Само два народа познават създателите на азбуките си
Два народа в света познават основателите на своята писменост – българският и арменският. Това е един от многото детайли, по които българи и арменци си приличаме.
Последният труд на Агоп Мелконян под заглавието „ Душата на арменеца “ бе показан пред българска аудитория в Арменския културен дом в София, съобщи кореспондент на БГНЕС.
В книгата са включени лекциите на известния писател-фантаст, стихотворец, публицист, преводач и учител като са показани главните стадии от развиването на арменската литература. Проследява се древен път – от V век до края на ХХ век.
„ Това са лекциите на Агоп, които той четеше в специалността арменска лингвистика. Когато той си отиде, у дома останаха три дебели класьора на книжен притежател. Оттам-нататък фамилията се постара да ги преработи, да ги показа и след дълги, дълги старания най-сетне успяхме да издадем тази книга “, показа пред БГНЕС Людмила Мелконян, брачна половинка на създателя. Тя дефинира книгата като голям труд, който ще бъде потребен и на арменците, и на българите.
Редакторът на „ Душата на арменеца “ Вартануш Топакбашян съобщи, че има малко неща, които сплотяват арменците, които са народ разпилян по света. „ Едното от тях е нашата антична книжовност и литературата, която е оставена. Това е голямото значение на книгата, която Агоп ни остави като завещание. Не знам дали ще има различен създател, който ще подходи толкоз точно към арменската литература и да наблюдава над 150 създателя “, сподели тя.
Според нея книгата не е христоматия, не е антология, не е енциклопедия, само че е всичко това на едно място, тъй като е с доста богато наличие, доста илюстративно поднесено от самия Агоп с неговия изказ и персонално отношение към обособените създатели. „ В тази книга е съсредоточена в действителност душата на арменеца “, добави Вартануш Топакбашян.
Иначе българите и арменците си наподобяват по доста неща. „ Арменците са положителни хора, доста състрадателни, доста обичат да оказват помощ “, съобщи Людмила Мелконян.
„ Както Агоп споделяше дребните нации имат злата орис да не ги познават по света, само че това не значи, че те нямат стойностна литература “, съобщи Вартануш Топакбашян и добави, че единствените нации по света, които знаят кой е основал тяхната писменост са българите и арменците, което е още един мощен фактор за взаимната благосклонност и съгласие сред двата народа.
Последният труд на Агоп Мелконян под заглавието „ Душата на арменеца “ бе показан пред българска аудитория в Арменския културен дом в София, съобщи кореспондент на БГНЕС.
В книгата са включени лекциите на известния писател-фантаст, стихотворец, публицист, преводач и учител като са показани главните стадии от развиването на арменската литература. Проследява се древен път – от V век до края на ХХ век.
„ Това са лекциите на Агоп, които той четеше в специалността арменска лингвистика. Когато той си отиде, у дома останаха три дебели класьора на книжен притежател. Оттам-нататък фамилията се постара да ги преработи, да ги показа и след дълги, дълги старания най-сетне успяхме да издадем тази книга “, показа пред БГНЕС Людмила Мелконян, брачна половинка на създателя. Тя дефинира книгата като голям труд, който ще бъде потребен и на арменците, и на българите.
Редакторът на „ Душата на арменеца “ Вартануш Топакбашян съобщи, че има малко неща, които сплотяват арменците, които са народ разпилян по света. „ Едното от тях е нашата антична книжовност и литературата, която е оставена. Това е голямото значение на книгата, която Агоп ни остави като завещание. Не знам дали ще има различен създател, който ще подходи толкоз точно към арменската литература и да наблюдава над 150 създателя “, сподели тя.
Според нея книгата не е христоматия, не е антология, не е енциклопедия, само че е всичко това на едно място, тъй като е с доста богато наличие, доста илюстративно поднесено от самия Агоп с неговия изказ и персонално отношение към обособените създатели. „ В тази книга е съсредоточена в действителност душата на арменеца “, добави Вартануш Топакбашян.
Иначе българите и арменците си наподобяват по доста неща. „ Арменците са положителни хора, доста състрадателни, доста обичат да оказват помощ “, съобщи Людмила Мелконян.
„ Както Агоп споделяше дребните нации имат злата орис да не ги познават по света, само че това не значи, че те нямат стойностна литература “, съобщи Вартануш Топакбашян и добави, че единствените нации по света, които знаят кой е основал тяхната писменост са българите и арменците, което е още един мощен фактор за взаимната благосклонност и съгласие сред двата народа.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ