„ Говорим за това хората да разполагат с оптимално благоприятни условия да ръководят благосъстоянието си и да не се натоварват със отговорности, още повече с такива, които съпътстват електронните разплащания, във време на рецесия, когато приходите са най-изложени на напън “, сподели той.
Стефан Антонов / Снимка: Николай Дойчинов
Димитър Продански сподели, че от законова позиция и такава за поощряване на безкасовите заплащания има детайл на едно субсидиране от страна на хората, които употребяват такива заплащания, по отношение на кеша, тъй като кеша се печата от страната за сметка на всички нас, без значение дали го употребяваме или не.
Стоян Панчев изрази мнение, че цялото законодателство в посока ограничението на кеша наподобява като „ институционален неуспех “.
„ Държавата, която има монопол върху този ангажимент, не може да се оправи с него и постанова все по-тежки правила, които се трансферират върху други хора, които съблюдават закона. Ние би трябвало да отидем в банката и един час да попълняме заявления. След това не мога да си купя нещо за 12 хиляди лв. кеш. В страната не се съблюдава закона и не се реализират резултатите, само че в това време законите стават повече и по-ограничаващи “, сподели той.
Последният въпрос, който беше заложен на участниците беше: „ Възможно ли е електронните заплащания да решат казуса със сивата стопанска система? “
Димитър Продански отговори, че електронните заплащания няма да решат казуса със сивата стопанска система сами по себе си, тъй като съответният регулаторен орган би трябвало да си свърши работа когато има такива безкешови заплащания и да наблюдава техния източник.
„ Да, увеличението на каузи на безкешовите заплащания води до понижаване на каузи на сивата стопанска система, при равни други условия, тъй като се усилва проследимостта на тези пари “, сподели той.
Стоян Панчев сподели, че самият той не счита сивата стопанска система за нещо неприятно единствено по себе си, само че в случай че желаеме да се оправим с нея би трябвало да забележим от кое място потегля тя.
„ Ако не желаеме да има заплащане в плик, може би би трябвало да понижим осигуровките или да осигуряваме нещо против тях. Ако човек не счита, че ще получи рационална пенсия, когато се пенсионира, или му се постанова да доплаща, когато върви на лечебно заведение, то за него не си коства да дава 30 или 40 % от приходите си за него. Проблемът не е в закона и хората, а какво им предоставяме против тези заплащания “, сподели той.
Панчев също по този начин се разгласи за повдигане на кешовия таван, в случай че би трябвало да има подобен – от една страна поради инфлацията, а от друга за предоставяне на повече независимост на хората да разполагат с парите си.
В заключителното си изявление Стойне Василев сподели, че поради пандемията и войната хората са почнали да употребяват повече онлайн заплащания. „ Имаме някакви условия, които не са законодателни, само че хората избират да употребяват финтех приложенията и по-добрите артикули на банките “, разяснява той.
Василев сподели, че е срещу цялостна ограничение на кеша, само че за него свободата е опцията да разполага с парите си на всички места
Стефан Антонов пък сподели, че в миг влизаме в рецесия и най-вероятно ще излезем в криза, като в сходен миг е доста значимо хората да не бъдат натоварвани с каквито и да е било нормативно предопределени разноски.
„ Те би трябвало да бъдат облекчени по оптимално елементарен метод да взимат решенията, които считат, че са най-полезни за тях. Това включва и правото на избор да харчат парите си по този начин, както решат “, съобщи той.
В умозаключение Димитър Продански сподели, че няма потребност от законодателни промени, защото причините в интерес на безкешовите заплащания са задоволително безапелационно.
„ Добре е, че България е в Европейския съюз, където има общо законодателство във връзка с заплащанията, което улеснява влизането на технологии и непознати финансови играчи. Това дава опция на българските играчи да се развиват, защото имат бизнес в Европа. Трябва да бъде усъвършенствана финансовата просветеност на българското население, като е добре да има някаква държавна акция в тази тенденция. Безкешовите заплащания доста улесняват подобряването на тази финансова просветеност “, сподели той.
Стоян Панчев съобщи, че от известно време тече огромна борба в областта на парите. „ От едната страна имаме биткойн против цифровите валути на централните банки, които считам, че напълно скоро ще бъдат огромен проблем за множеството от нас. От едната страна имаме фиатните валути, които девалвират с особена експедитивност напоследък, а от другата страна имаме златото и валутите, които са основани на артикули. Кешът също е част от това нещо. 2017 година имаше огромна офанзива против свободата на българите да разполагаме със своя кеш и имаше опит за налагане на таван от 1000 лв.. Битката не е единствено за улеснение, вложения и възвращаемост, а до каква степен може да разполагаш с това, което си създал с времето си на тази земя. Кешът е независимост и е част от нещо доста по-голямо, в което е хубаво да участваме “, сподели той.
Генерален сътрудник на събитието е .
Медийни сътрудници са: , , , ,
Институционални сътрудници са:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ